Биография на Ксенофонт


Категория на документа: Литература



Произведения: „Система на икономическите протеворечия” или „Философия на нищетата”
Методология
Прудон анализира стопанската история в статично състояние, а в неговото движение и непрекъснато развитие. Методологията си Прудон изгражда върху диалектическата философия на Хегел. Всяка икономическа категория според Прудон представлява антиномия, която съдържа противоположни и борещи се помежу им идеи-това са тези и антитези. Резултатът между борбата на двете противоположности е възникване на нова антиномия, която също съдържа теза и антитеза и т.н.
Историята според Плудон представлява движение на идеи. Той икономическата еволюция като израз на движението на категория, всяка от които представлява икономическа фраза. Според Прудон съществуват 10 фрази: разделение на труда; на машината; на конкуренцията; монополите; държавата; търговският баланс; кредит; собственост; комунизъм; население;
Това разделение на труда създава възможност за увеличаване на богатството, но от друга страна предполага, че само малка част от харата биха получили част от самото богатство.
Машината според Прудон е символ на свободата и господар на човека над природата, но заедно с това внедряването й в производството остава част от работата без работа.
Конкуренцията според Прудон разгръща индивидуалните възможности на човека, но поражда и монопол. Прудон е привърженик на икономическия либерализъм. Според него разделението на труда и свободната размяна на стоки и услуги са необходима основа на естествените икономичеки взаимоотношиния. Установяването на капиталистическата собственос според Прудон нарушава естествените закони на размяната. Тази собственост води до създаването на нетрудови доходи. Излишъкът, който е създаден чрез труда на работника се получава от собственика на капитала и земята, това според Прудон е несправедливо и затова той прави заключение, че собсвеността е кражба.
Конституирана стойност – според Прудон всяка стока притежава разменна и потребителна стойност, които се намират в постоянно противоречие помежду си. Синтеза е т. нар. конституирана стойност. Според Прудон конституирана стойност се установява по време на разменната. Прудон опреличава общото богатство с химично съединение, както хим. елементи встъпват в съединение само в определена пропорция, така и общото богатство се основава на пропорции на своите елементи. Чрез размяната отделните елементи се съединяват в 1 органично цяло и в конституирана стойност.
Конституирана стойност, която е установена по време на размяната вече не е нито потребителна, нито разменна.
Теория за парите
Парите винаги притежават конституирана стойност. Според Прудон златото и среброто са първите стоки, чиято стойност е конституирана. Според него парите са инструмент на експлоатация, причиняват дисхармония в обществото и за това трябва да се премахнат. След като определени стоки, като златото и среброто са станали пари, Прудон предлага да се учреди банка, която да издава бонкноти, вместо срещу злато и сребро, срещу стоки. Банките ще приемат стоки и ще определят тяхната стойност, която ще отбелязват върху издаваните квитанции. Собствениците на тези квитанции ще могат чрез тях да купуват необходимите стоки. Така, спореи Прудон всички стоки ще станат пари и ще притежават конституирана стойност.
КАРЛ МАРКС

