Богомилство


Категория на документа: Литература



Богомилите отричат църквата и не я признават за организация на истинските християни.Според Презвитер Козма те поставят църквата между всичко онова ,което създава Сатанаил:"Небе,слънце,звезди,въздух,земя,човек,ЦЪРКВА,кръстове и всичко Божие приписват на Дявола".Според богомилите дейността на свещениците е напълно ненужна, защото всеки човек може да се помоли на Бога и молитвата му да бъде чута.Следователно еретиците са за т.нар. непосредствен контакт , изключващ посредническата роля на свещеника в отношенията"човек - Бог".

Богомилите не признават основните църковни символи и обреди.Така например те отричат кръщенето, не само защото се извършва с вода, която не съдържа "нито святост, нито благодат", но и защото е безмислено да се прави този обред с деца, които нямат понятие от вяра в Бога.Богомилите признават само кръщенето в зряла възраст, смятайки, че го осъществява Светия дух.Богомилите намират за напълно ненужна изповедта пред свещеника, защото отричат светостта на самите духовни лица:"Ако сте свети, защо не живеете, както ви е заповядано?... Свещениците вършат всичко наопаки: опиват се,грабят,скришом вършат и други лоши неща...."(Пезвитер Козма).Еретиците отхвърлят кръста,иконите,светите мощи.А така се унищожава вярата на хората в църквата въобще.

Богомилите проповядват не само против духовенството и църковния институт, но и срещу светската власт в страната:"Като хулят богатите, учат своите да не се подчиняват на господарите си;ненавиждат царя,ругаят старейшините , укоряват болярите, мислят, че са омразни на Бога, които работят за царя, и заповядват на всеки слуга да не работи на своя господар..."(Презвитер Козма).

Като отричат църквата и държавността , богомилите обаче не предлагат нищо на тяхно място! При неприязненото си отношение към богатството и богатите еретиците възхваляват бедността.На последователите си те внушават, че човек трябва да живее крайно умерено и просто: да яде растителна храна, да се въздържа от вино, да се облича в скромно облекло, без украшения.Богомилите решително се обявяват против убийствата, войните и кръвопролитията.Те имат отрицателно отношение и към брака;според тях този, който се жени, не може да разчита на вечния живот.Но отношението на богомилите към жената е различно от това на официалната църква.Известно е , че тогава жената е считана за второстепенно същество, стоящо много по-долу от мъжа(нали Ева е създадена от реброто на Адам?) и предназначено сляпо да му се подчинява във всичко.Според богомилите обаче Адам и Ева са създадени поотделно, следователно са равни.Ето защо жената заема важно място в богомилската община.Вижданията на богомилите за труда са противоречиви.

Богомилите се делят на три групи:"слушатели","вярващи" и "съвършени".Обикновените привърженици на ереста ("слушателите"), които "поради неведение, без да подозират, са се присъеденили към тях,.... за да узнаят по-добре ереста..." (патриарх Теофилакт), не се посвещават на тънкостите на богомилското учение.Някои съвремени учени (проф.Ив.Божилов)дори не ги смятат за богомили.Пред втората гупа("вярващите") т.нар. "апостоли" (проповедниците на ереста) разкриват основно богомилската идеология,без обаче да ги посвещават във всички тайни.(Другите пък от тях,които са били заблудени…без да бъдат в състояние да оценяват точността на догмите”(патриарх Теофилакт)).Всеки от „вярващите”може да достигне последния,най-висш ранг в в стълбицата на богомилската йерархия,този на „съвършените”.Пътят за това е продължителен и труден.”Първите от тях,които са учители на чуждите на църквата учения”(патриарх Теофилакт),познават основно богомилската книжнина и алегоричните тълкувания на библейските текстове.”Съвършените” възприемат един аскетичен начин на живот и се наричат помежду си „небесни жители”,напълно убедени,че заслужават Божия рай.Техния брой е твърде малък.

