Балканите сравнителна народопсихология


Категория на документа: Литература



Сърбия

Славянската прародина на сърбите, известна като Бела Сърбия или Бойка, се е намирала в Бохемия или Галиция. Сърбите или сръбските племена се заселват в средновековните сръбски земи като федерати на Византия, със съгласието на император Ираклий.
Първите данни за сръбски князе са от 7 век. Сред тях придобива власт и известност родът на Властимировичите, но сръбските племена въпреки, че печелят някои битки срещу византийци и българи, до края на 12 век са васално или пряко владяни от Византия или България.
Основател на първата средновековна сръбската държава, позната и наричана още с името Рашка, е Стефан Неманя. Той е първия сръбски владетел и основател на династията на Неманичите. Управява в края на 12 век. При управлението на неговия син Стефан Първовенчани, на 4-ти януари 1217 година, Рашка получава международно признание на независима държава със статут на кралство. На 16 април (Великден) 1346 година, Стефан Душан по подобие на България, провъзгласява на основата на Рашка царство, но скоро след неговата смърт сръбските рашки земи стават част от друго княжество, а по-сетне и деспотство. В периода 1459-1804 година рашките земи са под турско робство.
Югославия е наименование на политическо обединение съществуващо в периода 1918 – 2003 година. Обхваща териториите на днешните държави Сърбия, Хърватска, Босна, Черна гора, Македония, Словения и Косово.

Турция

Османската империя, също позната и като Отоманска империя, Турска империя или просто Турция е ислямска теократична абсолютна монархия в периода между 14 и 20 век, заемала територии в Близкия изток, Мала Азия, Северна Африка и Югоизточна Европа. Османската империя е обявена за халифат, тъй като османския султан е и халиф — владетел на светите градове Мека и Медина. Просъществува до началото на 20 век, когато след Първата световна война е подписан Лозанския мирен договор от 1923 година, който слага край на многовековната ислямска империя. Наследена е от светската Република Турция.
Историята на модерната турска държава започва с основаването на републиката на 29 октомври 1923 година, начело с първия си президент – Мустафа Кемал Ататюрк. За около 10 години в страната протича постоянен процес на трансформиране на доскорошната империя в светска прозападно-ориентирана република чрез реформите на Ататюрк в областта на образованието, религията, правосъдието, равноправието на половете, езика и азбуката и дори облеклото и фамилните имена.

България

Появата на единна българска национална идентичност и държавата датира към 7-ми век. Първата българска държава (632/681 - 1018) на моменти обхваща по-голямата част от Балканите и разпространява азбука, литература и култура си сред славянските и други народи на Източна Европа. Векове по-късно, с упадъка на Втората българска държава (1185 - 1396/1422), българското царство пада под османска власт в продължение на почти пет века. Руско-турската война от 1877-1878 води до възстановяване на българската държава като конституционна монархия през 1878 г. с договора от Сан Стефано. След Втората световна война, България става комунистическа държава и част от Източния блок. През 1990 г., Комунистическата партия се отказва от монопола си върху властта и България предприема преход към демокрация и свободен пазарен капитализъм.

Митология и национализъм на балканските народи

Гръцката „Мегали идеа”

Мегали идеята (на гръцки: Μεγάλη Ιδέα), наричана още ѝ Великата идея или Голямата идея е идеологически проект на гръцкия национализъм за възстановяване на Византия.
Мечтата за възстановяване на Византия като "гръцка държава" не престава да съществува сред гръцката общност още от времето на превземането на Константинопол от османските турци на 29 май 1453 година. Под влияние на просветения национализъм, белязал началото си от Великата френска революция, в Европа възникват редица национални доктрини. Сантименталното антично и средновековно гръцко величие, отъждествявано най-вече с елинската култура и Източно-римската държавност, полагат основите на просветния гръцки национализъм. Доктринално гръцката национална идея изкристализира след извоюване на независимостта на Гърция от Османската империя на 25 март 1821 година.
Териториалното величие на гръцкия национален идеал от втората половина на 19 и началото на 20 век обхваща територията до Карпатите на север, Либийско море на юг, река Сава на запад и цяла Мала Азия на изток, т.е. до извоюване на гръцка държавност в границите на някогашната Юстинианова Византия.
Концептуално Мегали идеята почива на разбирането, че всички православни християни от така очертаната територия на някогашната Византия са гърци, независимо от езика на който общуват. Мегали идеята, стъпвайки на инерцията от успеха на гръцкото национално-освободително движение, завършило с постигането на гръцката независимост, сравнително лесно се възприема от всички политически кръгове и течения в гръцкото общество, което пък от своя страна е впрегнато за нейното осъществяване.

„Велика Албания”

Терминът Велика Албания се отнася до идеята за приобщаването на земи извън границите на Република Албания, които се считат от някои албанци за част от по-голяма национална родина, въз основа сегашното или историческото присъствие на албанското население в тези области. Идеята включва претенции и спрямо Косово, както и териториите, в съседните страни Черна гора, Гърция и Република Македония. Сред албанците е по-известен терминът за „етническа Албания”.

„Романиа маре”

„Велика Румъния” се наричат териториите на страната в периода между 1919 и 1940 година, между края на Първата и началото на Втората световна война.
От националистична гледна точка, това е румънската идея за собствената държава в своята етническа и национална цялост, чиито еквиваленти се срещат и сред останалите народи на Балканите, без изключение.

„Велика Сърбия”

Велика Сърбия включва райони от Балканския полуостров, които отговарят на минимум един от общо три признака – първо, територията е регион, където сърбите са се заселили при първоначално си появяване на Балканите; второ, територията е била управлявана от сръбски средновековни владетели, в следствие на разширяване на държавата; трето, територията е населявана от сърби, които са избягали от родните си места под заплаха. Основната цел е да бъдат обединени всички сърби и сръбски земи в една държава и това, в най-радикалната му форма, включва и областите, където сърбите са само малцинство, както и където не е имало постоянно присъствие сърби през вековете.

Турция като наследник на Османската империя

Доколко владетеещата Балканския полуостров в продължение на векове Османска империя още влияе върху идентичността на модерната турска държава е тема на дълги спорове, в които и двете страни имат своите аргументи. Факт е обаче, че днешна Турция изучава историята на Османската империя като своя собствена.

Българския национален въпрос

Мечтата по обединение на всички българи и български земи в една държава остава неизпълнена. Останали след Освобождението вграниците на Османската империя, в Македония и Одринска Тракия се развиват процеси целящи национално обединение. Неуспехът на това начинание в рамките на над половин век и четири войни води до разочарование, а външните внушения – до отчуждаване и възприемане на различна самоличност. В крайна сметка, за България се твърди, че е единствента страна, която граничи сама със себе си.

Национални особености на балканските народи

Гърция




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Балканите сравнителна народопсихология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.