Безумието и мъдростта в образа на Дон Кихот


Категория на документа: Литература


Романът “Дон Кихот Сервантес възниква в една противоречива епоха–късният Ренесанс, когато загива хуманистичната философия.Писателят подлага на присмех нос-талгията по едно отживя-ло времето си явление–рицарството.Често измис2лиците от рицарските ро-мани преминават в дей-ствителността – сбивания, свади, кървави отмъще-ния се превръщат в оби-чаен факт от живота в Испания,което води до отвращение на младежта от реалността и ненавист към гражданския ред.В романа са отразени живо-тът и нравите на широки обществени слоеве-духо3венство,буржоазия,селя-ни,висша и низша арис-токрация,полицаи.То-ва,което писателят откри-ва навсякъде,е засто-ят.Няма съсловие,което да се развива.Ренесансът поставя на пи-едестал творческото нача-ло у човека.От позицията на своя идеал главният ге-рой Дон Кихот пристъпва към всеобхватната промя4на в живота си.След чете-не на много рицарски ро-мани героят обезумя-ва.Той се превръща в ри-цар и първият знак за но-вото е смяната на име-то.Алонсо Кехана се пре-именува в Рицарят на пе-чалният образ-Дон Кихот и тръгва да осъществява на практика прочетено-то,да възстанови справед-ливостта,честността,доб5ротата.Безумецът не се интересува от богат-ство,напуска своя дом,без да вземе нито грош.Облеклото му е скромно и в никакъв слу-чай рицарско,но той си вярва,че има красиви дос-пехи и оръжие.Конят му е дръглив,немощен,но в очите на рицаря изглежда силен,охранен,пъргав.Промяната всъщност е 6иреална,въображае-ма,илюзорна,но за Дон Кихот е жизненонеобхо-дима,тъй като удовлетво-рява потребността от доб-рото и красотата,без кои-то животът му би изгубил смисъл.В този напрегнат процес на идеализация на реалното хановете се превръщат в замъци,хан-джиите в благородни ри7цари,а леките жени-в поч-тени и уважавани да-ми.Обикновеният бръс-нарски леген се възприе-ма като вълшебния шлем на мавъра Мамбрино,ме-ховете с вино придобиват очертанията на разярени великани,а стадата овце са враждуващи армии.Ри-царят на лъвовете вижда света като арената драма-тичен конфликт с бурни 8страсти,необикновени чувства,дръзки амби-ции.Дон Кихот стана оли-цетворение на онези,кои-то не умеят да преценяват действителността,които не притежават чувство за реалност.Оттук се раждат комичните ситуации,оне-зи сцени,над които се смеем с непосредствена искреност. Един духовник с висш 9сан се мъчи да отрезви въображаемия рицар.До-ри го нарича Дон Глуп-чо.Съветва го да се при-бере в дома си и да спре да става за посмешище на познати и непознати.Едва ли не го нарича луд.Дон Кихот е обиден жестоко и започва словесен двубой с йезуитаТой му отвръща: ”Празна работа ли е да се скиташ по света,за да тър10сиш не благата му,а стръмнините,по които добрите се изкачват на престола на безсмъртие-то?” За него духовника върви по пътя на лъжливото ли-цемерие,а той-рицарят е поел по пътя на истинска-та вяра.Дон Кихот се за-щитава гордо и гневно,ка-то свободен човек. Но в не малко епизоди 11безумецът Дон Кихот се проявява като мъдрец,раз-криващ покварата на об-ществената действител-ност.С рядък за съвремен-ниците си усет за пороч-ното в живота рицарят на-зовава проявленията на негативните корени на греха,срещу които се бо-ри:”Днес тържествуват мързелът над прилежани12ето,безделието над тру-да,порокът над доброде-телта,нахалството над доблестта.”Дон Кихот проницателно вниква в моралната деградация на “сегашните времена,кои-то стават все по-лоши.” Трезвата разсъдъчност и наблюдателност на рица-ря открива пред него уродливия лик на съвре-менността и тази болезне13на истина “отключва” из-ворите на дълбоката скръб.Дон Кихот е щас-тлив тогава,когато помага на слабите,утешава стра-дащите,спасява изпадна-ли в беда,вдъхва надежда и дарява свободата на добрите и честните хора. Знаменитите думи на ри-царя “Свободата Санчо,е едно от най-ценните бла-га,с които небесата даря14ват хората”,и днес могат да се нарекат актуални и мъдри.