Богомилите се обединяват в общини по примера на първите християни.През 12 в. са известни имената на две големи общини-„Драговичия”(„Драгувития”) в Тракия и „България” в Македония.Общините излъчват богомилските прпповедници-„апостолите”.Пръв измежду „съвършените” в в дадена община е старейшината”(дедецът),най-възрастният и почитан богомил.Той има помощници-„старец”,”гост”,”стройник”.

Богомилите се събират на общи молитвени събрания.Опрощават си един другиму греховете,чрез взаимна изповед,приемането на „слушатели” в степен „вярващи” и посвещаването на „вярващ” за „съвършен”.Най-висшият богомил носи името „Учител”.

Богомилството получава широко разпространение в България по времето на цар Петър 1.Тогава са предприети и първите гонения срещу еретиците.
Влошеното състояние на българския народ след завладяването на България от Василих 2 Българоубиец дава нов тласък на ереста.Богомилството не само се засилва,но става и по-войнствено.Книжнината им нараства и бързо се разпространява между населението.

Нещата се променят коренно при цар Борил(1207-1218).Отслабването на централната власт,външнополитическите неуспехи,толерирането на православната църква-всичко това създава благоприятни условия за ново широко разпространение на ереста.За да се справи с богомилите,Борил свиква църковен събор(11 февруари 1211г.) в Търново.Съборът осъжда еретиците и им налага различни строги наказания.Решенията са му вписани в Синодик на българската църква,по-известен под името Борилов синодик.

Влияние и разпространение

Споровете за мястото на възникването на богомилското учение не са получили еднозначен отговор и до днес. Преобладава мнението, че това е станало в днешна Македония или нейде в района на столицата Велики Преслав. Някои учени (Пламен Павлов, Петър Ангелов и др.) се опират на един показателен текст в Сръбския Синодик (1222 г.), създаден на основата на по-стари български и византийски извори — в него категорично се твърди, че поп Богомил е действал в „българска Македония при Филиповград“ — Пловдив и Тракия, което съответства на византийските представи от Средните векове. Разпространено първоначално в Мизия, Тракия и Македония, богомилското движение създава там първите си църкви. Въпреки преследванията, на които е била подлагана богомилската ерес, особено по времето на византийското господство, това религиозно учение просъществува в България чак до XV век. Голяма част от изповядващите го приемат исляма след османското нашествие: от тях произлизат днешните помаци, торбеши и пр. Последното наименование също е свързано с богомилството. Според Димитър Ангелов така били наричани част от богомилите в Македония. Само една част от павликяните запазили своето, макар и доста поизбледняло учение чак до XVII век, когато францисканците ги обръщат към католицизма. В Рашка през XII век след събора на Петрова църква, богомилите са безмилостно преследвани от Стефан Неманя, а книгите им изгорени. Значително по-сигурно те се укрепват в Босна и Херцеговина. Някои от тях бягат натам след 1170 година, където намират сериозна подкрепа от босненските владетели /банове/ и по-късни крале. Владетелят бан Кулин бил страстен богомил и сектата наброявала десетки хиляди привърженици в страната. Оттам разпространението ѝ стига до сърцето на Западна Европа. В средновековна Македония богомилите са наричани бабуни, название което идва от планината Бабуна.

