Атанас Далчев


Категория на документа: Литература


Би казал, че във тази стая

не е живял отдавна никой,
че е заключена стояла

с години нейната врата.
Тук има миризма на вехто

и прах по всичките неща,
тук бавно времето превръща

във прах безжизнен сякаш всичко.

В ъглите расне неусетно

вечерната дрезгавина
и вехне есенното слънце

върху килимите на пода,
а светят жълти зимни дюли,

наредени върху комода
като голяма броеница

от кехлибарени зърна.

Какви лица ли отразило

ревниво пази огледалото?
То сякаш е един прозорец,

отворен в друг предишен свят.
Часовникът е вече млъкнал

и в неговия чер ковчег
лежат умрели часовете

и неподвижно спи махалото.

Портрети на жени, които

са си отишли от света,
висят, от слънце пожълтели,

окачени върху стената,
заспала тежко върху пода,

сънува в здрача тишината
и цялата печална стая

залязва бавно с вечерта.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Атанас Далчев 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.