След време дори Санчо Панса приема въз-гледите на Дон Кихот и управлява “острова” по нови закони,т.е. приема благородството и спра-ведливостта като водещи в своя живот. Мъдрецът рицар дава много съвети на своя оръ-женосец преди да приеме 15управлението на остро-ва.В 42глава на романа те са изредени подобно на 10божи заповеди.На пър-во място го съветва да се бои от бога.На второ му казва да се опознае,защо-то това е най-труд-но.Обяснява му,че трябва да се ръководи от благо-разумието,да бъде по ско-ро смирен праведник,от-колкото надменен греш16ник.Лаконично и внуши-телно звучи мисълта,че кръвта се наследява,а доб-родетелта се придобива. На цитати от настолна книга приличат следва-щите думи:Не тълкувай никога про-изволно законите,защото така постъпват само неве-жите…Нека сълзите на бедния 17намират у тебе състрада-ние,но нека не влияят на присъдите.Нека не те заслепява лич-ното пристрастие…Гледай на виновника като на нещастен човек… Свободен и щастлив-та-къв трябва да бъде чове-кът според Дон Кихот.То-ва е виждането на Серван-тес.но е и идеал на всяко поколение,т.е носи общо18човешки смисъл. Двойнствения характер на главния герой в романа кара Исак Паси да стигне до извода,че “Дон Кихот е разумен в безумието и мъдър в лудостта си.”Ге-роят иска да наложи една висша правда,неосъщес-твима за времето,в което живее.За читателя обаче остава идеята никога да не се примирява,да не обича застоя,а да се стре-ми към напредък.

Образът на Дон Кихот – разум и безумие
За времето и епохата си в своята истинска същност романът на Сервантес – “Дон Кихот” е революционна и героична книга, в която е скрит заряд способен да руши и вдъхновява. Налудничавостта и безумието на Дон Кихот го правят едновременно храбър рицар, но в същото време и смешен идалго. В романа си “Дон Кихот”, Сервантес сравнява две неща: разума на човека и в същото време – неговото безумие.Има само един “разумен” човек, изправил се срещу цялата лудост, само един истински четец на историята, който разбира смисъла и възприема идеята.Героят, който в първите глави е само един саможив чудак, започва постепенно да развива своето пребогато духовно съдържание. Дон Кихот е сложен образ. Авторът не веднъж споменава в своята книга неговият произход, бледото му и изпито лице, очите му, излъчващи трескав плам, както и неговия разум и безумие. Четейки рицарските романи обеднелият идалго проявява безумието да се превъплати в ролята на странстващ рицар. Рицарят – новият светец, носител на действената вяра, войн на честта, враг на злото, както и на всички институции, които накърняват вътрешните му принципи. Рицарят - човек на висшия нравствен кодекс, който е представен от автора като вътрешно убеждение – е абсолютно свободна личност. Той търси възможност да прояви независимостта си, нравствената си свобода, като защитава онези, “които господ и природата са създали свободни”. Любовта е неговото вдъхновение, а милосърдието и състраданието – негова същност. В съзнанието на героя понятието “рицар” разширява смисъла си, като се превръща в синоним на хуманност и справедливост, на истински човешко отношение към човека.Решението на Алонсо Кехана да се превърне в Дон Кихот е опит за съхранение на честта и достойнството и същевременно изява на безумието скрито дълбоко е характера на нашия герой. Обеднелият идалго притежава както безумие, така и разум. Разум изразяващ се в неговите принципи и в същността на неговата ренесансова личност: “Недей мисли, Санчо, че това е някаква вятърничава мисъл. Ако аз вземам това решение, то е, защото имам кому да подражавам.”