В Западна Европа
Според Житието на сръбския княз Иван Владимир, още по времето на българския цар Самуил „заблудените народи на масалианските и богомилските български еретици, (които) проникнали в Мизия, Албания, Далмация, Илирик и Сърбия“.[4] През XI–XII в. се множат сведенията за разпространението на „българската ерес“ (Bulgarorum haeresis) в цяла Европа. На Запад, от Далмация до Атлантика, католическите папски наместници от бенедиктинския орден изучават византийския опит в борбата срещу еретиците, чиято мисионерска дейност се счита като основополагаща при възникването на западноевропейските религиозни общности на патарени, катари (албигойци) и валденси в Далмация, Италия, Германия, Фландрия, Англия, Франция, Лангедок и Арагон (обхващащ и днешна Каталония). Разпространението се осъществявало от търговци и занаятчии, предимно тъкачи[5], пътешественици и богомолци, а идейната им връзка с трубадури и минезингери им осигурила широка гласност и достъп до управата на свободните градове в Северна Италия и кралските дворове на Южна Франция и Арагон. През XI в. се появяват първите новини за присъствието им, а през XII в. сведенията за тях „заливат цяла Европа“, назовавайки ги с различни имена: бугри (българи), бабуни (в Босна), катари, манихеи, павликяни, патарени, албигойци и т.н. Самите те се наричали просто християни, а хората ги определяли като „добри хора“ и „добри християни“, заради скромния им начин на живот, простотата с която се обличали и мисионерския им жар, които ярко се отличавали от помпозността и претенциозността на папския двор и висшия католически клир, и разпуснатостта и невежеството на провинциалното католическо свещенство. В Ломбардия (Северна Италия) движението било добре организирано още през XII в. Негово средище бил град Милано, а самите еретици били наричани патарени според името на предградието Патария. Горе-долу по същото време се появяват новини за значимо присъствие на еретици в Лион, Шампан и Фландрия, където учението изглежда обхващало най-често тъкачните работилници. Главните му средища в Рейнската област били Страсбург и Кьолн.

Във Византия

Богомилството възниква и в съседна Византия.Въпреки гоненията от страна на църковната и светска власт, появилата се в различни краища на Византийската империя ерес не могла да бъде заглушена и намерила свои идейни поддръжници в самата византийска столица. Един от най-значимите от тях е мислителят Йоан Итала — ученик на именития философ, историограф и писател Михаил Псел, свободно проповядвал сходно на богомилството и павликянството платоническо учение в края на XI в. до възкачването на престола на Алексей I Комнин. През 1081 г. бива изправен на съд в Цариград. Възгледите му, противоречащи на църковните догми, били осъдени и проклети с анатема в Синодика в неделята на православието. Десет години по-късно, през 1092, пред същото синодално съдилище бива изправен нов обвиняем — Нил, за когото се предполага, че бил особено популярен сред арменското население монофизит. Наскоро след това започнал процес срещу свещеника Влахернит, поддържащ връзки с ентусиастите, т.е. евхитите (масалианите), за когото Ана Комнина твърди, че измамил много люде и докарал до гибел знатни семейства в столицата. Подобно свидетелство дава и за проповядващия из балканските земи Василий, за когото разказва и Евтимий Зигавин в своята Паноплия Догматика. Други ценни сведения се откриват във византийските хронисти Йоан Зонара и Михаил Глика, а също и в Бориловия Синодик(1211 г.). Задържането и разпитите на богомилския „патриарх“ Василий, послужили на императора за опознаването на основната еретическа доктрина и излавяне, и разправа с по-отявлените ѝ последователи. След напразните опити да бъде сломен и върнат към правоверието , се решава, за назидание, да бъде изгорен на клада на хиподрума, в близост до двореца и църквата „Св. София“, ок. 1111 г. Следващата новина за процес срещу богомилски проповеди се появява едва през 1140 г., по времето на Мануил I Комнин. Споменати са Константин Хризомала, Георги Памфил и други двама монаси. Книгите на Хризомала — Господни златни слова, се ползвали с голямо уважение сред монасите в манастирите „Св. Никола“ и „Св. Атеноген“. Само две години по-късно пред Цариградския синод са обвинени двама висши духовници от Кападокия: епископите на Сазимон и Балибоса Климент и Леонтий. Непосредствено след това бил изправен пред същия съд монахът Нифон, от Кападокия. Различни свидетелства за тези събития дават Йоан Кинам и Никита Хониат. Запазено е и едно известие на правния тълковател Тодор Васалмон (1170-1180), което гласи, че по онова време в пределите на империята имало „цели крепости и области“, заразени от богомилската ерес

В Мала Азия

За разпростанението му и по територията на византийска Мала Азия разказва цариградският монах Евтимий от Акмония (след 1034 г.), според когото някой си Йоан Чурила бил първият разпространител на ереста в областта на Опсикион, Кивереотон и Тракезион. Център на дейността му била Смирна, а активен негов съратник — Рахей. „Лъжесвещениците“ на учението наричали себе си апостоли и се смятали за християни. Наричали се още христополити (поданици на Христа), но и богомили, както и на „други места“, свидетелства Евтимий. Противниците им в тема Опсикион ги наричали фундагиагити (фундаити), т.е. торбоносци или торбеши , с цел да осмеят водачите им, които се посвещавали на митарства (мисионерска дейност) и се оставяли да бъдат поддържани от последователите си.

