Анализи на "Немили-недраги", "Маминото детенце", "На прощаване"


Категория на документа: Литература


Повестта “Немили – недраги” от Иван Вазов има автобиографичен характер. Тя е плод на авторовите преживявания и наблюденията му над хъшовия живот. Той е труден и ги принуждава да преминат през много трудности, за да видят освобождението на България.

Македонски се решава да премине Дунава и да изпълни мисията по предаването на писмото на Левски. Той прави това, за да защити честта на хъшовете, а и неговата собствена. Но авторът го поставя пред няколко изпитания преди да стогне до баба Тонка, за да провери физическите му и духовни качества и издръжливост.

Хъшът най-сетне е изведен от състояние на пасивност и бездействие. Идва моментът как да жертва живота си в името на свободата, виждаме как от мъченик се превръща в герой. Главата не случайно започва с природна картина. Тя всъщност показва състоянието на Македонски. Външно всичко видимо е спокойно, но под ледовете “се стремят черни, шумящи сърдити талази”. Така е и с душата на героя. Външно е спокоен, но взирането и концентрирания ну поглед показват неговата готовност, решителност, съсредоточеност. Авторът го сравнява със “солдатин” и със “замръзнал на поста си войник”. Македонски се притеснява единствено да не би да не изпълни мисията си. Не обръща внимание на зловещите анци на природната картина, предвещаваща смърт, защото е обладан от мисълта за мисията.

Но ето, че пред героя се изправя се изправя препядствие. Хъшът за миг се поколебава, слисва се, изпада в няколко минути нерешителност. Вазов проверява способността му да намира изход от ситуацията, находчивостта му, съобразителността му, уменията му да взима решения в труден момент. Македонски се справя, бързо намира решение, защото няма време да се бави. Решението му не е свързано само с неговия живот, преминавайки реката не спасява себе си, а прави възможно предаването на писмото на Левски.

Срещата с Македонски с влаха е най-драматичния момент в преминаването. Хъшът е изпрвен пред дилема дали да убие невинния човек или да провали мисията. Но той трябва да покаже, че изпълнява поетите си отговорности. В името на делото е готов да подтисне своето самолюбие, честолюбие, дори му предлага пари, моли да бъде оставен. Тук виждаме една друга страна от живота на Македонcки. Но влахът става заплаха за него и той трябва да предприеме нещо. И накрая избира да го убие и да вземе нужната му дъска, но не изпитва угризения от това.

При преминаването на реката Вазов сравнява постъпката на Македонски с тази на Бенковски и Волов, за да покаже, че подвига му е толкова голям, важен, колкото на историческите личности.
Когато хъшът приближава родния бряг не се успокоява, напротив – напрежението му нараства, вълненията в душата му се засилват, но той отново проявява силна воля, силен дух.

Срещата на Македонски с караула е последното препядствие, пред което го поставя автора. Героят отново се държи хладнокръвно, отново показва своята съобразителност в действията си. Предпочита да бъде пасивен, да изчака и тогава да продължи. Действията му го разкриват като опитен революционер, който не веднъж се е изправял пред трудности и знае как да постъпва. Отново опитът му се проявява – избира по-обиколния, но по-безопасен път, отговорността не му дава да рискува и да провали мисията накрая. За това и успява да стигне до баба Тонка успешно и да предаде на Левски писмото.

Успешното преминаване на Дунава на Македонски и изпълването на мисията защитават честта на хъшивете и показват, че в тях още има борбен дух и желание за освобождение.