Във втората част на романа безумието и разума се редуват и чрез своето свързване създават образа на благородния безумец, заслепен от мания за героизъм. Войната на Дон Кихот е разкрита от автора като един сън или наркоза. И двата варианта заместват реалността, като правят халюцинацията абсолютна, привлекателна, убийствена и засилват неговото безумие. Вятърните мелници са символ на духовния човешки полет, на стремежа за свобода и на красивия, но непостижим идеал: “В този ден повярва напълно и се убеди за първи път, че е истински, а не въображаем странстващ рицар...”В края на романа авторът ни разкрива разума възвърнал се в героя, който осъзнава своето безумие и разбира, че принципът е една илюзия. Дон Кихот осъзнава, че колкото и да е висш един принцип, той се явява утопия, ако не е приложим в конкретната действителност:”По дяволите всички магии и нека бог помага на разума, на истината и на истинското рицарство. ”Безумието и мъдростта на Дон Кихот са показани още в първата част на романа, но смисълът на безумието му, че не е просто резултат от четенето на рицарски романи, и характерът на неговата мъдрост се изясняват във втората част. Защитник на човешката свобода, покровител на влюбените и поклонник на поезията, героят съветва и наставлява Санчо, който се готви да стане губернатор: (гл. 42 част II).За обеднелия идалго смъртта се явява свободен и достоен избор на човека, който не желае да се примири с живота на Алонсо Кехана. Израз на неговия разум е отказа му от рицарските романи, но не и отказа от идеала: “Искам да умра така, че да не смятат хората живота ми за много лош и да не оставя име на луд човек.” Мъдростта му се изразява от автора чрез пълната свобода да останеш верен на себе си дори ако всички ти се присмиват, да избираш сам своя живот и своята смърт.Словата на Дон Кихот, неговите сентенции и постъпки са изградени така, че да чувстваме през цялото време стълкновението между разум и безумие.Фактът, че толкова много хора говорят за Дон Кихот и не са изчерпали темата показва, че винаги ще се пише за него, защото той вече е станал реалност свързана с най – хубавите ни чувства за любов, вяра в идеала и възторг. Реалност свързана с мъдростта и безумието, което проявява всеки един от нас всеки ден през своя кратък и земен живот.

„ За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва живота”- моралът на безумецът в „ Дон Кихот”( интерпретативно съчинение)

През XIV и до края на XVI в. в Европа се появява нова епоха, наречена Ренесанс. Първоначелно се заражда в Италия и постепенно обхваща другите европейски държави. Тази епоха се свързва с много добре развита култура. Хората се наслаждават на телесното и възраждат античната и гръко-римската култура. Ренесансът достига и до Испанияр която по това време е намерила път към Близкия и Средния Изток. Била много богата, но въпреки това всички средства отиват в аристокрацията и църквата. Достига се до Реформация на ценностите. Заражда се църковна инквизиция. Силните фолклозни традиции и европейско-арабското влияние водят до разцвета на испанските литература и изобразително изкуство. В романа „ Дон Кихот” безумецът живее в един свой измислен свят, в който се стреми да помага на бедните и беззащитните хора. В очите на целия свят той е луд, но хората са по-луди от него, защото допускат да се накърнява достойнството на ближния. Романът „Дон Кихот” на Мигел де Сервантес е една пародия на рицарските романи, които по това време още се четат, въпреки че тази литература е характерна за Средновековието. Любовта към сетивата кара Дон Кихот да си създаде собствен въображаем свят, в който справедливостта да възтържествува. Прочетените рицарските романи са накарали героя да си представи, че участва в тях. Има си дама на сърцето, храбър кон и оръженосец като всеки средновековен рицар. Когато храбрият рицар види някого в беда, той се втурва да му помогне и посвещава всеки подвиг на своята Долсинея. Рицарските романи завладяват разума на героя и той запомва да извършва подвизи, които в истинския свят са нищожни. Дон Кихот е луд, според всички хора. Но те са по-луди от него, защото не спазват Божиите закони. Лудостта е държаниер което е неприсъщо за останалите хора. Дон Кихот с времето си създава свои принципи, които според рицарските роман са присъщи за всеки благороден рицар.