Биография на Ксенофонт


Категория на документа: Литература


-икономия
-хрематистика
Икономията е натурално стопанство, което Аристотел оценява положително, тъй като тя е естествено явление ограничено от потреблението.
Хрематистиката, според Аристотел, е изкуството да се натрупва състояние в парична форма.
Аристотел оценява отрицателно хрематистиката – неестествено явление и проявява негативно отношение към лихвения %, която е най-противоестествената форма на доход , според него. % представлява печалбаза сметка на длъжника, която се присвоява несправедливо от заимодателя като ги прави източник на нови пари.
Според него, икономията неминуемо прераства в хрематистика. От функциите на парите, Аристотел разглежда 2-рата. Особено важен принос на Аристотел за икономическата наука е поставянето на въпроса какво определя пропорцията, с която стоките участват в размяната.

СВ. АВГУСТИН

353г. пр.н.е.-430г. пр.н.е.
Произведения: „Божествен град”, „За работата на монасите”
В книгитеси проявява ново отношение към труда. Преодолява нихилистичното отношениекъм труда. Според него, да за бъде християнството във вековете вярващите трябва да се труда, а не да живеят от подаяние. Посочва равенството между физическия и духовния труд, според него, да се води само духовна дейност. Св. Августин допуска дребната търговия, въпреки това смята, че не е достатйчно занимание, несъвместимо с християнския морал. Той се противипоставя и на натрупването на богатство. Според него любовта към богатството е неестествена страст. Богатството е тиранин, непримирим неприятел. Без богатство носим вреден усет към безкрайно съвършенство.

ТОМА АКВИНИСКИ

Произведения: „Обща теология”
Икономическите му възгледи са в втора част на книгата е са част от неговата морална философия. Според Св. Тома съществува естествен закон, който е вложен от Бог в сърцата на хората. Следвайки Аристотел, Св. Тома разглежда стопанството като естествен или това са продуктите на натуралнота стопанство.
Придобиването на злато и сребро не прави човек щастлив, поради което това не може да бъде негова цел. Целта на човек трябва да бъде нравственото усъвършенстване. Икономическите интереси трябва да са подчинени на смисъла на човешкия живот, който е спасяването на чов. душа. Признава, че търговията е необходима за държавата, но тя трябва да се извършва при една справедлива размяна., която да отговаря на нормите на християнската етика. В търговската печалба, според него, няма нещо порочно, тъй като тя може да е заплащане за вложения от търговеца труд, за подобряване качеството на стоката или пък за заплащане на транспортните разходи, но търговията, според Тома, може да е опасно занимание и хората, занимаващи се с подобен вид дейност трябва да са уверени, че го правят заради обществената поука. В ранното християнство е заложена идеята за равенство, която се олицетворява с отнеза от частната собственост. Според Тома обаче съществуването на частна собственост е естесвено право на човека. Тома свързва размера ва частната собственост със съсловно положение на индивида в Провидението. Частната собственост трябва да е в такъв размер, че да осъществява нормалното съществуване на човека в общественото му съсловие. Следвайки Аристотел Св. Тома отхвърля равенството между физическия и духовния труд. Според него Физическия труд е робско занимание, а духовния е от най-висш вид. Разглеждайки обществото на съсловен принцип Тома извежда доктрината за справедливата цена. Според него, това е цената, при която съществува еквивалентност на размяната и се осигурява приличното съществуване на хората в съответното им съслоовие. Тази цена се определя от производителя, който включва в нея разходите за производството, към които добавя и печалбата, отговаряща на неговото обществено положение. Според Тома, цените на стоките не се определят от Д и Я. Единствено предлагането определя цената на стоките. Св Тома в стоята теория за справедливата цена различава 2 вида справедливост при размяната:
-от една страна справедливостта се определя съобразно предметите, т.е. разходите за неговото производство
-от друга страна от съсловното поколение на продавача
Според Св. Тома по-голяма полза трябва да получи този, който има по-голямо значение за обществения живот. Справедливата цена е установена от цялото общество, а не от потребностите и предпочитанията на отделния човек. Според Тома, получаването на рентата е справедлива, защото тя е продукт, създаден от природата и затова естествено получаван от собственика на земя. Получаването на този вид доход дава възможност на избрани хора да се занимават с духовен труд в името на спасението ва всички останали. По отношение на лихвения % св. Тома следва Аристотел, според когото парите не раждат пари, в последствие обаче Св. Тома променя възгледите си и защитава получаването на лихвения %.

