Апокрифи - произход, същност, жанрова класификация


Категория на документа: Литература


АПОКРИФИ
Лекция
Lina_Galina Lecheva
Жанрова система на старобългарската литература
В самото Средновековие ясно се осъзнава делението на официална и неофициална литература. Критерият е официалната църковна догматика.
От Vв.нататък християнската църква издава специални индекси на забранените книги, които непрекъснато се допълват. За първи път такъв индекс се появява по времето на Симеон в т. н. “Първи Симеонов сборник”.Той съдържа изброяване на “боговдъхновените” книги включени в библейския корпус и след това на “скритите” /тайни/ книги, т.е. на апокрифи, които по тематика са свързани с библейските книги, но не са признати от църквата.
Друго деление на средновековната литература, което отразява й е делението й на култова /богослужебна/ и извънкултова или на църковна и светска. Разбира се в Средновековието няма нерелигиозна литература, но всяко произведение по различен начин е свързано с култа.
На базата на тези двойки /официална-неофициална; култова-извънкултова/ можем да класифицираме жанровете в старобълг. л-ра по следния начин:
І.Официална култова л-ра – най-представителната част от средновековната л-ра; в нея в най-чист вид се откриват специфичните особености на средновековната л-ра; тя е ядрото на СБЛ.
ІІ.Официална извънкултова л-ра – хрониките, летописни разкази, нравоучителни романи, повести и притчи, юридическа и учебна л-ра, извънкултовата поезия – “Проглас към Евангелието”; “Азбучна молитва”; “Похвала на цар Симеон”.
ІІІ.Неофициална извънкултова л-ра – периферно място в СБЛ; най-далечот особеностите на СБЛ /канона/. Това са някои забранени източни разкази, научни съчинения от античността, гадателни книги; слабо проучен; винаги остава в сянката на апокрифната л-ра, към която механично е бил отнасян.
ІV.Неофициална култова л-ра - АПОКРИФИТЕ в тесния смисъл; според индексите това са “лъжовните” и “еретическите” съчинения.
Причини за появата на апокрифите
грц. апокрифос – скрит, таен
В езическия период и в епохата на ранното християнство (І-ІІвек) в понятието не се влага отрицателен смисъл. Апокрифите са книгите написани с непознати писмени знаци плюс религиозни книги, чийто произход се счита божествен.

Основни дялове на апокрифите
1.Художествена проза
2.Поезия
3.Послания
4.Молитви
5.Гадателни книги
6.Въпроси – отговори

Апокрифната ХУДОЖЕСТВЕНА ПРОЗА
е продукт на късното юдейство и ранното християнство. Възниква в еврейска среда – Палестина, Сирия, Египет. През Средновековието – Византия, Етиопия, Рим, Грузия, Б-я. разцвет - ІІв.пр.н.е. – ІІв.от н.е. /старозаветните/, а новозаветните – ІІ-Vвек. Най-старите са “Книга за Енох”, “Апокриф за Адам и Ева”, “Откровение Аврамово”. По-късните: “Ходене на Богородица по мъките”.
Онова, което се премълчава /напр. детството на Исус/, загатва се в общи фрази /напр. мъченията на грешниците в ада/ или се разказва кратко, без подробности, в А. се изразява широко и картинно, с любопитни подробности при конкретна обстановка – небесна или земна. Темата за задгробния живот – централна.
Освен на основата на библ. книги апокрифите възникват върху разнообразните митове, легенди, предания от древния и съвременния им фолклор. Голяма роля играе личната фантазия на твореца и идеологията на средата, от която произхожда.
А. са религиозна белетристика, която поради своята достъпност, демократизъм и занимателно съдържание, става народна л-ра и се разпространява широко. В нея се рисува необикновен свят, в който се разиграват необикновени събития, а героите притежават необикновени качества. Апокрифите завладяват въображението, в тях намират отражение човешки мечти и стремежи, понятия за морал, земни представи за обществен ред, битови подробности.
В тях изобилстват диалози, изложението е облекчено откъм риторика и филосовски разсъждения, отличават се с икономия на поетически фигури, напомнят народната проза. Действеността е отличителният им белег. Описателността е на заден план. Героите винаги нещо вършат, движат се от място на място, наблюдават явления и събития, срещат някого, разпитват или убеждават, правят чудеса, мъченически понасят страдания и т.н.
Авторите им са неизвестни. Апокрифите са анонимни или лъжливо подписани. Създаването им се приписва на известни апостоли или пророци /Енох, ап. Павел / или на “съвременници” на събитията /Никодим, изр лтянинът Тома и др./. С това се цели да се придаде по-голям авторитет на апокрифите. Анонимността може да се обясни с характера на съдържанието и с въздействието на фолклора.
Апокрифната худ. проза се дели на два големи дяла:

