Анализи на стихотворенията на Христо Смирненски за матура


Категория на документа: Литература


Да бъде ден

Нощта е черна и зловеща,
нощта е ледна като смърт.
В разкъсаната земна гръд
струи се бавно кръв гореща.
В димящите развалини
безокий демон на войната
развял е хищно знамената
и меч въз меч безспир звъни.
Сред мрака непрогледно гъст
стърчи злокобен силует
на някакъв грамаден кръст,
и хилядни тълпи отвред
вървят, подгонени натам
от яростта на златний бог.
И мрака става по-дълбок,
тълпите нижат се едвам.
За въздух жадни са гърдите,
очите молят светлина,
един копнеж, мечта една
гори и се топи в душите
и през сълзи и кървав гнет,
през ужаса на мрак студен
разбунен вик гърми навред:
"Да бъде ден! Да бъде ден!"

Стихотворението е програмно. Смирненски го пише специално за книгата си „Да бъде ден“. Заглавието е знак за ново начало. Ключовата дума е ден. „Да бъде“ звучи като заклинание, като призив – „Да бъде светлина“ – наподобява библейското. Използва универсални библейски символи, които обвързваме и с леви идеи.

Образът на нощта е негативно въведен. Нощта е символ на злото. Стихотворението е представено на един дъх – няма строфично разделение. Нощта е „черна и зловеща“ – тези два епитета внушават символа на злото. В пространствен план „долу“ го обвързваме с образът на земята – метафорично обвързан с образа на майчиното. Гръдта е разкъсана. „Земна гръд“е синекдоха – разруха и изтичаща кръв. Животът си отива.

Отглас от първата световна война в исторически контекст. Войната, която покосява всичко и която носи само мор. Тя е представена по два начина – „безокий демон“ и чрез символа на знамената, които хищно се веят. Войната носи само зло и смърт.

Кръстът е символичен образ и глаголът „стърчи“ свързваме със страданието и с Ботев – те се превръщат в жертви на войната. Тук подир кръста се движат тълпи, страдащи, подгонени от златний бог. Златото е библейски мотив и е символ на материалното, а тълпата е символ на бездушието. Само част от тези мотиви има „ние“. Тълпите имат в себе си много мощна енергия, тълпите ще осъществят бунта. Тук тълпите са страдащи.

Пътят е осеян със страдание. Противоборство между мракът и светлината. Движение от мрака към светлината на деня. Победата на светлината в бъдеще време обвързваме с хармонията. Докато символистите копнеят за Нирвана, Смирненски копнее за изграждане на свят, в който ще възтържествува справедливостта.

Победата е съпроводена с вик . Бунтът е в основата на победата. Стихотворението завършва с възходяща градация. Възвестява се сътворяването на новия свят. В този план финалът е оптимистичен. Всичко ще бъде победено от денят.

Ний

Ний всички сме деца на майката земя,
но чужда е за нас кърмящата й гръд,
и в шеметния кръг на земния си път,
жадувайки лъчи, угасваме в тъма -
ний, бедните деца на майката земя.

Край нас се вие бич, над нас тежи хомот
и робския закон на жълтия метал;
ний раснем в нищета, ний гаснем сред печал
и ръсим в своя друм сълзи и кървав пот -



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анализи на стихотворенията на Христо Смирненски за матура 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.