Атанас далчев - "Прозорец"


Категория на документа: Литература


Прозорец
Животът между реалното и приказното

Прозорецът е опция за поглеждане към ставащото навън. Заглавието ни насочва към обикновеното, житейското. Съществителното прозорец дава заглавие на творбата, но нито веднъж не е употребено в текста.

Прозорецът в лириката на Далчев е и граница във времето, граница между миналото и настоящето, между приказния свят на детството и порасналия и помъдрял, обзет от тъга човек. Връщането в детството е връщане във вълшебна приказка, осветена от сребърния блясък на добротата и любовта. Там някъде е останала и вълшебната птица с лъчезарните златни пера, която човек търси.

В първата строфа образът на прозореца е маркиран чрез синекдохата "стъкло" и веднага след това е двойно отречен: "то не е, то не е сякаш същото". Тук се усещат ликуването и радостта на лирическия човек, предизвикани от промяната в света на вън. Описанието е изградено от отрицания: "няма вече ни пътя, ни къщите", на чиито фон изниква образът на "бяла гора от сребро", който създава усещане за приказност.

В приказките гората е пространство на изпитанието. Именно през гората преминават самички братчето и сестричето. Гората е различна, оцветена е в сребърно, което я прави необикновена и магична. Тя приютява и самотата на двете деца. Лирическият говорител показва съпричастно и мило отношение към героите, изразено в употребата на притежателното местоимение и умалителното "мойто братче и мойта сестра".

Въпросът в края на втората строфа , който бихме си задали, е логичен: Къде и защо се скитат двете деца сами? Отговорът е ясен, децата са приказни герои и не са изгубени, защото се движат в един прекрасен приказен свят (чудната сребърна гора). Усещането за хармония се засилва от факта, че "няма вълци, нито има ветър". Тя е прекрасно и чисто пространство.

Реалният свят в своята грозота и бедност е оспорен от приказното. В наивната чистота на детския поглед, в сърцето, недокоснато от живота, светът се спасява, става друг - "сребърен", "бял" и приказен.

В стихотворението "Прозорец" се наблюдава символиката на числото седем. В композиционен план текстът е изграден от седем строфи, а в сюжетен план изразява съвършенство и хармония. Приказната птица се явява на седмия ден.

Образът на "вълшебната птица с лъчезарните златни пера" заселва приказното единство на време, пространство и идеи в текста. Белият, сребърният цвят преминават в златен, огнен, който оцветява художественото пространство във финала на стихотворението. Цветовете в "Прозорец" искрят, носят звук и емоция. Изобилието на думи, в които присъстват светлината, топлината и огънят, очертава визуалния образ на разтапящия се сняг. "Вълшебната птица" се оказва приказното златно слънце, което дарява хората със светлина, топлина и живот. Откриването на птицата е завръщане към познатото и реалността. Чудото се е случило, прозорецът вече не е вълшебно огледало, а процеп, който пропуска погледа навън. Всичко това става някак естествено, илюзията идва естествено, както и си отива. Тя носи със себе си бавния и плавен преход от "единия" (приказното) към "другия" живот (реалното), които се преливат и постигат баланса в ежедневието.

Стихотворението "Прозорец" е по-различен в своята вълшебност текст. Краят все пак отнася към мисълта, че реалността е по-силна, че всекидневието надделява над приказното и че животът продължава по старому. Докосването до хармонията и красотата е само мимолетно и измамно. Приказният сребърен свят е илюзия, той се стопява точно когато бленуваната жар птица е намерена. Щастието е нетрайно, то е блян и "прозорец" към грозотата и баналността на заобикалящия ни свят.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Атанас далчев - "Прозорец" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.