Бай Ганьо


Категория на документа: Литература


"Бай Ганьо", Алеко Константинов

1. Творческа история.
- Пенчо Славейков - ядрото е формирано от разказите на Иваница Хаджиконстантинов и неговите приятели търговци, обиколили Влашко и Австрия;
- "До Чикаго и назад" - при добавките, направени при второто самостоятелно издание на пътеписа, личи, че идеята за бай Ганьо (БГ) вече се е оформила ясно. Образът тук е разтроЕн - Ганьо Сомов от Казанлък, бай Айвазиян и русенецът Блаущайн с неговото писмо очертават облика на БГ. Наслагват се ситуации, оформя се външният образ, облеклото, мускалите в пояса; постепенно се ражда и речевата гама. По-късно към характеристиката на героя се наслагват и чертите на Ганьо Чолаков от Търново, който, след като е бил стипендиант на Васил Друмев (тогава владика Климент Браницки), завършва право, става прокурор и почти веднага възбужда политически процес срещу своя благодетел: Нима ако дядо владика умре, България ще пропадне?;
- Във фейлетона "По "изборите" в Свищов" вече се зараждат приключенията на героя вътре в страната: Ето епоха, която ми дава неизчерпаем материал за Бай Ганя.
- атмосферата на духовен аристократизъм в бохемската компания "Весела България";
- опозиция на Чардафон Велики - героя, чрез когото Захари Стоянов иска да възпее новите комити, които са се изродили, но той не е усетил. Този образ е видян от Алеко Константинов (АК) в друга светлина.

2. Текстологични особености, жанр и композиция.

Разказите (по определението на самия автор) от поредицата за БГ започват да излизат в сп. "Мисъл" през април 1894 г. В книжки от І до ІV е поместена първата част - "БГ тръгна по Европа", а в кн. V излиза втората част - "БГ се върна от Европа". В кн. І/ 1895 г. Се появява разказът "БГ прави избори". Когато през 1895 г. един книжар неочаквано предлага на АК да издаде в отделна книга тези невероятни разкази, Щастливеца, принуден от безпаричието, се съгласява, като включва в изданието вече създадените части почти без промяна. Добавен е само разказът "БГ журналист". Това е обликът на книгата, даден от АК. Допълнително са присъединени:
- "Писмо от БГ до Константин Величков";
- "БГ в двореца";
- "Дружество "Въздържание";
- "БГ в депутация";
- "БГ в опозиция".

След смъртта на АК към поредицата е прибавен и фейлетонът "Из кореспонденцията на БГ".

Особената, модернистично отворена композиция на книгата създава възможност за присъединяване на епизоди, разкриващи други проявления на героя. Това дава основание на много изследователи да смятат, че произведението е хаотично, че му липсва единна художествена идея, дори че това не е истинска литературна творба.

Никой обаче не отрича значението на това трудноопределимо нещо (според някои) или нищо (според други) за характеризирането чрез обобщение на социален процес, който НЕ се свързва с определено място и време.

Пенчо Славейков: Никое друго литературно произведение у нас не е спомогнало тъй за общественото съзнание както тези разхвърляни, небрежно написани скици: те приличат на парчета от някое разкошно огледало, което непредпазливият майстор е счупил, преди да го тури в рамката му.

Всички критици признават значението, особения, съвършено нов характер и оригиналността на делото на АК. Те се концентрират основно върху "БГ" (макар че някои автори, отрекли за себе си литературната стойност на "БГ", извеждат на преден план фейлетоните и пътеписите, компенсирайки по този начин отрицанието си), творбата на АК, която има най-голяма популярност, но и която е породила най-много диаметрално противоположни оценки.

Повествователната единица, наречена от самия АК разказ, е получила още и наименованията: очерк, скица, хвърчаща бележка, фейлетон, глава от роман (роман in statu nascendi - букв. в положение на раждане).

Целостта също е породила множество спорове. Крайните становища принадлежат на професорите Светлозар Игов и Стефан Елевтеров.

Св.Игов смята, че "БГ" не е замислен като роман, но постепенно поредицата фейлетони се превръща в едно хомогенно цяло, което може да се нарече отворен роман: анекдотично-фейлетонно-новелиситен роман с отворена структура. Романът "БГ" е синтез на три тенденции в развитието на литературата:
- циклизация на малки епически творби в едно повествователно цяло;
- преминаване на нехудожествения жанр в художествен;
- превръщане на устния фолклорен роман за Хитър Петър в литературна форма (проф Тончо Жечев пък смята, че процесът тече обратно и при БГ става въпрос за уникално фолклоризиране на литературен герой.)

Св.Игов открива доста романови характеристики на книгата, сред които най-важните са:
- класическа романова форма на единство на творбата - един герой, който е образ тип;
- единство на авторовото отношение към явлението, добило популярност като байганьовщина.

Ст.Елевтеров разглежда в жанрово отношение "БГ" като книга, свързана с друг литературен процес - разпадането на повестта и моделирането на разказа от нея. Книгата е видяна като сборник разкази със слаба вътрешна връзка.

=} цикъл от разкази или фейлетони, обединени от образа тип на БГ.

NB! Пенчо Славейков в предговора на "Съчинения на АК", кн.І, 1901 твърди, че АК е постигнал нещо, желано от всеки писател - създал е собствен жанр.

Ако се погледне към разказите от книгата за БГ от позицията на литературната теория, то може да се направи изводът, че това са първите монолитни разкази в българската литература, защото:
- преимуществено липсва фрагментната определеност ("БГ се върна от Европа" и "БГ в Русия" са изключенията);
- авторовите намеси нямат характера на дидактичен или доосветляващ смисъла коментар, а придвижват сюжета напред;
- действието е бързо и целенасочено;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Бай Ганьо 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.