Атанас Далчев


Категория на документа: Литература


а3) белотата на зимата има за свое продължение и образа на детската невинност. Тя се хиперболизира, защото децата, наречени от лирическия говорител „мойта братче и мойта сестра”, първо приличат на приказни герои и носят идеята, че злото е невъзможно („няма вълци”) и второ въплъщават най-чистата братска любов.

а4) прекрасното, което децата търсят, също е идеализирано, защото е наречено „вълшебната птица с лъчезарни пера”, а това я оприличава на митологичната райска птица.

б) разрушаване на оптимистичните внушения – Далчев внушава, че щастието и красотата са невъзможни като използва във финала на текста следните мотиви:

б1) оказва се, че докосването до идеалното довежда до това, че то се профанира и унищожава. Така от крилата на вълшебната птица, сребърната гора се запалва и изчезва.

б2) гибелта на прекрасното прави реалния свят още по-грозен. Това се очертава от разликата между първата и последната строфа.

- в края на текста мотивът за пътя вече се появява под формата „познатия път”, а това го отъждествява с баналното и скучното.
- думата „къща” във финала присъства под грубата разговорна форма „къщята”, а това разкрива грозотата на света.

"Повест"
1. Обща концепция - заглавието на текста вече определя посланието, че творбата ще разкрие безсмислената повест на човешкия живот, която е скрита в тъжното познание на лирическото аз.
И сякаш аз не съм живял никога
и зла измислица е мойто съществуване
2.Реализация на концепцията.
а) чрез преобладаването на думи с отрицателен смисъл, като натрупва в текста ключови думи, които съдържат отрицателната частица "не"/ "ни", Далчев внушава, че безсмисленият живот прави човека "никой", неговото време "никога" и неговото пространство - "никъде":
И аз съм сам стопанинът на къщата,
където не живее никой,
ала не съм аз заминавал никъде
и тук отникъде не съм се връщал.
Това мрачно внушение получава своето продължение и в натрупването на отрицателния предлог "без", чрез който се оформя обобщението:
без ни една любов, без ни едно събитие
животът ми безследно отминава.
б) чрез мотива за стопанина - българската дума стопанин е калка (буквален превод) на гръцката митопоетическа формула "хомо економикус", която означава обитаващия човек и е синоним на добрия дух, който обитава къщата. В стихотворението на Далчев обаче стопанинът възприема себе си като "никой" и това вече внушава, че добрият дух на къщата е мъртъв, а "духа на нещастието", т.е. на смъртта, съществува. Оригиналният начин, по който Далчев предлага тази идея е под формата на кръгова композиция. В началото и в края на текста се въвежда мотива за пожълтелия лист, върху който пише "Стопанинът замина за Америка". Неговият смисъл с определя от различното значение, което развива ключовата дума Америка.
б1) от една страна, в географските и културни представи на европейците Америка е „другият, чуждият свят” и пътуването до нея метафорично се мисли като пътуване в отвъдното.
б2) от друга страна, името Америка произлиза от италианското име Америко, което буквално означава „влюбения, любещия”. Стопанинът на къщата знае, че обречен е животът му да мине „без ни една любов” и затова пътят към страната на любовта за него винаги е заключен.
в) чрез символичното значение на предметите - и в тази своя творба Далчев работи с образи на предметите, познати от другите му текстове, на които придава отново трагичен смисъл:
в1) Образът на портретите - портретите са "прашни" и самотата на героя се подчертава с абсурда, че той разговаря само с тях.
в2) Образът на огледалото - въпреки че героят се оглежда в него, то е "коварно" и "празно", сякаш вече го е превело в света на мъртвите
в3) Образът на часовника се предава чрез метафората "часовникът люлее свойто слънце от метал". Тя създава трагичното обобщение, че човекът е обречен в един свят, чието слънце в мъртво и студено като метал.

Обобщаващи текстове във философската предметистка лирика на Далчев, които внушават усещане за свръхтрагичност
"Болница"
1.Обща концепция. Внушението за световната трагичност идва от факта, че в този текст достига върха си идеята на Далчев, че животът е болест, а светът е огромна болница, където хората са наречени "болници".
2. Реализация на концепцията.
а) чрез графичното изображение - изображението се нарича графично, защото в него доминират само белият ("бяла варосана зала", "бели легла", "бели покривки", "побледнели лица") и черният цвят ("черни ръце", "черни клони"). При това и двата цвята носят най-песимистичното значение да са символи на смъртта. Трагичността на бялото достига кулминацията си в образа на зимата ("зимна мъгла", "зимен сняг"), което е част от обобщението, че човекът е пленник на вечната зима на смъртта. Трагичността на черното достига кулминацията си в метафората, че човешките души са тъжни прозорци "с петна от мухи и бразди от прахът и дъждът". В нея образът на петното е знак, че животът като болест разлага и тялото ("сухи ръце") и душата ("разкривени болни усмивки").
б) чрез мотива за часовника - образът на часовника достига точно в този текст най-трагичното си измерение, защото Далчев създава директното си обобщение:
И звънът, и звънът на големия стенен часовник
сякаш тежките стъпки на близката смърт.
Тази представа, че звънът на часовника е погребален, се хиперболизира от абсурда, че звънът на часовника е в хармония с всеобщата тишина.
"Дяволско"
1. Обща концепция и неината реализация - стихотворението играе роля на обобщаваща творба, защото е най-яркия представител на диаболизма в поезията на Далчев. Диаболичното е заложено още в заглавието и става ключов момент от посланието, че човешката душа е обсебена от демонични сили. То достига кулминацията си в последните три стиха

Аз имам всичко моя е смъртта.
И аз ще се изплезя на света,
обесен върху черния прозорец.

Сърцевина на това послание е мотивът за самоубийството, който разгръща своите значения в две посоки. От една страна самоубийството е последното предизвикателство на човека към несъвършения свят („И аз ще се изплезя на света”) и последната му възможност да докаже, че злото не го е обсебило напълно. От друга страна мотивът за обесването по асоциация напомня, че заради обсебването си се обесва библейският герой Юда. Тази асоциация позволява на Далчев да зададе въпроса кой кого предава – дали човекът предава своя бог или богът е предал своето творение човека. Като внушава, че богът е предал човека и не му е оставил нищо друго освен свобода, поетът изразява обезсмислянето на живота чрез следните мотиви:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Атанас Далчев 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.