Той е най-истинския човек в романа, защото помага на всеки , въпреки че винаги си пати. Той иска да направи добро за всеки честен и почтен. Нали в Библията пише да обичаш ближния. А другите хора забравят това. Дон Кихот е луд по свой много хубав начин. Може да е опасен за другите и за себе си, но преди всичко той има желание да помага на света, който го заобикаля. Странстващият рицар има и оръженосец, който е материалист и тръгва със своя господар само заради обещания остров. Но в края Санчо става луд като Дон Кихот и остовът вече няма значение. Санчо Панса е един обикновен селянин, който тръгва с Дон Кихот само заради обещания остров. През всички премеждия той разбира, че господарят му е луд за връзване. Но въпреки това продължава да го подкрепя, докато не получава острова. Санчо разбира, че не е роден за губернатор. Той прихваща от лудостта на Дон Кихот. Пример за това е пътуването с дървения кон и сражинието с един магьосник в двора на херцога. Лудостта е заразна и се предава от Дон Кихот към Санчо Панса. Ето защо Дон Кихот се санчопансизира, а Санчо се донкихотизиро според Исак Паси. “Дон Кихот” е плутовски, рицарски и авантюристичен роман. Сервантес усмива рицарите, защото смята, че тяхното време е в миналото, а не - в настоящето. Той дава един примип на хората за това, какво може да се случи с тях, ако продължават да вярват и четат романите. ристраст,ването на Дон Кихот загубва контрол и хората започват да го смятат за луд, но тази лудост е много чиста и благородна, въпреки че много хора си патят от него. Важното е , че прави добро.

„Дон Кихот” – като вечен сюжет(Литературно интерпретативно съчинение)
„Дон Кихот” е философско обобщение на епоха с трагични стойности на хуманизма. Сервантес създава своя роман не толкова като насмешка над миналото, колкото като сатира на настоящето. Замислен като пародия на рицарските романи тази книга далеч надскача поставената първоначално от автора летва. Тя става класически разказ за Испания и испанците от XVI в., за доброто и злото в човека и във времето, за търсенията и проблемите на хората.Дон Кихот е носител на съвършения контраст между добро и зло. Вярата в доброто е вътрешната нравствена сила на Дон Кихот. Тя го прави духовно красив и неземно съвършен в нравствените си помисли. Справедливост, красиви и нравствени помисли и добри дела – това е целта на идалгото и всичките му усилия са насочени към нейното реализиране. Героят живее на условната граница между въображение и реалност , блян и действителност, лудост и разум. Той е смешниятр рицар на доброто, борещ се за справдливост в печална и грозна действителност. Търпи поражения, но никога не се отказва от своя идеал. Противоречието между цел, действителност и реални средства за постигане на целта пръв забелязва Санчо Панса – оръженосецът на Дон Кихот. Той нарича господаря си рицар на печалния образ.Дон Кихот е нещастен човек, но щастливо повярвал в доброто. Единствен вижда съвършенната красота на духа, а тя от своя страна, създава хармония между човек и действителност. Дон Кихот вижда красота там, където другите и не подозират. Светът се оглежа само с красивото, което крие в себе си, в съзнанието на вечния рицар на доброто.Образът му е печален, външният вид – трагикомичен в своята карикатурна несъвместимост с реалността, но вътрешният свят на героя е красив с неповторимото си духовно съвършенство и нравствена извисеност. Той живее в съвършения свят на идеала и гледа на несъвършенствата в реалността с високата нравственост на посветения, на обреклия се на висш хуманен дълг.