Атанас Далчев


Категория на документа: Литература


Атанас Далчев

(1904-1978)

1. Биография - Далчев се ражда в Солун, който тогава е в границата на турската империя. Баща му е адвокат и едновременно с това преподава български език в българската гимназия в Солун. Когато през 1908г. в империята побеждава младотурската революция и българите получават правота на свои депутати в парламента, бащата на Далчев е избран за народен представител от групата на Яне Сандански. Семейството се мести в Цариград и там бъдещият поет тръгва на училище. Когато избухва Балканската война обаче антибългарското настроение в Турция става много силно, бащата на Далчев получава заплахи, а къщата им е подпалена и семейството се мести в София. През 1922г. Далчев завършва Класическата гимназия и се записва да учи философия и педагогика в Софийския университет. Прекъсва следването си през 1926г. Следващата година заминава за Италия и завършва там курс по история на изкуствата. Дипломира се в СУ през 1928г. и заминава за Париж, където учи две години за преподавател на френски език. Връща се в България през 1930г. и до 1944г. работи последователно като преподавател по български език, като директор на училище и като инспектор на министерството и образованието. Изключение прави това, че през 1936г. е изпратен като учител по български език в българската гимназия в Цариград, но заради миналото на бащата му турското правителство не му позволява да работи. След преврата през 1944г. изпада в немилост, остава без работа и му е забранено да печата стихотворенията си. Затова се отдава на превеждане от френски език и затова получава най-престижната световна награда за преводаческо изкуство "Хердеровата награда" на Виенския университет.През 1965г. е реабилитиран и до края на живота си работи като редактор в различни списания.

2. Творчество на Далчев

а) поезия - през 1923г. излиза първата му стихосбирка, наречена "Мост" и е издадена в съавторство с друг поет - Димитър Пантелеев и в нея все още се чувства влиянието на символизма. По-късно с Димитър Пантелеев и други български интелектуалци. Далчев създава новия литературен кръг "Стрелец". В кръга си поставя две големи литературни задачи. Първата е да се противопостави на символизма и експресионизма, като въведе в българската литература едно ново европейско литературно течение, което се нарича нова предметност или предметизъм. Втората задача е заедно с един кръг от българската художници, който носи името "Родно изкуство", да върне българското изкуство назад към корените на фолклора и на реализма. Именно като част от програмата "Стрелец" Далчев издава първите си вече самостоятелни сбирки, които са издържани в духа на новата предметност. Това са стихосбирката "Прозорец" (1924г) и "Стихотворения" (1928г). Впечатленията си от Франция той отразява от нова сбирка, която се нарича "Париж" и излиза през 1930г. През 1943г по собствена преценка той събира най-добрите си стихове от тези три сбирки и ги обединява в нова, която се нарича "Ангелът на Шартър". След като е реабилитиран през 1965г събира последните си ненапечатани творби в нова сбирка - "Стихотворения". През 1972г неговият най-близък приятел поетът и сатирик Радой Ралин, подбира най-доброто и го издава в стихосбирката "Балкана".

б) проза - докато е в немилост и не печатат стихотворенията му, Далчев се създава традицията да пише кратки философски мисли, оформени като сентенции. По-късно ги издава в единствената си прозаична книга "Фрагменти".

Философската предметистка поезия на Атанас Далчев
"Къщата"

1. Обща концепция – стихотворението е представителна творба на онези текстове на Далчев, които се подчиняват на философията и естетиката на новата предметност. Те се градят на песимистичната идея, че когато животът е безсмислен, човекът се превръща в натюрморт и затова се съпоставя с различни мъртви предмети. Сред всички предметистки възможности Далчев избира да уподобява човека и неговата душа на къщата и различните й архитектурни детайли. Така стихотворението внушава, че човешката душа е дом на дяволски сили, които я разрушават.
2. Реализация на концепцията
…. Според първата строфа дяволът е собственик на човешката къща, т.е. на човешката душа. Той „я дава под наем”, а последната строфа внушава, че неин наемател е „мъртвият, когото преди девет дни заровиха”. Така се диаболизира и човешкото време, защото числото девет се появява с трагичната си символика да бъде числото на смъртта.
б) мотивът, че къщата се разпада, е представен е предметистки знак, че в човешката душа действат сили, които я разрушават – „дъждът гризе мазилката”, „водостоците са счупени”. Този процес достига кулминацията си в сравнението „ и като пот по челото на болен по сивите стени избива влага”. Така при Далчев за първи път се появява песимистичното обобщение, че животът е всъщност неизлечима болест.
в) трагично е и времето, защото се отъждествява само с мрака и нощта – кучетата са наречени „нощни”, появява се хиперболата „а мракът спи и през деня в стаите”. Върхът на тези познания е идеята, че мъртвецът прилича на „черна сянка дълга като копие”. В изкуството копието е символ на световната ос и така Далчев внушава, че единствена ос на света е само смъртта.

"Стаята"
1. Обща концепция – в архитектурата на къщата предметистите разглеждат стаята като олтар на къщата и следователно като пространство на най-истинското, на най-съкровеното човешко аз. В стихотворението на Далчев обаче тази съкровеност е обречена и човекът престава да бъде идентичен на себе си, защото според последното двустишие
и цялата печална стая
залязва бавно с вечерта.
2. Реализация на концепцията

а) чрез жълтия цвят – образа на залеза налага като доминиращ жълтия цвят на мъртвото човешко тяло – „пожълтели” са портретите, слънцето е наречено „есенно”, което е друга асоциация с жълтия цвят на есента, в стаята са изобразени „жълти дюли”. В тях жълтото достига трагичната си кулминация, защото дюлите са сравнени с „кехлибарени зърна”, а в митологията кехлибарът е символ на сълзите на човекът, който страда, когато разбира, че е смъртен.
б) чрез символиката на мъртвите предмети – Далчев внушава, че човекът се превръща в натюрморт като изобразява следните предмети с трагична стойност:

б1) в стаята висят само портрети на хора, „които са си отишли от света”

б2) поставя се акцент върху образа на огледалото като се активират две негови трагични значения. Първото е поверието, че огледалото е път към света на мъртвите и затова те директно го наричат „прозорец към друг свят”. Второто е представата, че огледалото символизира отчуждението на човека от самия себе си, защото в него човек „се отделя от себе си”.

б3) в цялата поезия на Далчев най-трагичният предметен образ винаги е часовникът. В стихотворението „Стаята” това се внушава от директните послания, че часовникът е „чер ковчег” и че в него часовете „лежат умрели”. Така се достига до обобщението, че мъртвата човешка душа прави мъртво и времето, както личи от стиховете:

тук бавно времето превръща
в прах безжизнен сякаш всичко

"Прозорец"

1. Обща концепция – Далчев работи със символиката на прозореца да е образ на човешката душа. В неговото изображение картината на света, видяна през „стъклото” на душата, изглежда щастлива, но всъщност поетът използва оптимистичните послания само за да може да ги отрече и да внуши, че щастието е илюзия.

2. Реализация на концепцията

а) щастливата представа за света се изгражда от следните детайли:

а1) прозорецът е изобразен чрез метафората „зимно стъкло”. В нея образът на зимата присъства с много рядко срещаното си положително значение да бъде мислено за най-стария и затова най-чистия и най-мъдрия човешки сезон.

а2) неината белота получава продължението си в идеята, че прекрасният човешки свят е направен от сребро – „сребърна бяла гора”, „сребърен път”, „сребърни клони”. В този контекст среброто е символ на чистия и блестящ образ на божественото начало, което е слязло на земята.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Атанас Далчев 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.