Балканите сравнителна народопсихология


Категория на документа: Литература


Софийски Университет “Св. Климент Охридски”
Факултет по Журналистика и Масова Комуникация

Балканите: Сравнителна народопсихология

КУРСОВА РАБОТА
на тема

Балканите
„Разединени в многообразието”

Балканите. „Разединени в многообразието”

1. Увод
2. Исторически предпоставки
3. Митология и национализъм на балканските народи
4. Национални особености на балканските народи
5. Библиография

Увод

Народопсихологията се отнася до (реални или предполагаеми) отличителни психологически характеристики на определени нации, етнически групи и народи, както и на сравнителното им изследване. Тя приема, че различните етнически групи се характеризират с различни, отличителни човешки нагласи, ценности, емоции, мотивация и умения, които са културно и исторически обособени.
Разбирането на народопсихологията на балканските народи е порцес на опознаване както на тяхната история, така и на историята и значението на района дълго преди да се обособят отделните националности, които познаваме днес.

Балканите – сблъсък или среща на култури?

Балканският полуостров е запазил спомена за редица развити култури още от времето на неолита. Изграждането на идентичността на Балканите е доминирано от географското им местоположение – исторически районът е познат като кръстопът на различни култури. Той е връзката между латинската и гръцката част на Римската империя, обитаван от голям брой езически славяни, поле на сблъсък както между източноправославната и католическата църква, така и между християнството и исляма.
Отражението на тези фактори, натрупвали се в продължение на векове, както и влиянието на конкретни исторически събития, се изразяват в политическата карта на Балканите днес – увеличаващ се брой независими държави и нерешени международни проблеми.

„Балканското сърце” на „балканизацията”

Истинската същност на Балканите се крие в тяхната история, ключовите моменти, оказали се повратни за тяхното развитие. Важен фактор за формиране на народопсихологическия образ на балканските народи играе и митологията им и разбирането за собствената идентичност.
Исторически предпоставки

Гърция

Историята на Гърция традиционно включва изследвания за гръцкия народ, областите, които са управлявали, и територията, на която е разположена днешната модерна държава.
Древна Гърция е считана от повечето историци за основополагащата култура на западните цивилизации. Гръцка култура оказва мощно влияние в Римската империя, която я разпространява в много части на Европа. Старогръцката цивилизация има изключително влияние върху езика, политиката, образователната система, философията, изкуствота и архитектурата на съвременния свят.
Византийска империя, Византия или Източна Римска империя са модерни названия, както на източната част на Римската империя, така и на държава с главен админстративен център Константинопол, просъществувала от късната античност до 1453 г. Освен християнската религия в развитието на Византия влияние оказват наследени от античността елинистистически и римски традиции. На част от античната гръко-римска култура Византия е единствен посредник. Благодарение на своето географско положение Византийската империя печели в продължение столетия от търговията между Изтока и Запада и е водеща търговска сила в предлагането на луксозни стоки. Нейният културен, икономически и военен потенциал е фактор, влияещ на разпространието на исляма от изток на запад и на християнската религия сред балканските и славянските народи през средните векове.
Гърция е под управлението на Османската империя в периода от 15-ти век до 1821 година, когато обявявя своята независимост. Нахлуването е последвано от две вълни гръцки миграции – първата, включваща голяма част от тогавашната интелигенция, бяга в Западна Европа, а втората намира спасение в планините, където негостоприемния терен прави невъзможно налагането на военно и администативно присъствие на империята.

Албания

Историята на Албания започва от праисторически етап от 4 век пр.н.е., с ранни записи на Илирия в гръко-римската историография. Модерната територията на Албания няма аналог в древността, включва части от римските провинции на Далмация (Южен Илирик), Македония (особено Нов Епир), и Горна Мизия. Територията остава под римски (византийски) контрол до славянските преселения през 7-ми век и е интегрирана в българската империя през 9-ти век.
Териториалното ядро на албанската държава се формира през Средновековието, като Княжество Арбер и Кралство Албания. Първите записки за албанския народ като отделен етнос също датират през този период. Районът е бил завладян през 15 век от Османската империя и остава под контрола й като част от провинция Румелия до 1912 г., когатое провъзгласена първата независима албанска държава.
Формирането на албанското национално самосъзнание датира в края на 19-ти век и е част от цялостното развитие на националистически движения в рамките на Османската империя.

Румъния

Областите на днешна Румъния са обитавани няколко века преди новата ера от тракийските племена на даките и гетите, индоевропейски племена, отнасящи се към палеобалканската езикова група. Румънските историци смятат, че румънският етнос е възникнал от смесването на даките с римските колонисти в Дакия и по долния Дунав през периода на римско владичество. Макар и точното място на възникването на процеса на романизация на местните племена да е донякъде оспорвано поради оскъдните данни, безспорен факт е, че румънският език принадлежи към романската езикова група, а румънският етнос възниква от контакта на палеобалканско романско със славянско и друго "варварско" население. Румънският език показва значителна граматическа и лексическа близост с албански (реликт от палеобалканската езикова група), а многобройните заемки (днес до 14%) от славянските езици, и в частност българския език свидетелстват за продължителен и древен контакт на двата езика. Налице са също така гръцки, турски и унгарски влияния.
Приетата в Румъния теза е, че етногенезисът на румънците се е състоял основно в Банат и Олтения, макар че румънски (и романски) езикови следи изобилстват и на юг от р. Дунав, на територията на България, Гърция и бивша Югославия. Население, говорещо румънски диалекти, има и днес на юг от р. Дунав – в Източна Сърбия и северозападна България по Дунава и дори в северна Гърция (Пинд).



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Балканите сравнителна народопсихология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.