Българска литература


Категория на документа: Литература


16.1 Особености на творческия стил. Поетика на Елин - Пелиновия разказ
16.2 Героите на Елин Пелин
16.3 Разказите на Елин Пелин - характерни теми и проблеми
16.4 Разказът “Ветрената мелница” - способността на човешкото сърце да “играе”
16.5 Разказът “Задушница” - неволите в живота и волята за живот
16.5 Разказът “Косачи” – видимият и невидимият план на живота. Истината за човека
16.6 Разказът “Мечтатели” – мечтата като спасителен лек
16.7 Разказът “Андрешко”- проблемът за липсата на диалог между селото и държавата. Неписаните закони на общността и писаните закони на обществото
16.8 Разказът “На оня свят” – раят на сиромасите
16.9 Сборникът “Под манастирската лоза” - темите за светостта и греха, за живота на плътта и живота на духа
16. 9 Разказът “Чорба от греховете на отец Никодим” – човекът като бяло и черно зърно
16.9. 1 Разказът “Занемелите камбани” – свободният път към Бога

17. Повестта “Гераците”- проблемът за разпадането на родовия свят
17.1 Патриархалната задруга и ценностите на родовия свят. Колективизъм и индивидуализъм
17.2 Кризата в семейството на Гераците
17.3 Оскъдняването на любовта и настъпването на “своещината”
17.4 Символите в повестта – бялата къща, борът, кръчмата, помийният трап
17.5 Героите в повестта - насилници и жертви

18. Художествената практика на символизма. Специфика на българския символизъм. Представители
18.1 Поетически стил и поетика на символистичния текст
18. 2 Основни мотиви, конфликти, лирически герой
18.3 Приносът на символизма в художествения процес

19. Димчо Дебелянов - житейски път и творчески натюрел - между Черната и Сиротната песен
19.1 Обвързаността на поета с художествената практика на символизма. Особености на поетиката
19.2 Стихотворението “Черна песен” - психологическият профил на модерната душа
19.3 Светът на миналото - блян и наказание
19.3.1 Стихотворението “Помниш ли, помниш ли” като съдържащо ключови за Дебеляновата поезия мотиви и образи
19.3.2 Стихотворението “Скрити вопли” - мотивът за невъзможното завръщане
19.3.3 Стихотворението “Спи градът” - модернистични вариации. Проблемът за отчуждението и самотата на модерния градски индивид
19.3.4 Сонетът “Пловдив” - споменът наказание
19.4 Стихотворението “Миг” - мигът на пропуснатото откровение
19.5 Фронтова лирика. Цикълът “Тиха победа”. Промяната в лирическата образност и тоналност
19.5.1 Стихотворението “Един убит” – мотивът “мъртвият не ни е вече враг”
19.5.2 Стихотворението “Сиротна песен” - лебедовата песен на поета
19.5.3 Стихотворението “Тиха победа” - победата на поета над емоционалната резигнация, съмненията и отчуждението

Христо Ботев
(1848 – 1876)
І. Личната и творческа участ на поета

1. Митът „Ботев” като част от националната митология
Ботев е част от българската национална митология, без която нито една общност не може да се нарече такава. Личността и делото му отдавна са се превърнали в еталон за героическо поведение и отдаденост за благото на общността. Предсказвайки сякаш собственото си бъдеще, поетът приживе възпява гибелта на непокорния „юнак”, за когото физическият край не е житейска кончина, а само прехождане в недосегаемите територии на безсмъртието („Хаджи Димитър”). Обръща се към Бога на разума с настойчив призив да „подкрепи” ръката му, за да намери в „редовете на борбата” и той своя гроб и Бог чува молитвата му! Естетизира непогребаното тяло на бунтовника в поемата „На прощаване”, но поетическите редове сякаш очертават контурите на собствения му труп, останал непогребан в подножието на старопланинските „скали” и „орляци”. Сами по себе си тези обстоятелства сякаш са напълно достатъчни, за да бележат делото на Ботев с печата на изключителността, да го приравнят с мита. Но когато към тях се прибави и факта, че всяка година на 2. юни България тържествено-ритуално отбелязва гибелта на своя неподражаем поетически гений и бунтовен предводител, тезата за личността му като част от националния митологичен механизъм става още по-безспорна.

2. Житейска биография
Ботев е роден през 1848 г. в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков. Две години учи гимназия в Одеса, но не я завършва. По време на престоя си в Русия Ботев се увлича по революционните идеи на руската интелигенция. Заради тях влиза на няколко пъти в конфликт с властите. Първият от тях е през 1867 г. в Калофер - след завръщането му от Русия, а вторият - през 1872 г. в Румъния.
По време на престоя си в Румъния Ботев е сред най-изявените и активни представители на революционно настроената емиграция, но често е в идейни разногласия с другите - например с Каравелов, с когото заедно издават вестниците ”Свобода” и „Независимост”. Близък е и с Левски, с когото през зимата на 1868/1869г. известно време обитават една запустяла воденица в покрайнините на Браила. От 1874 г. е член на Българския революционен централен комитет.
Когато избухва Априлското въстание, Ботев преминава на българска земя с чета от 200 души, за да подпомогне бойните действия във Врачански революционен окръг. Завземането на кораба „Радецки”, заставянето на капитана да акостира край козлодуйския бряг, изпратените от борда на парахода телеграми свидетелстват освен за неизбежна конспиративност още и за една умишлено избрана стратегия, целяща да придаде на цялата акция и тежест, и романтическа изключителност, и сензационност.
Пътят на четата от брега на Дунава до Балкана е три дена - от 17 май до 20 май.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Българска литература 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.