Рицарски отдаден на идеала за доброто, той е рицар и на човешката чест. Готов е винаги да я защити. За испанеца честта е родово и лично достойнство, което притежава и докрай опазва единствено духовно свободният и горд човек. Свободата за Дон Кихот е осъзнат принцип на нравствено съвършенство. Без свободата човек губи вътрешните устои на духа си. Той не би могъл да нарече и уважаващ себе си човек. Това е основополагащ принцип в идеята за човека в хуманните виждания на Дон Кихот. За него „Свободата е едно най – ценните блага, с които небесата даряват хората. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът.”За Дон Кихот отнемането на личната свобода и желанието да бъдеш свободен е най – голямото зло, извършено спрямо човека. Той има силата да бъде духовно свободен, вътрешни извисен над реалността и докрай верен на съвършения идеал за красотата и доброто. Това превръща Дон Кихот във философското обобщение на епохата и художествено въплъщение на трагичния хуманизъм на ренесансова Испания. Романът „Дон Кихот” е израз на проявената съвест на човечеството, а образите в него – символи на изконните и вечни човешки идеали и ценности. Дон Кихот и Санчо Панса, схващани като единство на човешкия идеализъм и прагматичния стремеж за по – добър живот, се крият във всеки един човек. Изразявайки „двойнствеността” на човешката природа изтъкана от мечти и реалност, от отдаденост за доброто на хората и преследване на собственото добро. В тяхното реално добротворчество се отазяват на й – чистите човешки копнежи по справедливост и ред. Единият – идеалист, отдаден на своя дълг да възцари доброто в Испания и в целия свят, а другият – хитър и лукав селянин, който преследва интересите си.

Дон Кихот-безумие,мъдрост,надежда

Дон Кихот-безумие,мъдрост,надеждаРоман,излязъл в години на труден живот и признат за втората най-разпространенаРоман,излязъл в години на труден живот и признат за втората най-разпространена книга в света,е Дон Кихот.Книга,усмиваща рицарските романи,изпълнена скнига в света,е Дон Кихот.Книга,усмиваща рицарските романи,изпълнена с множество символични случки и поведения,които са актуални и в днешно време.Амножество символични случки и поведения,които са актуални и в днешно време.А най-отличаващото я от обикновенните книги е образът на главният герой,вяратанай-отличаващото я от обикновенните книги е образът на главният герой,вярата във възможността,почти невъзмойното да се случи и най-вече разумът на неговотовъв възможността,почти невъзмойното да се случи и най-вече разумът на неговото беумие.беумие. Той се изявява като мъдрец в замислите и целите си и същевременно като Той се изявява като мъдрец в замислите и целите си и същевременно като безумец в начина и средствата на действие.Герой,възприемащ образа набезумец в начина и средствата на действие.Герой,възприемащ образа на интелектуалец и оптимист,от чиито живот всеки ден е изпълнен с лудост иинтелектуалец и оптимист,от чиито живот всеки ден е изпълнен с лудост и обезсмъртена надежда и вяра в един по-добър свят.обезсмъртена надежда и вяра в един по-добър свят. Рицарят обикаля широкия свят,тласкан от желанието да помага на хората в Рицарят обикаля широкия свят,тласкан от желанието да помага на хората в беда,да брани беззащитните,да бъде истински рицар,да изчисти злото и грозното отбеда,да брани беззащитните,да бъде истински рицар,да изчисти злото и грозното от лицето на земята.Самата цел на Дон Кихот ни кара да се замислим и признаем челицето на земята.Самата цел на Дон Кихот ни кара да се замислим и признаем че само един истински надарен и начетен мъдрец,а онова време,може да проявисамо един истински надарен и начетен мъдрец,а онова време,може да прояви необходимият хуманизъм и смелост за да види смисъл в саможертвата в името нанеобходимият хуманизъм и смелост за да види смисъл в саможертвата в името на "Един по-добър свят"."