В Киевска Русия

Важна предпоставка за проникването на богомилството в Киевска Русия през XI в. оказват покръстването ѝ в православната вяра (988 г.) и безспорните ѝ културни, исторически и народностни сходства с България, както и оживените ѝ по това време търговски и политически контакти с Балканските страни и Византия. С разпространяването на славянската писменост в сравнително новопокръстената държава, навлиза значителна по обем религиозна книжнина, както на официалната литература, така и с апокрифно или еретическо съдържание. За широкото разпространение на този вид народна литература, способствали не само живият спомен от доскоро изповядваното езичество, но и лесният и разбираем език и иносказателната форма на творбите ѝ. Съдейки по многобройните преписи, широко разпространение получили дошлите от българските земи апокрифи, сред които: Видение Исаево, Енох, Варух, Животът на Адам и Ева (с епозода за Аврамовия запис), Йоановия апокалипсис, Томиното евангелие, Прението на Христа с дявола, Ходене на Богородица по мъките и Повест за кръстното дърво на поп Йеремия, ползвало се с голяма популярност, както и легендата за Тивериадското море. С течение на времето тези разкази станали известни в Русия с характерното название “български басни".
Бурната обществена среда, от своя страна, ознаменувана с народни вълнения през целия XI в., също спомогнала за навлизането на антицърковните и антифеодални настроения, силно повлияни от дуалистичното мировъзрение на павликяни и богомили. Има сведения, че двама от водачите на едно селско въстание в Ростовска област (1071 г.), представящи се за „влъхви“ (магове, мъдреци), изповядвали докетични становища и спорели, че „дяволът сътвори човека, а бог вдъхна в него душа“. Сведения за подобни вярвания се появяват и в Новгород, а представителите на официалното християнство не се поколебавали да назоват произхода му, наричайки еретиците „българи“, както и западноевропейските им единоверци. Пример за това е полемичното съчинение Слово некоего христолюбеца и ревнителя по правой вери съставено по същото време, което обявява отстъпниците за езичници и хора по-лоши от еретиците, и от евреите. Друга полемична творба с антиеретическо съдържание е Слово Йоанна Златоустаго, ценни сведения дава и руският Номоканон (Кръмчая книга), а първият индекс със забранени книги, преведен от гръцки, е поместен в Светославовия сборник (1073). През XIV в. е публикуван собствен разширен и пригоден за нуждите на руското духовенство индекс на неподходящите за четене и вредни книги. Често използвана и цитирана била „Беседа против богомилите “ на Презвитер Козма, позната в Киевска Русия още през 60-70-те г. на XI в. Не по-малко популярно било и Житието на непримиримия борец срещу павликяни и богомили Иларион Мъгленски.