МЕРКАНТИЛИЗЪМ

Периода на начално натрупване на капитал. Особено значение има сферата на обръщението. Целта му е осъществяването на търговската печалба чрез външната търговия и натрупването на богатство във формата на благородни метали; изобилието на парите в държавата според меркантилистите е изключително благородно за икономиката. Методът, който използват е описателен и емпиричен. Използва се икономическа политика на държавата с цел натрупването на злато и сребро. Принципите му се свеждат до:
-богатството представлява злато и сребро
-регулиране на външната търговия на държавата за придобиване на повече злато и сребро. Поощряване чрез ниски митнически тарифи на износа на готова продукция и внос на суровини.
-активен търговски баланс като необходимо условие за увеличаване богатството на нацията.
Двата вида меркантилизъм – ранен и развит
Основна характеристика на ранния Меркантилизъм е регулирането на паричния баланс – този вид меркантилизъм е нар. още монетарна система. Главната задача на държавата е да привлече колкото се може повече пълноценни чужди монети и да не позволи изтичането на национална валута. Стремежът е при всяка търговста сделка продажбата на стока да превишава покупката им.
В Англия чуждестранния търговец е длъжен да обмени своята валута за непърноцинне английски монети. Законът за изразходването гласи, че парите които получи в Англия чуждестранният търговец трябва да използва за закупуването на английски стоки. Изпълнението на закона за изразходването се следи и регламенира от закона за следенето. Домакинът на чуждия търговец следи за приходваните от него пари и не трябва да допуска изтичането на тези пари зад граница.
Развит Меркантилизъм – целта му остава същата, т.е. натрупването на благородни метали, средствата на нейното простигане се променят. Вече не е необходимо да се възпрепядсства изтичането на пари от страната, а се търсят начина за тяхното привличане. За развития меркантилизъм оснвния инструмент за привличане на повече пари в страната е активния търговски баланс, при който износа на стоки превишава техния баланс. Развитият меркантилизъм разглежда производството като средство за разширавяне възможностите на търговията. Меркантилистите виждат в създаването на производство – силна държава.

УИЛЯМ СТАФОРД - Ранен меркантилизъм
ТОМАС МЪН - Развит меркантилизъм

Произведения на Стафорд: „Критическо изложение на някои жалби на наши съотечественици”
Според Стафорд чуждите търговци изнасят евтино суровини, а внасят скъпо готова продукция, произведеня със същите суровини. Всички беди произтичат от изтичането на пари от страната.
Произведения на Мън: „Богатството на Англия във външната търговия или ...”, „Разсъжденията за търговията на Англия”
Според него парите трябва да се пускат в оплодотворяващ оборот. Както търговеца пуска пари в обръщение, за да осигури печалба, така и държавите трябва да се обогатяват от външната търговия, при която износа на стоки превишава техният внос. Развитието на производството разширява приноса на търговията

ФРЕНСКИ МЕРКАНТИЛИЗЪМ
АНТОАН МОНКРЕТИЕН

Произведение: „Трактата по политическа икономия”
Той е посветен на краля и неговата майка, кралицата.
Монкретиен използва за първи път терминът „политическа икономия”, за да назове науката, коята изследва производството, разпределението и потреблението на материални блага. Според М. Търговското съсловие има най-голямо значение за създаване на богатството на нацията. Прогресивен възглед ва М., който е в противоречие с меркантилистичните му разбирания е, че не изобилието на злато и сребро, не количеството на бисери и елмази правят държавата богата, а наличието на предмети за живот и облекло. Този, който има такива предмети или и по-голямо благосъстояние

УИЛЯМ ПЕТЙ

Произведения – „Трактат за таксите и налозите” 1662, „Политическа автономия на Ирландия” 1672, „Политическа аритметика”, „Нещо за парите”.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Биография на Ксенофонт 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.