Анализи върху творчеството на Никола Йонков Вапцаров


Категория на документа: Литература



но само бурена ги слушал.

Огрубената лексика в тези стихове, както и в цялото стихотворение, засилва усещането за трагична предопределеност. Човекът е отчужден от своя живот и от действителността. Още първите стихове на творбата са свързани с мотива за личното отношение към историята:

Какво ще ни дадеш, историйо,

от пожълтелите си страници? -

Човекът не само е противопоставен на времето; потъпкани са мечтите и идеалите му, отнето му е правото на избор. Той е поставен в ситуация на предрешена съдбовност и съзнание за безименност:

Ще бъдеш ли поне признателна,

че те нахранихме с събития

и те напоихме богато

с кръвта на хиляди убити.

Действителността не предоставя нищо, а отнема последната надежда. Времето на войни засилва до краен предел отчуждението от живота и осъзнаването, че личността не може да гради съдбата си. Подвластна на злото и страданието, реалността изостря конфликта между поколенията. Търпението и примирението със съдбата, характерно за родителите, се противопоставя на нетърпението и жаждата за промяна от страна на синовете. Те не искат да приемат философията на бащите за вечния еднообразен и непроменим ход на живота, а желаят да се намесят в този ход, да заявят своето право на свобода и щастие и да ги завоюват. Те са изпитали огромната тежест на военните години, но са запазили несъкрушима воля за борба. Осъзнали са, че в двубоя с действителността са невъзможни компромиси и примирение. Представата за потресаващия свят на злото, изградена в стихотворението, събира ведно конкретната събитийност на историческото време и типично повтарящото се за всички епохи. Така в светогледа на лирическия герой се отразяват и действителността от 40-те години на XX век, и универсалните търсения на прогресивната, хуманно устроена личност. Това води до отхвърляне на песимизма и обезверяването. Героят носи съзнанието, че личната му съдба и съдбата на народа му се решават както от историческите обстоятелства, така и от волята на хората да се противопоставят на злото. Той вярва във възможното преобразяване на действителността. Колебанията и раздвоението са само част от пътя на духовното съзряване. Неговото поколение има активна позиция към живота. То се стреми към бъдещето и желае да извоюва своето място и своето щастие в живота, както и спокойната увереност в по-доброто бъдеще:

...тръгвахме навън, където

една надежда ни докосваше

със нещо хубаво и светло.

Героят е осъзнал, че единствено борбата ще доведе до възраждане на вярата и тържество на справедливостта. Поколението, лишено от лично щастие, подчинява ежедневието си на хода на драматичните събития. Суровата и безмилостна действителност оказва драматично въздействие върху човека:

...защото би ни безпощадно

живота с грубите си лапи

направо по устата гладни,

затуй езика ни е грапав.

„Навъсени и къси” определя Вапцаров своите стихове. Те са отклик на безпощадната действителност, лишена от романтика, подчинена на несекващия двубой, израз на категорична гражданска позиция, на дълбоко изстрадан хуманизъм. Зад огрубената лексика се крият болка и тревога за бъдещето, усещане за историческа обреченост и отговорност пред идващите поколения. Историческата обреченост може да бъде преодоляна само с цената-на всеотдайна, жертвеност и пълна отдаденост на идеала - борбата за свобода. Лирическият герой е достигнал до прозрението, което е част от същността на всички борци за свобода от всички времена, че в преломни епохи саможертвата е единственият достоен житейски избор. Тя е и завет към „бъдещите хора”:

Но разкажи със думи прости

на тях - на бъдещите хора,

които ще поемат поста ни,

че ние храбро сме се борили.

Единственото желание на лирическия герой, осмислил живота си чрез борбата за свобода, е в бъдещето да преминат идеалите, мечтите и копнежите на неговото поколение. Историята е тази, която трябва да съхрани за поколенията същината на живота им, а поезията да предаде пулса на времето.

Стихотворението „История” е част от поетическия завет на Вапцаров, за когото копнежът по справедлив и хуманен свят се превръща в смисъл на живота, водещ го към включване в борбата за свобода. Поетическите му прозрения се преплитат с активната му житейска съдба, а Вапцаров се нарежда до малцината български творци, за които с увереност можем да кажем, че сливат творчеството и живота си в едно неделимо цяло.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анализи върху творчеството на Никола Йонков Вапцаров 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.