Анализи на стихотворенията на Христо Смирненски за матура


Категория на документа: Литература


Елате вий, престъпни синове!

Безумци! Всяка капка кръв пред вас
ще бликне нови хиляди борци!
Веч бий дванайсетият кобен час
и ще сразим престъпната ви власт!
Елате вий! Елате, подлеци!"

А от веригите хусар един
тогаз просъска гневно с глас пиян:
"Млъкни! Ръцете горе, рабски син!"
Но, величав кат някой исполин,
"Челата горе!" – викна му Йохан.

Задружен гръм изпрати му ответ.
Той грохна до старика белобрад.
Хусарите се втурнаха напред.
Един от тях се взря в лика му блед
и пръсна черепа му с приклад.

*

А тънеше Берлин в мъгла и скреж
и бликаше предутрен синкав здрач.
И в бедна хижа, в ужас и копнеж
една жена при всеки глух гърмеж
избухваше в несдържан горък плач.

И стиснала детенцето си, тя
все чакаше със поглед замечтан.
Навън цареше смъртна пустота
и глухо прибледнелите уста
през плач нашепваха: "Йохан! Йохан!"

Стихотворението се състои от 4 части. Заглавието назовава конкретна личност, но образът е обобщен за пролетариата и всички работници, участващи в бунта. Символ е на обикновения боец, а не на водача и качествата му са идентични с тези на всички, които участват. Свързваме с въстанието в Берлин, но звучи обобщено.

Първа част: представя се нощна картина. „Разпуска коси“ е метафора, която можем да свържем с дебеляновите творби – „тихи пазви тиха нощ разгръща“. Създава се представа за наближаваща смърт. Негативни внушения в символистичен стил. Прагът е граница между дома и външното пространство. Улицата става място на действието. Акцентът е върху нея – тя самата живее собствен живот. Представена е и картина на раздялата, но изборът на героя е осъзнат. Той знае, че отива към сигурна смърт, но това е неговият път – на революцията. Звуковата гама първо се изразява в плач, а после в тишина. Жената е примирена с това, че мъжът отива на барикадата. Като при Ботев героя напуска домът и става саможертва. Но за разлика от ботевите творби, тук героят няма това самосъзнание за мисия. Тук той е един от многото. Пейзажът е красив, но се усеща стаена болка. Прекрасната картина влиза в опозиция с чуващите се гърмежи. Цветовата гама е първоначално тъмна, осветена от луната. На финала тя се оцветява в червено, а червения цвят предвещава бъдещото трагично развитие. Той символизира пламъка – стихията, която изгаря и показва и се свързва и с картината на бъдещата битка, при която ще се лее кръв.

Втора част: акцентът е върху непознат. Вън той е един от много. Акцент върху множеството – това е важна сила. Стаен гняв и сила, която избухва. Като един осъзнава своя дълг – представител на всички, на пролетарската идея за променя на света. Тълпата се състои от всички, обединени от идеята. Никой не се страхува. За разлика от първата пейзажна картина, тук е описана битката с много натуралистични детайли – „труп до труп“. Типични символистични изрази присъстват. Смъртта е персонифицирана – тя шества навсякъде. Всички на барикадата ги чака едно и също. Но всички дошли са приели смъртта като част, която е неизбежна. Всички са дошли да се бият и да изпълнят частта и дълга си, но отказват да се страхуват. Множеството на пролетарите е представено чрез сините блузи – метонимия. Противоположни на пролетарите са хусарите – представителите на властта, които защитават стария строй, срещу който се бия пролетариата.

Трета част: в трета част Йохан е представен сам – всички останали вече са пожертвани. Образа на кръвта – всички са посечени. Повторение на „елате“ – приканва ги – смел е, не се страхува от смъртта. Метафоричния израз „каменно лице“ показва смелостта му. 12тия час показва преминаването към нов свят. Думите на Йохан звучат призивно – с гняв – всички те са с ! знак. Трикратната употреба на „елате“ е като призив. „Всяка капка кръв пред вас ще бликне нови хиляди борци!“ е кулминацията – с него битката не приключва, смъртта на 1 няма значения за пролетарската революция. Литота – всяка капка – от малко ще се родят много. Хипербола. Как пролетарската идея набира сила и как хората като Йохан се множат непрекъснато. Смъртта не може да победи идеята. С достойнство приема смъртта. Образа на хусарите е контрастен. Принизен до животинското – „съска“, „глас пиян“ – инверсия – набляга на негативното. Последното действие на хусарите е пълния отказ от хуманното – натуралистични детайли – като сган, образ на животинското, само може да убива.Всички те са показани отрицателно като престъпници, водени от жаждата за плячка. Отказ от цивилизованото. Излишна жестокост. Образът на Йохан е хиперболизиран . „Исполин“ героизира образа.

Заключение: връща към Берлин. Настъпва утро, но то не носи оптимизъм, а домът, в който болката и скръбта идват. Плач, ридания, домът става мъртво пространство.

Юноша
Аз не зная защо съм на тоз свят роден,
не попитах защо ще умра,
тук дойдох запленен и от сивия ден,
и от цветната майска зора.

Поздравих пролетта, поздравих младостта



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анализи на стихотворенията на Христо Смирненски за матура 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.