Един по-добър свят". Дон Кихот пречупва света през призмата на безграничното си въображение.Той Дон Кихот пречупва света през призмата на безграничното си въображение.Той живее в свой,собствен измислен свят,където и рицар,преплита фантазията си сживее в свой,собствен измислен свят,където и рицар,преплита фантазията си с реалността и това го прави да изглежда безразсъден,дори луд.Да той изглежда лудреалността и това го прави да изглежда безразсъден,дори луд.Да той изглежда луд в очите на околните...Но защо???Нима е лудост да вярваш в доброто,нимав очите на околните...Но защо???Нима е лудост да вярваш в доброто,нима доблестта и рицарството са качества на безумец,а и какво лошо има да мечтаешдоблестта и рицарството са качества на безумец,а и какво лошо има да мечтаеш след като фантазията е единствената,макар и изкуствена, страна в която сислед като фантазията е единствената,макар и изкуствена, страна в която си господар на себе си и действията си,мястото където няма подтисници,нитогосподар на себе си и действията си,мястото където няма подтисници,нито подтиснати.подтиснати. Случайно някой от вас да не мечтае.?Или пък да не би никога да не ви се е искало Случайно някой от вас да не мечтае.?Или пък да не би никога да не ви се е искало мечтата ви да бъде реалност.Точно напротив,но ние обикновенните хора семечтата ви да бъде реалност.Точно напротив,но ние обикновенните хора се страхуваме да си го признаем и да направим решителната крачка към сбъдване настрахуваме да си го признаем и да направим решителната крачка към сбъдване на бляновете си.Не това че се осмелява да гледа на себе си като на такъв,какъвто искабляновете си.Не това че се осмелява да гледа на себе си като на такъв,какъвто иска да бъде го праеви луд,а постъпките му.да бъде го праеви луд,а постъпките му. Налудничевите му действия са в основата на пародията.Рицарят избрал за свой Налудничевите му действия са в основата на пародията.Рицарят избрал за свой кон-кранта,за броня-кашон,а за оръженосец-търтейовиден прост човечец,чийтокон-кранта,за броня-кашон,а за оръженосец-търтейовиден прост човечец,чийто шкембе пътува два дни пред него.Ето тук се открива и ненормалнотовшкембе пътува два дни пред него.Ето тук се открива и ненормалнотов него.Пълната противоположност на рицаря с блестящи доспехи,;възседналнего.Пълната противоположност на рицаря с блестящи доспехи,;възседнал породист жребец-бърз като вятъра.А също така и налудничевия му подход къмпородист жребец-бърз като вятъра.А също така и налудничевия му подход към спасяване на жертвите...спасяване на жертвите... Мъдри планове,неусъществени заради безумни действия....и така всеки опит за Мъдри планове,неусъществени заради безумни действия....и така всеки опит за вършене на добро се превръща в провал завършващ с сила и гняв стоварващи севършене на добро се превръща в провал завършващ с сила и гняв стоварващи се върху Дон Кихада.върху Дон Кихада. Но въпреки изгубените битки той не се отказва от борбата,с надеждата че ще Но въпреки изгубените битки той не се отказва от борбата,с надеждата че ще спечели войната.Безумец или мъдрец-той и оптимист,чиято вяра не се изгубва нитоспечели войната.Безумец или мъдрец-той и оптимист,чиято вяра не се изгубва нито за момент.Огънят на надеждата гори насред пустощта в една единствена точка-Донза момент.Огънят на надеждата гори насред пустощта в една единствена точка-Дон Кихот.Искрицата не угасва дори за миг,въпреки обилните поливания с вода тяКихот.Искрицата не угасва дори за миг,въпреки обилните поливания с вода тя отново се възпламенява и тлее в сърцето и умът му до последния му дъх.отново се възпламенява и тлее в сърцето и умът му до последния му дъх. Дон Кихот е луд опитмист,поставящ пред себе си възвишени и мъдри Дон Кихот е луд опитмист,поставящ пред себе си възвишени и мъдри