А. СТАРОЗАВЕТНИ
Обикнати теми: създаването на света и отношенията между бога и дявола, животът на първите хора – Адам и Ева, пътуване по седемте небеса, задгробния свят, отделни моменти от живота на старозаветни лица.
В България са известни: Откровение Варухово, Книга за Енох, видение Исаево, Слово за Адам и Ева, Соломон и Жена му, Повест за пленението на Ерусалим, цикъл разкази за Аврам.
Апокрифното “Слово за Адам и Ева” разказва такива подробности из живота на първите хора, каквито няма в библейските книги. В библейския разказ малко се говори за живота на “първите” хора след изгонването им от рая, а за живота и смъртта на Ева няма нищо /произхода на притчата за Адам и Ева – познанието – митът за Прометей и кутията на Пандора/. Това обстоятелство породило многобройни фантастични легенди, които разкриват интересни подробности. В Б-я А. бил преработен съобразно условията на българския средновековен начинна живот. Думите на бога към Адам : “Тръне и бодил да излизат изпод дланите ти и от потта си да се храниш” свидетелстват за тежкия физически труд на народа. “… да те гледа жена ти и да трепери от тебе”- отразяват тежкия живот на жената, която няма никаква самостоятелност, а трябва постоянно да “гледа” мъжа си и да “трепери” от него.
Диалогът между Адам и дявола разкрива основното богомилско схващане, че целият видим свят е творение на дявола, а невидимият – на бога. Такова разбиране на световното устройство е напълно естествено за човек принуден да работи, без да може да използва благата на своя труд.
Сцената между Адам и дявола е картина на отношенията между феодала и крепостния селянин.

Б. НОВОЗАВЕТНИ – продължават да се разработват теми от старозаветната апакалиптика – пътуване в отвъдния свят и страданията на грешниците.
Главните теми обаче са животът и подвизите на Исус и апостолите. В славянския свят с популярност се ползват три: Детство Исусово /Томино евангелие/, Протоевангелие на Яков и евангелие на Никодим. Особено интересни, богати на приключения, героични подвизи и “чудеса” са разказите за апостолите. В България се разпространяват предимно по-късни обработки или нови творби в този дух, възниквали през ранно християнската и Bизантийска епоха: Деяне на апостол Тома, Деяние на Андрей и Матей, Житие на апостол Петър и др.
Обикната тема е второто пришествие и бъдещето на хората развита в пророчески апокалипсиси като например: Въпроси на Йоан Богослов към господа /познат като Апокрифен апокалипсис на Йоан Богослов/ и Епистолия за неделята.
Особено интересен е А. “Апокалипсис на Мария” известен у нас като “ Ходене на Богородица по мъките” /най-старият препис е от ХІІвек/. А. дава конкретна и поразяваща картина на ада, на мъките в него, на физическите страдания на грешниците, изнася характерни битови елементи /невъзможно да се срещне в официалната л-ра – Данте Алигери “Ад” – Ренесанс/
Авторът изразява определено отношение към грешниците и към техните мъки. Така разкрива ненавистта си към богатите, закононарушителите, владетелите и прочие, поставени в кръга на най-страшните мъчения. Особено ярко е въображението на автора при обрисуване на мъченията. Нарисуваната картина е ярка, конкретна, действена. Разкрива отрицателното отношение на автора към общ-политически строй.
Успоредно с това обаче картината на ада въздейства и по начин изгоден за църквата. Тук се осъждат грешниците, които не стават сутрин рано и не ходят в неделя на църква, които не почитат свещениците. Изобличават се божи служители, които не изпълняват точно божия ред, изобличават се еретиците и т.н.
Но това произведение е А., защото въпреки горепосочените си предимства притежава критически и либерални елементи, които са в противоречие с каноните на църквата. “Ходене на Богородица по мъките” е едно морално преосмисляне на праволинейната и бездушна християнска доктрина.
Интересът към живота на Исус е дал живот около 30 апокрифни евангелия. Седем са запазени.
Един нов образ на Христос нямащ нищо общо с каноничните книги намираме в “Детство Исусово” /Томино евангелие/. Целта на автора е да разруши легендата за Христос, който е нарисуван като изключително надарено дете, способно да прави чудеса. Редом с това той е обикновено дете, с всички характерни за детската възраст прояви – обича игрите, закачките с приятелите и т.н.

Изобщо Христос се явява далеч не проповедник на любовта към ближния, не основател на християнските учения, не чудотворец, благодател на човечеството; той е дете, озлобено от обкръжаващите го юдеи, към които се отнася не само сурово, но и жестоко; дете, което бидейки надарено с висша сила употребява тази сила, за да наказва, да заповядва, а не само да вразумява тия, които не виждат у него бога на юдеите; единствено симпатични за Христос са родителите му.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Апокрифи - произход, същност, жанрова класификация 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.