Analizi nanqkolko proizvedeniq

Заглавието на повестта „Мамино детенце“ подсказва, че Л. Каравелов ще ни разкаже история за едно разглезено „мамино“ чедо. Авторът безпогрешно е преценил, че децата приличат на бащите си, че носят всичко добро и лошо от своите семейства и затова подробно ни представя неговите родители.Портретното описание на бащата-Нено-е представено като „физическа карикатура“. Гротесткото описание на външността на Нено,дава ясна представа за човек, който властва в един град, за неговата житейска философия, за методите му на възпитание.А когато говорим за портрета, винаги го свързваме с характера и за да се изгради сполучлив портрет, е необходимо да се разкрият не само най-ярките видими физически черти,но и всичко онова, което ни дава прадстава за душевния му свят. Повестта започва с картина на казанлъшките момичета,които събират трендафила,пеят ,подскачат и се смеят доволни от своя труд.Така се внушава идеята,че трудът прави човека красив и го кара да се чувства пълноценен.На фона на тази картина е представен един друг свят на тишина и сенки-домът на чорбаджи Нено. .Двете картини са контрастни.Едната е изпълнена със светлина,кипящ живот,с радостен труд и весели песни , а в другата се налагат сенки,бездействие и неприятни звуци от хъркането на героя, отдал се на блаженна дрямка облечен като за празник.Дрехите му подсказват претенции за авторитет и превъзходство над другите. Материята и цветът на облеклото внушават мисълта , че героят няма намерение да се труди. .Чрез контраста между атмосферата в казънлъшките градини и Неновия дом автора отвежда читателя към извода за дълбоката пропаст между живот-дрямка на чорбаджиите и отрудения живот на обикновените хора.Чорбаджията живее далеч от тревогите и радостите на народа.За да създаде отрицателно отношение към образа на Нено, авторът използва карикатура,сатира и гротеска при потретното описание на чрбаджията.Чрез неговия образ Каравелов разкрива човешките пороци ,недъзи и паразитния непълноценен живот на чорбаджииите.Карикатурно-гротесното сравнение използвано в потретa създава представа за чревоугодничество,бездействие и бездуховност.Тялото на Нено е сравнено с две либеници,които не правят нищо друго освен че седят.Причастието „седели“,употребено три пъти в описанието на героя създава впечатление за неподвижност ,мързел,живот лишен от движение,затова е представен като тяло,а не като личност..Караверов насочва вниманието на читателите най-напред към дебелото ,безформено тяло на Нено,а не към лицето му,защото начина му на живот е продиктуван от телесните,а не от духовни потребности.Неновото лице е нарисувано с помощта на грозни,отблъскващи предмети: устата му прилича на дупка,ушите и носът са сравнени с подлоги.Очите му са представени като „черни точки“ чрез литота,като така се внушава духовната бедност на героя.Неновите очи са безжизнени ,безизразни,както душата му е погубена от празния начин на живот.Тя може да се развълнува само от звъна на заграбените грошове,от изстудената гюловица и дебелата сянка.Героят е толкова дебел , че не може да диша нормално.Затрудненото дишане е следствие от липста на активен труд и влечение към удоволствията.Портретът на Нено се допълва чрез речевата характеристика.С усилие господарят контактува със света около себе си.Речта му е бедна, не говори човешки, а заповядва,затова множествените глаголи авторът използва в повелително наклонение: “иди”,”гледай”,“удряй” и други.Поведението му е високомерно,в диалога м/у чорбаджията и слугата преобладават груби фрази.Нено има господарско самочуствие,сперед него щом има власт и пари,може да се разпорежда с чуждите съдби. Отношението му към работниците е безцеремонно: “Удряй !Тия хора нямат ни срам,ни очи”.В изкривения морален свят на Нено единствено парите са достойни за уважение. В леността си Нено няма време дори за собствения си син, затова поверява възпитанието и грижите на слугата Иван.Бащата е изгубил авторитет пред сина си ,служи с примамки,лъжи и материални награди “Кажи му,че съм хванал пиле”,за да наложи волята си.Чорбаджията не изгражда добродетели у сина си , защото сам не ги притежава.. Не го учи на труд, а му създава лъжовно усещане за превъзходство.За малодушието на Нено говори и отношението му към неговата половинка,за да не наруши илюзорния си свят на "тишина и спокойствие",той се оставя да бъде манипулиран от властолюбивата си жена..Жизнената му максима "ако е живот да бъде живот,ако е дрямка да бъде дрямка" му прече да осъзнае ,че се е превърнал в роб на своята съпруга.Портретната характеристика на Нено заема определено място в повестта.Това не е самоцелно описание на героя,а част от бита на един народ.Изобличавайки пороците на чорбаджията,Л.Каравелов защитава българския дух,цености и добродетели.
Картината на свободата

(анализ в/у стихотворението на „На прощаване“)