Дуалистично гностическият светоглед на богомилите

Богомилството, тъй както го намираме в неговата ранна фаза през X век, било тясно свързано с дуалистичния светоглед, който бил залегнал в ученията на павликяни и месалиани и който отговарял на създадените през това време настроения сред част от населението в страната. Заедно с дуализма в богомилството намерили израз и гностическите тенденции, дошли пак предимно чрез проповедта на павликяни и месалиани. Дуалистическите и гностическите възгледи на богомилите намерили образно отражение в един подробен разказ, в който се излага историята на вселената и на човешкия род от най-първите дни на тяхното създаване до повторното идване на Христос на земята и завършъка на света. Този разказ образувал „веруюто" на еретиците и се състоял от две главни части, органически свързани помежду си — космогония (т. е. изложение за произхода на вселената и човека) и есхатология (т. е. изложение за крайната съдба на света и на човечеството). Богомилската космогония и есхатология била създадена още през X век в резултат на проповедническата и литературната дейност на поп Богомил и неговите последователи. За това свидетелстват отделни данни в писмото на патриарх Теофилакт до цар Петър и особено редица пасажи от Беседата на презвитер Козма. От разказа на Козма личи, че богомилите били развили доста обстойно своите дуалистични възгледи и че отделяли много място в своето учение за обяснение на ролята и мощта на злата сила. В Беседата нееднократно се споменава за вярата на еретиците в творческата дейност на злия дявол, обявяван от тях за „неправеден уредник" или „паднал ангел". Отбелязва се, че богомилите си служели пред своите слушатели с разни „басни", под което се подразбират вероятно дуалистичните им разкази. За съжаление обаче българският писател не ни дава по-подробно и пълно изложение на техните космогонични и есхатологични представи, а се задоволява с откъслечни данни, въз основа на които ние не можем да си създадем цялостна и свързана картина. Той е премълчал в своята творба редица подробности от учението на богомилите навярно между другото и поради това, че не е бил напълно осведомен за тях. При това у Козма явно преобладава стремежът да разобличи главно една страна на богомилската ерес — а именно нейното отрицателно отношение спрямо църквата и светската власт. Поради това той не е отделил достатъчно място за разкриване на нейната идейно-теоретична основа.
Значително по-обширни сведения за богомилската космогония и есхатология намираме в съчиненията на Евтимий от Акмония и Михаил Псел (и двете от XI век). От съдържащите се в тях данни се вижда ясно, че космогоничните и есхатологичните възгледи на еретиците били проповядвани под форма на образен и жив разказ, с който те запознавали своите слушатели и привърженици и който представлявал същината на тяхната ерес.
Най-добре и най-цялостно е предадена обаче богомилската космогония и есхатология в написаната през началото на XII век противоеретическа книга на Етимий Зигавин „Паноплия догматика" и в Йоановото евангелие (Тайната книга), съставено пак през същото столетие. В него космогоничният и есхатологичен разказ е доведен от началото до края, той представлява едно завършено, органическо цяло. Поради това този апокриф е безспорно най-важният и ценен извор.
Според учението на богомилите отначало съществувал само добрият бог , който бил безтелесен и човекоподобен. Той бил сътворил огромната вселена, която се състояла от четири основни елемента — огън, въздух, вода и земна твърд. Сътворил бил и седем небеса, които образували неговото царство. На седмото, най-ниското, било жилището на бога, който седял облян в ослепителна светлина на своя трон. Под последното, първото небе, започвала въздушна шир, а под нея идели води, които обвивали отвсякъде земната твърд. Земята стояла пуста и необитаема. Под нея се намирали две големи риби, „съединени като волове за оран", които я крепели по нареждане на бога. По-долу плували огромни облаци, която държали море, а най-долу, на дъното на вселената, се намирала огнената геена.
Заедно със сътворяването на вселената бог бил създал, учели богомилите, безброй хиляди ангели, които образували небесното войнство. Тези ангели били пръснати из цялата вселена и били управлявани от свои началници. Йоановото евангелие се говори за ангел, началник на въздушната шир, и за ангел, началник на водите. Макар и да не е посочено в този апокриф, вероятно е да се приеме, че богомилите учели, че ангели началстват и над другите два елемента (огън и земна твърд), както и над седемте отделни небеса. Като подчинени на своя отец-създател ангелите изпълнявали определени от него задължения, а освен това му плащали и данъци. Едни от тях давали като данък сто мери жито, а други — сто делви масло. С други думи, богомилите си представяли небесния мир като едно земно царство начело с бога-властелин, който Управлявал своите поданици и ги облагал с данъчни задължения.
