Анализи на стихотворенията на Христо Смирненски за матура


Категория на документа: Литература


ний, бледи смъртници - родени за живот.

А ний сме океан от огнени вълни,
величествен керван към светли висоти;
Чрез нашите сърца вселената тупти,
живота се крепи на раменете ни,
но ний сме океан от стенещи вълни.

На земните блага всевечни сме творци,
а нужда ни души до хладната си гръд.
Под черните крила на дебнещата смърт
привеждаме чела със трънени венци -
ний, вечните творци, ний морните борци.

Но иде ден на съд! Над майката земя
надвисва ураган и в громкия му зов
преплитат се ведно омраза и любов,
а майката земя възсепва се сама,
потъпкала греха, отърсила срама.

Защото в боен ред сред робската тъма
възбунени вълни издигат се със рев,
защото накипя свещеният ни гнев
и неговият вик стозвучно загърмя:
"И ние сме деца на майката земя!"

Заглавието назовава колективен образ, което е различно от символизма, където центърът е азът, който се лута сред тълпата. Авторът говори от името на „ние“ – общността, които страдат; пролетариата, който ще промени света.

Преплитат се разнообразни символи: типични за символизма, универсални и библейски.
Типични за символизма: опозицията мрак-светлина, огън-вода, образа на нощта. Символистични изрази: „Под черните крила на дебнещата смърт“. Тук се доближава до дебеляновите творби. Присъства мотива за умората. Също така присъстват и сложни епитети: „възбунени вълни“ – в този епитет е вплетена идеята за бунта.
Универсални: образа на майката земя и нейната гръд. Опозицията мрак-светлина. Кръвта.
Библейски: Творците – акцент върху творенето. За твореца. Трънените венци. Жълтия метал /златото/, който е и символ на материалното. Присъства и идеята за страшния съд както и идеята за греха. Идеята за свещения гняв. Гневът по принцип спада към авангардната поезия. Библейските мотиви са преобладаващи.

Образът на ний – това са бедни деца и бледи смъртници. Тях ги обединява страданието. Бледостта е знак на страданието. Чувстват се оковани – в метафоричен план. Затова присъстват и знаците хомот, бич ги обвързваме с робството. Въпреки това в тези хора се крие стаена сила. Затова те са величествени и носът стихията на океана и огъна – те крият сила. Океанът е метафора на потопа, а огъня е метафора на апокалипсиса. Но „ний“ носят и още в себе си мощта на труда – творческата мощ. Те са творци и могат да сътворят един нов свят. Те всички извървяват земния път на страданието. Трънените венци са библейски символ, който е знак на страданието – всички го носят от което следва, че всички страдат, но това страдание няма да продължи вечно.

Границата между стария и новия свят е денят на страшния съд, когато несправедливостта е прочистена. Това обаче не може да стане по мирен път, а само чрез бунт. Чрез бунт те ще променят света. Самият бунт е представен метафорично като ураган. В този ураган пластовете се разместват както при Ботев земята се разтриса. При Смирненски това е идентично благодарение на борците и силата им. Гласовата изява от плач преминава във вик, рев и гняв. Силният глас е знак за промяна.

Стихотворението започва и свърша по един и същи начин, но началото и краят звучат различно. То започва страдалчески и в началото звучи приглушено. Но последния стих е с „!“ знак и звучи призивно, изговаря се с висок глас и не звучи страдалчески. Краят възвестява нов ден – след като е преминал деня на страшния съд. Отсъства образа на водача, силата е в цялата общност, които намират сили в себе си да се вдигнат на бунт и да се преборят със злото в света.

Йохан
Над мъртвата градинка вечерта
разпускаше коси от черен мрак.
Йохан открехна малките врата,
огледа уличната пустота
и в миг прекрачи дървения праг.

След него припна плачуща жена,
протегнала в ръцете си дете.
Но, озарен от бледата луна,
безшумно в тягостната тишина,
отмина той и всичко опусте.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анализи на стихотворенията на Христо Смирненски за матура 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.