Христо Ботев е националния поет,чието творчество най-силно изразява идеалите на българското възраждане.Стихотворението „На прощаване“въздейства изключително силно,защото в него борецът за свобода изповядва пред най-близкия човек -майката своите идеали.
В синовната си изповед лиририческия герой разкрива своя духовен свят,изпълнен с любов към родината и копнеж по свободата й.Пътят на борбата е страшен и дълъг и вероятността да загуби живота си в него е голяма ,но мечтата за свобода е по-силна от страха за вероятна гибел.Лирическия герой не изключва и възможностtа да остане жив и да се завърне с победа.Въображението му рисува една картина-мечта,която ни пренася в един свят на тържество и празничност, на победно завръщане,на дълго жадувано народно ликуване в първия ден на свободата.Благопожеланието,,жив и здрав“, присъщо на разговорната реч, е в началото на видението,картината на малко вероятната,но страстно желаната от бунтовника победа. Анафората,,жив и здрав“ подчертава силата на мечтаното победно завръщане. Началото на емоционално градираното описание на победилата чета юнакът вижда „байряка“, символизиращ свещения идеал за освобождение. Момците под байряка са описани като „лични юнаци“, „напети в дрехи войнишки“, „с левове златни на чела“, за да се открои физическата красота на борците обрекли се на свободата.Сравненията „иглянки пушки“ и „саби-змии“ създават осезаема представа за българската сила и храброст. Ритуалът на посрещането представя една българска традиция-закичването на юнаците с бръшлян и здравец. Зеленият цвят символизира надеждата и силата,а изплетените с тях венци-безсмъртната слава на героичния подвиг.В народните вярвания здравецът носи пожелания за здраве и щастие, а бръшлянът символизира преходността, тлеността на човешкия живот.Сред празнуващия народ, бунтовникът вижда своето „либе хубаво“ и своята „майка юнашка“ сърцето му радастно затуптява от срещата с любимите му хора:

... о,тогаз,майко юнашка!

О,либе мило,хубаво!

Берете цветя в градина

късайте връшлян и здравец,

плетете венци и китка

да кичим на глави и пушки!

Повелителните глаголни форми „берете“, „късайте“, „плетете“ звучат призивно към майката и либето,юнакът желае те също да се приобщят към радостта от извоюваната свобода,защото тя е извоювана и в тяхно име. Възпитан от майка си,като човек на честта,той желае тя тържествено да го посрещне и приветства като победител.
...ти,майко,ела при мене,
ела ме,майко,прегърни
и в красно чело целуни-
свобода и смърт юнашка!

Нейната целувка е опрощение за болката от раздялата,за майчиното страдание,но и благослов за юначното й чедо да продължи пътя към свободата ,който минава през смърта. Употебата на съюза,,и'' в словосъчетанието ,,свобода и смърт юнашка''означава , че за Ботевия герой свободата е постижима единствено чрез героичния подвиг и саможертва,чрез сливането на свободата и смърта. Трогателна е и срещата на бунтовника с либето.Сърцето на влюбения юнак,,тупа'', ,,играй'' с целувка изтрива сълзите на своята любима със заръка да него забравя, когато дружината тръгва . Историческата реалност заличава картината на мечтаната победа .Отново ставаме свидетели на решителноста на бунтовника да загърби лично щастие в името на свободата. В стихотворението ''На прощаване'' Христо Ботев описва собствената си съдба. В картината на свободата е опоетизирана неговата мечта за победоносно завръщане в родината след тежкия път на борбата.
Дългът срещу егоизма

Разказът „Една българка“ е създаден, за да утвърди и възвеличи силата на човешката доброта, която може да превърне обикновения човек в герой.В него Иван Вазов представя същността на българската жена по време на Възраждането и чрез поведението й утвърждава общочовешките ценности ,героинята е идеалът на автора за българска жена.
В трети епизод авторът разкрива два вида българско поведение.Представени са две житейски позиции – позицията на егоиста, който мисли единствено за своя живот и сигурност,и на човека, раздаващ се за другите, готов да се жертва за тях.Баба Илийца е носител на майчини чувства и искрено вярва в силата на доброто,това й дава сили,да избере пътя на дълга „да спаси,ако даде бог,два живота „.За разлика от нея духовникът е въплъщение на егоизма, страха и малодушието. Отец Евтимий е от хората, който с безразличие и неприязън гледат на освободителното дело.Двата образа са антиподи,чрез контрастът между които се открояват нравствените добродетели на баба Илийца – патриотизъм и героизъм на една смела българка,чиито дълг е да служи на доброто.
Третата част на разказа, когато баба Илийца върви към манастира,започва с описание на нощта в Искърската клисура.За смутената душа на старицата всичко изглежда мрачно, тъжно и пълно с опасности.Ношта покрива с „тъмно було“ Черепишкия манастир,небето е тъмно,а канарите „тъмнеят“.В мрака всичко е с неясни очертания и поддържа в душата й страх пред неизвестното -клисурата „мълчеше плахо“,“реката монотонно и жаловито шумеше в дола“,чува се „глух тътен“,“канаристите стени са мрачни и намусени“.Орлите са задрямали високо горе.Никакъв признак на живот ,нищо и никой не би могъл да помогне на старата жена.Тя е съвсем сама в тъмната нощ, с болно внуче на ръце и с огромно притеснение в сърцето.Манастирът,към който се е устремила спи „глух и пустинен“.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анализи на "Немили-недраги", "Маминото детенце", "На прощаване" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.