Атанас Далчев


Категория на документа: Литература



а) обезсмислено е човешкото време, защото още в първата строфа Далчев внушава, че стрелките на часовника отмерват „дванайсетте кръга на ада” и „жънат часове отровни”. Идеята, че времето е време на смъртта, се оформя от натрупването на такива символи на смъртта като ада, жътвата и мършата.

б) обезсмислено е човешкото пространство, защото от една страна се оказва, че е изградено от такива пространства като кръчмите и публичните домове. От друга страна светът е само място, в което човекът да умре, както личи от признанието на героя „и аз умирам в стаята под покрива”.

в) обезсмислено е самото съществуване на човека, защото неговото тяло е „жалка мърша”, а душата му е празна като „старите саксии без цветя”.

Класическата философска лирика за света
"Камък"
1. Обща концепция и неината реализация – характерно за класическата философска лирика на Далчев е, че тя предлага оригинална гледна точка към най-старите философски въпроси. В стихотворението това е древната философска опозиция между сакралното и профанното, което Далчев интерпретатира като го подчинява на противопоставянето живо – мъртво, както личи от последните три стиха на текста:
камък, истината в теб прозрях:
вечно и светò е само мъртвото,
живото живее в грях.
Тази идея се изгражда чрез следните мотиви:
а) мъртвият камък се противопоставя на живия човек върху следните равнища:
а1) камъкът е „неизменен” и „все един и същ”, но той е лишен от живото човешко тяло и затова не познава най-великата жажда на тялото – жаждата по греха, и следователно не познава най-великото чудо на живота – чудото на раждането („не грешиш ти и никога не раждаш, пък и сам си нероден”).
а2) камъкът няма душа и затова не познава душевните терзания („Съвестта и хилядите червеи никога не те гризат”), но това означава, че не познава и духовния подвиг.
б) Далчев създава и асоциации към сакралната роля на камъка чрез него да се обозначава свещения център на света, а на древните библейски езици думата „камък” да означава „дом на бога”. Като доказва чрез текста си, че живият човек е грешен, но е по-прекрасен от камъка, поетът създава обобщението, че грешното човешко тяло е центърът на света и грешната човешка душа е истинският дом на бога.

"Книгите"

1. Обща концепция и неината реализация – посланията на текста са построени върху две значения на думата книга. От една страна то обозначава книгите като предмети, но от друга напомня, че с книгите се сравнява самият живот. Затова лирическият герой живее като „прелиства дните си като страници”. Неговата драматична грешка се състои в това, че заради чуждите книги той пропуска да прочете книгата на истинския живот.
и аз изгубих зарад книгите
живота и света.
Драмата не персонажа се изобразява от Далчев чрез възходяща градация, която включва следните степени:
а) заради книгите героят се отчуждава от хората – „все сам, аз не познавам хората”
б) заради книгите той остава чужд на собствения си живот – „Години да четеш за чуждия живот на някой чужд, а твоят, никому ненужен, да мине глух и пуст”.
в) кулминацията на драматичното е в познанието, че персонажът остава чужд дори на себе си, защото не може да познае никога най-прекрасното, а това е любовта – „До мене ти не стигна никога, о, зов на любовта”.

Къщата
Сам дяволът я сякаш дал под наем,
но неизвестно кой е наемателят.
Затворена е всякога вратата
а мракът спи и през деня във стаите.

Дъждът гризе мазилката и бяга
през счупените водостоци от олово
и като пот по челото на болен
по сивите стени избива влага.

И снощи (ти видя ли от прозореца?),
когато писна ненадеен вятър,
разтвори се, затвори се вратата,
завиха нощни кучета на двора

и черна сянка, дълга като копие,
разчупи се на каменните стълби
и аз видях, и аз познах там мъртвия,
когото преди девет дни заровиха.

Стаята



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Атанас Далчев 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.