Анализи на стихотворенията на Христо Смирненски за матура


Категория на документа: Литература


и възторжен разтворих очи,
за да срещна Живота по друм от цветя
в колесница от лунни лъчи.

Но не пролет и химн покрай мен позвъни,
не поръси ме ябълков цвят:
пред раззинали бездни до черни стени
окова ме злодей непознат.

И през облаци злоба и демонска стръв
черна сянка съзрях да пълзи —
златолюспест гигант се изправи сред кръв,
сред морета от кръв и сълзи.

В полумрака видях изтерзани лица,
вред зачух плачове като в сън
и жестока закана на гневни сърца
се преплете с оковния звън.

Аз познах свойте братя във робски керван,
угнетени от Златний телец;
и човешкия Дух — обруган, окован,
аз го зърнах под трънен венец.

И настръхнал от мрака на тази земя,
закопнях, запламтях и зова:
— Ах, блеснете, пожари, сред ледна тъма!
Загърмете, железни слова!

Нека пламне земята за пир непознат,
нека гръм да трещи, да руши!
Барикаден пожар върху робския свят!
Ураган, ураган от души!...

И тогава — залюбен в тълпите, пленен
от лъчите на нова зора, —
без да питам защо съм на тоз свят роден,
аз ще знам за какво да умра.

Заглавието: назовава младостта – преходна възраст. Изграждат се основите на човешкия характер. Звучи обобщено. Гранична възраст между дете и зрял човек. Композиция: започва с въпрос и завършва с отговор. Развитието на стихотворението показва отговорът на този въпрос. Поставя се философския въпрос за смисъла на човешкото съществуване – какво трябва да остави човек след себе си.

Първа и втора строфа: показват очакванията на юношата – те са оптимистични, наивни, представени от символа на пролетта като възраждане, майска зора, цвета. Пъстра картина. Желание за живот, зареден е с възторг, любов към живота. Всичко е обляно от светлина. Вижда себе си в колесница – знак за божественото. Благороден произход – нависоко в пространствен план – древни митологични представи за произхода на юношата. За него животът е пътуване нагоре и напред, към светлината и божественото.

Трета строфа: Сблъсък с действителността. Въведен е с противопоставителният съюз „но“. Пълно разминаване между очакванията и реалността, действителността го изпраща в бездната /долу/, пада от високо. Пространството долу наподобява ада, хаоса и злото се явяват в образа на злодея – персонифициран.

Следващите 3 строфи показват преживяванията на юношата в ада. Вижда другите страдащи, чува техния стон и плач. Вижда ги оковани от парите. Знак на златния телец – на материалното. Той е сам сред своите братя – библейския мотив за братството. Един от страдащите. Затова картината е мрачна с тонове на оковите. Всички имат общ облик с еднакви изтерзани лица. Злото е представено като черна сянка и хиперболизирано. То е срещу всички. Грехът на хората е, че са се подвели по материалното представено чрез библейския образ на Златния телец. Техният дух е окован. Носят еднакъв знак на страданието, изразен чрез трънения венец. Но има закана, тълпата има нуждата от месия – помощта ще се яви. Юношата получава позиви за страдащите братя и решава, че ще ги спаси.

Последните три строфи показват картина на бъдещето, въведена чрез 3 градирани глаголи, алитерация на „з“ – разрухата на стария свят – става чрез образа на пожара, урагана – показва разрухата на старият несправедлив свят. Думите му звучат призивно и заклинателно. Поддръжник на божието слово, техен спасител, възвестява буря и това осмисля живота му, ще намери смъртта си. Мотива за осъзнатата смърт – осмисля живота си – става водач на тълпата, умира в името на нов живот, след като става жертва – светът след него ще е по-справедлив, злото ще е победено. Ще възтържествува хуманност и справедливост.

Децата на града




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анализи на стихотворенията на Христо Смирненски за матура 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.