Наред с многобройните ангели, които му служели вярно, бог бил създал, проповядвали богомилите, и един свой главен помощник. В „Поноплия догматика" той е споменат под имената Самаил или Сатанаил , а в Йоановото евангелие се среща съкратената форма Сатана (Satana). У Козма тези названия не се срещат и там се говори само за „дявол и „мамон". По въпроса за неговата власт и положение на небето между богомилите през X век, както свидетелстват данни от Беседата, съществували разногласия. Според едни той бил обикновен ангел, който по-късно бил прогонен от бога и станал „паднал ангел", а според други бил главен управник на небесните селения с названието „иконом". Този управник, както личи от космогоничния разказ на богомилите в „Паноплия догматика", бил син на бога и приличал на него по външен вид и облекло. Задачата му била да следи за живота в цялата вселена и да надзирава работата на ангелите. „Той слизаше — описва неговата дейност съставителят на Йоановото евангелие — от небето в преизподнята и от преизподнята възлизаше до престола на невидимия отец." С други думи, божият син правел обиколки по създадения от бога свят, за да проверява на място дали всичко е в ред.
Но въпреки голямата си служба Самаил не бил доволен от положението си. Той завидял,. учели богомилите, на славата на своя отец и решил да се отметне от него и да си създаде собствено царство. „Всичко това е мое — говорел той пред ангелите, като им посочвал вселената, която обхождал непрестанно. — Ако ме послушате да поставя седалището си на облаците, аз ще стана подобен на всевишния и като издигна едни от водите горе на тая твърд, а другите събера в широки морета, тогава вече няма да има вода по повърхността на цялата земя и ще царувам с вас во веки веков." Наред с примамливите обещания за „ново царство" Сатанаил обещавал на ангелите и намаляване на данъчните тежести. Той запитал първия ангел, когото искал да завербува за своето " съзаклятие: „Ти колко дължиш на своя господар?" На отговора му, че му дължи „сто мери пшеница", Сатанаил отвърнал: „Вземи перо и чернило и пиши шестдесет."16 На втория ангел, който дължал „сто делви масло", той намалил данъка наполовина. „И като влизаше към всички небеса — пише съставителят на Йоановото евангелие, — той все така говореше дори до петото небе и съблазняваше ангелите на невидимия отец."
Разказът на богомилите за желанието на Сатанаил да се вдигне срещу бога и да си създаде собствено царство, като прелъсти. ангелите, е заимстван в общи линии от по-стари съчинения с каноничен или апокрифен характер. Има в него обаче и един по-оригинален момент, създаден от самите богомили. Това е мотивът за примамването на ангели за привърженици с обещание, че ще им се намалят данъците. Подобен сюжет за намаляване на данъците се съдържа, както е известно, в една притча от Евангелието; на Лука (16,6), където се говори за „неправедния иконом". В богомилския разказ обаче действащите лица са съвършено други и ние трябва да видим в него едно самостойно развиване на притчата, създадено в обстановката и при условията на средновековния феодален строй. Бог е представен като държавен глава, а ангелите като негови данъкоплатци. Прави впечатление, че данъците се дават в натура, практика, която господствала в България през цялото Първо царство. Любопитно е също така, че плащането на данъка се преценява от гледна точка на съставителя на космогонията като голямо бреме, чието премахване е най-сигурното средство да се отделят ангелите от „добрия бог", за да минат на страната на Сатанаил. Тази преценка на богомилския писател била отражение на мислите и настроенията на експлоатираните селяни, които страдали от фискалния гнет на държавните органи и феодалните си господари и виждали в лицето на всеки, който би ги ограничил, свой защитник.Любопитно разказаните подробности за Сатанаил, който обещава данъчни намаления, са безспорно доказателство покрай посочените вече по-рано данни за свързаността на богомилската идеология преди всичко с живота и настроенията на селячеството в средновековна България.
Но въпреки умелата си агитация сред ангелите Сатанаил не успял да осъществи своите планове, проповядвали богомилите. Бог узнал навреме за готвения бунт, разгневил се страшно и решил да накаже отстъпника. Той го лишил от божествената светлина и го изтласкал от небесния свят заедно с изменниците-ангели. Сатанаил паднал на земната твърд. „Моят отец — четем по този повод в Йоановото евангелие — го преобрази поради неговото високомерие: светлината му бе отнета, лицето му стана на цвят като нажежено желязо и се уподоби изцяло на човешко лице. С опашката си той повлече третината божии ангели. Тогава той бе изхвърлен от божието седелище и лишен от управлението в небесата.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Богомилство 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.