Биография на Ксенофонт


Категория на документа: Литература


КСЕНОФОНТ

Роден 430 пр.н.е – 356г. пр.н.е.

В ранните си години е последовател на метафизичната философия на Аристотел.
Произведения – „Киропедия”, „За доходите на град Атина”, „Лакедемонска политика”, Икономика, Домостой
Той е първият философ, който употребява понятието икономика. Отделя голямо внимание на стопанството като отрасъл
„Домстой”-препоръки за стопанството. Развитието на този отрасъл води до просперитети и на др. отрасли в земеделската държава. Прогреса на селското стопанство е в резултат от използването на плуга. Ксенофонт идеализира натуралното стопанство на Спарта. Паричното стопанство, според него, трябва да се развива в размер, който да е изгоден за аристокрацита и земевладелците. Той приема дребната търговията и отхвърля едрата. Намаляването на цените на стоките зависи единствено от увеличаване на тяхното предлагане, като ниските цени, според него, ще насочат земеделските производители към промяна на тяхната дейност.
В съчинението си „Киропедия” Ксенофонт разсъждава за парите, като слята, че освен като средство за размяна те могат да служат и за натрупване на богатство. Според него удоволствието да закопаеш пари е не по-малко от това да ги имаш в наличност. Колкото и пари да притежава човек, никога не е достатъчно, за да спре да желае да притежава повече.
Основни функции на парите:
- да бъдат посредник на размяна
- да са мярка на стойността
- съхранение на стойността, натрупване на богатство
- кредитни пари
- световни пари
Ксенофонт открива 2-рата функция на парите
К.-натуралистично разбиране по отношение на разделениео на труда, което увеличава полезността на предметите. За разлика от класическото разбиране, според което се увеличава количеството произведени стоки. Разтежа на производството той разбира с увеличаване на потребителната стойност, а не на разменните.
Ксенофонт – Античен предшественик на Адам Смит
Зависимостта между разделението на труда и големината на пазара е описано за първи път в произведението Киропедия

ПЛАТОН

Ученик на Сократ
Роден 427 пр.н.е. – 347 пр.н.е.
Метафизичната философия на Сократ
Произведения: „Държавата” и „Закони”
Създава модел на идеалната държава, в който се опитва да изглади противоречията на робовладелската държава
С град-държава, Платон създава разделението на труда.
Той предлага модел на „идеалната държава”, в който най-много се цени общественото благо като всички порядки в нея се основават на справедливостта, която обезпечава щастието на обикновения човек, така и като обществото като цяло. Справедливостта като цяло произлиза от това, че всеки индивид в държавата се занимава с онова, което е най-подходящо за него.
Платон е най-големият идеалист. Обществото в идеалната държава на Платон се дели на 3 съсловия:
- философи (магистри/аристократи на духа), които управляват държавата. Тяхното значение за държавата е като златото.
- военно съсловие, което опазва вътрешния и външния мир на държавата. Значение-като среброто
- земеделци и занаятчии – като меда
Първите 2 съсловияживеятв условия на обща собственост. 3-тото съсловие Платон позволява правото на частната собственост. Робите не функционират в държавата на Платон. Философи и военни нямат семеййства, за да се посветят на държавата. Не им е позволено притежаването на злато и сребро, защото те са източник на непристойни деяния .
Платон е защитник на частната собственост
Той е противник на парично-разменното стопанство и натрупването на богатство в парична форма.
Той допуска 2 функции на парите
-средство за размяна и мярка на стойността
Като се увебичава броя на хората в 1 държава се увеличава и потреблението им. Увеличаването на общото потребление довежда до изчерпване на ресурсите. Необходимо е част от хората или да напуснат държавата или военните да провеждат завоевателни войни за придобиване на нови ресурси.

АРИСТОТЕЛ

Създава собствена школа
Произведения: „Метафизика”, „Риторика” и др.
Философските му разбирания се различават от тези на предшествениците му.
Идеализма е отхвърлен, приема материализма.
За разлика от др. антични автори, които не допускат промяна на икономическите условия на робовладелската държава, Аристотел проявява деалектично разбиране и въпреки, че защитава робството, според него с развитие на средствата за производство ще настъпи и края на робството.
Аристотел смята, че човек може да бъде свободен само ако не се занимава с физически труд. Единственото неравенство между хората е безспорен факт, според него. Едни хора са родени да управляват, а други да се подчиняват.
Подобно на Платон, Аристотел смята, че робите са говорещи оръдия на труда. Според него, човек трябва да притежава толкова пари, че да му осигурят дабър начин на живот. Натрупването на пари смята за неестествено. Идеализира натуралното стопанство и счита, че богатството е съвкупност от полезни дейности, служещи за задоволяване на човешките потребности.
Потреблението за него е ограничение и естествена граница за натуралната стопанство
Съществуват 2 типа стопанство:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Биография на Ксенофонт 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.