Произведения: „Капиталът” 1876
Методология
Предмет на изследването в теолията на Маркс са производствените отношения при капиталистическия начин на производство. Според него в основата на живота на хората е материалното производство. Хората произвеждат материалните блага, които са им необходими не изолирано, а обществено. (т.е. в определени социални гупи, между които възникват ик. взаимоотношения). Според Маркс, най-важното условие за осъществяването на производствения процес е съединяването на работната сила със средствата за производство. Работната сила и използваните от нея средства за производство, според Маркс проедставляват производствените сили на обществото. Тези производствени сили изразяват отношението на хората към материалите и ресурсите, които се използват в производството. Процесът на производство, социалните групи, които участват н него се намират в различни взаимоотношения. Маркс нарича тези взаимоотношения производствени отношения. Според него, формата на собственост върху средствата за производство определя и производствение отношения. Те от своя страна създават масовата структура, мотивацията, производството и разпределението на материалните блага т.е. образуват базата на обществото , върху която се издига неговата правна и политическа надстройка. Производствените отношения в диалектическо единство с производствените сили образуват начина на производството, който се разбира от Маркс като исторически определен начин на създаване и разпределение на материалните блага в дъдената им общественоикономическа формация. Според Маркс, в своятаистория човечеството е преминало през пърлобитен, робовладелчески и капиталистически начин на производство. Маркс използво в своята методология диалектиката на Хегел, че всякатеза има своя антитеза, а борбата между тях създава синтез. Маркс съединява този метод е материализма. По-късно Енгелс нарича този подход исторически или диалектически материализъм.
Теория на стойността
Маркс разработва трудовата теория за стойността. Според него, при капиталистическото стапанство, стоковото призводство придобива господстващ характер. Богатството на общетвото представлява огромно натрупване на стоки. Според Маркс, стоката е продукт на труда, който е произведен изключително за размяна. Маркс продължава класическото разбиране, че стоката притежава разменна и потребителна стойност, но тези две страни на стойността, според него, се обуславят от двойнствения характер на труда, който е използван за производството на стоката.Когато трудът е изразходен в определена форма, той е конкретен (създава потребителна стойност). Абстрактния труд създава разменна стойност. Според Маркс, стойността на стоката се определя от следните обществено-необходими разходи за труд. Това са тези разходи, които стокопроизводителите извършват, за да да произвеждат преобладаващата част от производствената продукция
Теория за принадената стойност
Основната черта на капиталистическото производство е, че се основава върху наемния труд. Срещу Маркс работниците са свободни, но не притежават средство на производство като са принудени да продават своята работна сила на капиталистите. Като изследва капителистическия начен на производство, Маркс разкрива природата на парите. Срещу него те са крайния продукт в развитието на простото стоково производство и първата форма на съществувяне на капитала. Капиталът според Маркс са пари, които доставят на собственика си допълнително количество пари. Според Маркс простия оборот на капитала се свежда до формулата: „П-С-П” Собсвеника на пари трябва да намери такава стока, кактаво при нейното производствено потребление да му донесе по-голямо количество пари. Тази стока според Маркс не може да бъде труда, защото той създава стойността и затова няма трудова определеност. В теорията на Маркс се продава способността за труд. Маркс нарича тази способност „работна сила”. Тя представлява съвкупност от физически, умствени и духовни способност, които човек прилага в проциса на производство. Работната сила според Маркс, е необходим елемент на всяка обществено-икономическа формация, но само при капиталицма се превръща в стока. Според Маркс работната сила притежава разменна и потребителна стойност. Разменната й стойност се определя от средствата за съществуване, които са необходими на работника. Потребителната стойност на работната сила Маркс свързва със свойството й да създава нова стойност, който е по-голяма от нейната разменна стойност или това е т. нар. пренадена стойност. Маркс обеснява как при производсвеното потребление на работната сила се спазва принципа за еквивалентностна размяната и се създава допълнителна стойност, която представлява незаплатен труд на работниците. Този незаплатен труд на работниците, който е излишък над производствените размени Маркс нарича принадена стойност. Маркс разделя работното време в капителестическото предприятие на необходимо и принадено, и трудът на работника – на необходим и принаден. През необходимото работно време работникът създава стайност, която е равна на разменната стойност на неговото работна сила, а по време на пренаденото работно време принадена стойност, която безвъзмезно се присвоява от капиталиста.
Теория за капитала
Освен оборотен и основен капитал, Маркс го разделя и на постоянен и промелив. Според него, капиталът, който е влажен в средствата за производство е постоянен, защото той не променя своята величина по време на производствения процес, а само пренася стойността си в тази на новосъздадената стока.Капиталът, който е изразходван за закупуването на работна сила, Маркс нарича променлив. Той пренася своята величина в процеса на производство, защото работниците създават пренадена стойност. В теорията на Маркс се извършва експлоатация от капиталистите върху труда на работниците. Маркс извежда и формула за степента на експлоатация. Той съпоставя принадената стойност към величината на променливия капитал.
Теория за намаляващата норма на печалбата
Ефективността на доходност на капитала се изразява в нормата на печалбата. За да се установи доходността на капитала, трябва принадената стойност да се отнесе към целия авансиран капитал, защото печалбата е прираст на постоянния и променлив капитал. Формата на печалбата, според Маркс, зависи от органичния състав на капитала, т.е. съотношението между постоянен и променлив като части от целия използван капитал.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Биография на Ксенофонт 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.