Българска литература


Категория на документа: Литература



Съвети за създаване на интерпретативен текст в зад. 41. от държавните зрелостни изпити по български език и литература

І. Същност на задачата

1. Формат на задачата
Откъс, който е част от изучавано произведение в 11. или 12. клас, фигуриращо и в списъка с литературата, задължителна за подготовката за матура, или пълен текст от изучавано произведение, към който е поставен проблем. Откъсът се взема от роман, повест, разказ, поема или ода( или други по-обемни лирически текстове), а пълният текст се очаква да бъде на кратък лирически текст. И в двата случая изрично са споменати авторът и заглавието. Непосредстевон след това е формулирана интерпретативната задача, напр. Проблемът за мечтата като коректив на живота в разказа „Косачи” на Елин Пелин.
Откъсът се дава за припомняне на целия текст и е подбран така, че поставеният проблем, във връзка с който ще се изгражда аргументативен текст, да бъде видим в подбраната от цялото част.
1. Жанр на текста
Аргументативен по своята типология текст, който всъщност може да бъде интрепретативно съчинение или литературно есе – пишещият има избор. Литературното есе обаче следва да бъде напълно обвързано с дадения литературен текст, чието добро познаване е задължително.
2. Цел на задачата
Създаване на аргуменативен текст в 41. задача цели да се проверят уменията на зрелостника да отнася света на художествения текст към значими за човешката култура модели. Това означава, че очакванията са чисто литературната проблематика да бъде обвързана с хуманитарни проблеми, ценности, възгледи и т.н. От разбирането на този факт зависи правилното разчитане на формулираната тема.

ІІ. Предварителна работа преди самото писане
1. Ако текстът е откъс, след първия внимателен прочит, трябва да се възстанови контекста на целия текст, част от който е даден. Ако пълният текст е част от даден цикъл, сборник или друга по- голяма структура – това също е важно да се припомни, напр. „Разни хора – разни идеали” е фейлетонен цикъл, поредица и всяка от неговите четири части е част от това цяло; одата „Левски” е част от цикъла „Епопея на забравените”
2. При повторния прочит на откъса в неговото съдържание трябва да се открият ключови за поставения проблем места. Често обаче тази обвързаност не е видима на лексикално равнище, напр. никъде в текста на разказа „Андрешко” не се употребяват думитае диалог и чуждо, но формулировките на теми като Проблемът за невъзможния диалог в разказа „Андрешко” или Проблемът свое –чуждо в разказа „Андрешко”
произтичат пряко от най-значимите за творбата хуманитарни проблеми.
3. Припомняне на важните за творбата проблеми, конфликти, мотиви, послания, внушения.
4. Определяне на мястото на творбата, откъс от която е даден, в цялостното творчество на автора, с други думи търсене отговор на въпроса, какво я прави представителна за автора и типична за неговия творчески натюрел.
5. Припомняне мястото на автора в литературната история и на творбата в художествения процес

ІІІ. Стъпки при самото писане
Тяхното правилно провеждане зависи изцяло от предварително извършената работа - наум или с кратки записки върху черновата.
1. Формулиране на уводна част
В нея намират място фактите, припомнени в ІІ. 5, 4, 3. С няколко изречения трябва да се упомене:
- историческият период, в който авторът твори или в който излиза най-важната част от творчеството му, като е добре да се борави с десетилетия, четвърт, половина на века, но не е добре да се дава прекалено широк исторически контекст – това е сигнал за незапознатост, несигурност и невежество, напр. Елин Пелин пише разказите си за селото в началото на 20. век, иначе твори почти до края на живота си – края на 40-те год. на 20. век, но не може да се каже просто, че Елин Пелин е писател, който твори през 20.век;
- принадлежността на автора към определена художествена школа, направление, обвързаност с определен творчески метод, напр. Яворов и художественото направление на модернизма; Дебелянов и художествената практика на символизма; Ал. Константинов и Елин Пелин и методът на социалния критицизъм. Ако авторът присъства просто в традициите на реализма като Вазов, следва да се очертаят насоките на многостранното му творчество по тематичен или идеен принцип – след Освобождението утвърждаване на националното самосъзнание на българина, през 90-те години – критично вглеждане в националния живот;
- характерните за творчеството на автора теми, проблеми, послания, конфликти и т.н, които следва не да бъдат формално изредени, а изведени като факти, презентиращи литературните компетентности на пишещия.
Хуманитарната култура на пишещия по история, философия, социология, етика, психология може да бъде проявена както в цялото съчинение, така и с в уводната част, ако темата позволява това.
Примерен увод по темата Проблемът за невъзможния диалог в разказа „Андрешко” на Елин Пелин:

В края на 19. и началото на 20. век в българското село настъпват социално- икономически промени, които създават сложни и непознати до този момент отношения между хората и между тях и собствената им държава.

Разказите на Елин Пелин, писани в първото десетилетие на 20. век, показват българския селянин, обитавал една сравнително устойчива социална среда, като същество, търсещо справедливост в свят, в който все повече се усеща липсата на братството, колективния дух и сигурността на традицията.

Разказът „Андрешко” свидетелства за социалната криза в българския свят, очертаваща два враждебни един на друг лагера – селото, където се живее бедно и трудно, и държавата, която е нехайна към тази част от своите граждани.( преход към тезата)

2. Формулиране на тезата

Тази структурна част на съчинението представлява неговият смислов център. Опорите за нейното изграждане са както даденият откъс, така и целият художествен текст, неговата художествена логика, дух и смисъл. Добре е тезата да бъде изразена така, че да обхваща всички аспекти на поставения проблем. За особено груба грешка се смята, ако тя бъде построена въз основа само на един аспект. Напр. в дадената за пример тема аспектите на проблема са следните:
- Държавата в лицето на съдия изпълнителя и селото в лицето на Андрешко са два свята, които говорят на различни езици и имат различни понятия за морал и справедливост. В същността си това различие има социален, а не културен характер( Елин- Пелиновият селянин винаги е социално маркиран, диференциран, ситуиран и т.н)
- Студените държавни институции разглеждат човека като данъкоплатец без оглед на конкретиката и спецификата на неговото положение, в своята общност от съселяни човекът е същество, чиито нужди и проблеми се познават от всички, от които всъщност той може да очаква и подкрепа, и конкретни решения
- За пропаднането на един диалог винаги има виновни и според логиката на разказа това е държавният чиновник, който се държи надменно и неуважително със селянина Андрешко.
- На езиково равнище разликата в социалния статут на героите е видима чрез речта им – съдия-изпълнителят говори императивно, поучително, констативно, пренебрежително, осъждащо; Андрешко мимикрира, скрито иронизира, недоизказва, подхвърля - знак, че в социално отношение той е по-низш. Като прозхождащ от обезправена социална прослойка той е принуден да хитрува, да прикрива истинските си намерения и да търси свои начини за постигане на справедливо решение.
Би било грешка, ако тезата съдържа твърдения само за това, че съдия-изпълнителят е безчовечен, а Андрешко е загрижен за съдбата на своя съселянин.
3. Извеждане на аргументите
Те следва да доразвият по смисъл набелязаните подтези, но и да съдържат обосновката на пишещия по вече заявеното становище. Наблюденията върху дадения откъс са най-важната опора за разсъжденията, но, разбира се, могат да бъде споменавани и художествени факти от останалата част на текста. Трябва да се обърне внимание на следното: да се интрепретира един художествен текст, означава не само да бъде анализиран и разтълкуван неговият смисъл, но и да се разширява контекстът, в който това трябва да бъде разбирано, в посока на всички хуманитарни знания, с които пишещият разполага(напр. за конкретната тема познанията по национална история или народопсихология биха били от помощ).
Преразказ на съдържанието на откъса плюс няколко елементарни коментара носи най-много една от общо десетте точки, предвидени за всяко от равнищата на оценяване на текста.
4. Извод

Неговата задача е да се направи извод относно значимостта на поставения проблем, неговата валидност и актуалност в днешния свят.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Българска литература 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.