Мъдрост в безумието и безумие в мъдростта на Дон Кихот
В своя роман „Дон Кихот” със средствата на комичното Сервантес представя традицията на един човешки живот. Героят на Сервантес иска да се срещне със света. Вдъхновен от справедливостта, романтиката и високия морал, населяващи светът на рицарските романи, които жадно чете, обеднелият испански идалго Алонсо Кихана избира рискованите приключения пред еднообразието, духовния и физическия подвиг пред монотонността и житейската непълноценност. Така се превръща в Дон Кихот де Ла Манча.Новият герой-Дон Кихот, желае да се раздели с начина си на живот, прекаран цели петдесет години тихо и безметежно. Той решава най-напред да промени себе си, а след това всичко, което го заобикаля, защото злото и неправдата застрашително завладяват света. Доброто, морала, честта и хуманността които са емблематични за 16век.-Златния век на Испания, са изтласкани на дъното на човешките взаимоотношения. Героят решава да заеме функцията на коректив в човешките взаимоотношения и да възстанови изгубената хармония. Въоръжен с позитивно отношение кум бъдещото, Дон Кихот напуска пределите на реалното и избира да обитава иреалното пространство, недостъпно за тези, които обикновено се считат за разумни. Такова поведение граничи с безумието. Постъпките и поведението му се приемат като напълно неадекватни от хората. Сервантес сам казва, че героят му, след като достатъчно се е „умопобъркал”, изоставя трескавото четене на безбройните си рицарски романи и решава сам да се превърне в един от многото срещащи се в тях персонажи. Вярно е, че писателят си поставя като близка цел да пародира художествената стойност на разпространената по това време рицарска литература в Испания. Със своята книга той постига две задачи:от една страна осмива рицарското поведение, но от друга-търси в него онова, което безвъзвратно е изчезнало:борчески дух, свободолюбието, нетърпимостта към неправдата. Разумът на Алонсо Кихана не му позволя да приеме пошлостта на епохата и зад прикритието на мъдростта си вече като Дон Кихот ще се опита да се противопостави на лицемерието, фалша, несправедливостта и злобата. Той не иска да предизвика връщането на една безвъзвратно отминала епоха, а мечтае да върне ценностите, които са се отишли с нея.Дон Кихот е ненадминат мечтател. Светът на рицарските романи, толкова контрастен на неговото съвремие, го кара да де чувства част от прочетеното, научава го да мисли „по рицарски”, да гледа заобикалящата го среда като човек, за който няма невъзможни неща. Дон Кихот вижда,че животът изглежда по-добре, когато си представя, че има най-красивата жена на света за своя любима, когато й посвещава подвизите си, или пък-въоръжен с истината и справедливостта, става безумно смел.Рицарят не може да служи вярно идеалите си, ако не е добре въоръжен. Но истинското оръжие на Дон Кихот не е щитът, нито копието, а мъдростта и стремежът му да направи света по добър, а хората по-справедливи. Ако героят притежаваше само разум, той би се примирил с положението си на дребен благородник и не би тръгнал на път, за да търси героични приключения. Ако го владееше само безумието, то тогава не би бил мъдрец. Именно съчетанието от мъдрост и разум превръщат Дон Кихот в мъдрец. Мъдрата му житейска философия проличава особено в съветите, които дава на своя оръжиеносец, Санчо Панса, преди да поеме губернаторския пост. По своята същност те са универсални правила, отправени не само към Санчо, а и към всички, решили да прочетат романа. Препоръките на Дон Кихот са своеобразна перифраза на



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Безумието и мъдростта в образа на Дон Кихот 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.