Анализи на Ботевите стихотворения


Категория на документа: Литература


---трагически монопол(размисъл свъзраза с проблем,който засяга българския народ)
Проблеми и ценности-Персонажа на народа не е еднозначен
Образ на подтисника:

---мъченик

---страдащ

---примирен

---пасивен
Образи-Адресатът е народа,но неговият отговор не се очаква.Народа мълчи,но това е знаково.Той е смислово натоварен.Народа знае какъв е отговорът,но не го произнася-веднъж от страх,а втория път няма защо да го повтаря(безмислено е).Народът се примирява със създалата се ситуация.
Поетика:

---диалогичност (лир.герой и народа)

---метафоричност

--- актуалност на проблематиката

---фолклорна образност и стилистика

---смислова натовареност на мълчанието и премълчаването

Идейното израстване на Ботев в най-ранните му творби

Цялото богатство от теми,образи и сюжети в Ботевото творчество,цялата страстност на неговата поезия ,ни отвеждат към идеята за свободата.За поета тя е мечта,съдба,обреченост,върховен идеал.Темата за свободата прекроява дори и най-интимните,най-нежните,най-горещите му изповеди и ги превръща в едно гневно,бушуващо и яростно избликване на любов и омраза,в което душевните сили се напрягат до краен предел,чувствата се превръщат в своите противоположности и смъртта е трагично-неизбежният изход от този бурен кипеж.

Още в ранните Ботеви творби-„Майце си”,”Към брата си”,”Елегия”,”Делба”,лирическият герой изповядва своите чувства,напрегнатите си душевни състояния-в тях пулсира и стаен гняв,и безсилие,и горък поплак по „сродна диша”.

Една от първите творби на поета и първата отпечатана е стихотворението „Майце си”(1866).И като поезията е била винаги път към сърцето на читателя,именно чрез нея се докосваме до истинските усещания на угнетения и раним младеж,който изповядва стоновете си в елегия.”Майце си „ е необходимото начало,което извежда героя на пътя на неговото търсене.Тръгвайки от отчаянието и страданието,минавайки през разочарованието от „нямата „ душа на брата,лирическият герой достига до надеждата,че има с кого да дели оръжие, „хорски укори” и смърт.

В българската литература има много творби,чиито заглавия отвеждат към най-светлия човешки образ-този на майката.Самото заглавие „Майце си” отвежда към темата за майката-една от трайно присъстващите в Ботевото творчество.То изразява многообразие от чувства:обич,носталгичност,желание за близост.Порасналият син се е отделил от крилото на майка си,но страдащата му и неразбрана душа го кара да се чувства безпомощен в отдалечения от домашното огнище свят.Усеща се като самотник,който има нужда да изплаче скритите си съмнения.И осъзнава,че единственият му довереник е майката.Лирическият субект непрекъснато мислено се връща към нея,за да сподели най-съкровенните си преживявания,свързани с неговото минало,настояще и бъдеще,с разочарованията,надеждите и предчуствията му.

Още първата строфа не само лексикално,но и фонетично изразява настроенията на емигранта.Той е обладан от безверие и меланхолност,израз на които са епитета „жално”,глагола „пела”,както и обръщението „ти ли си ,мале” ,образуващи асонанс.Злоба и ненавист измъчват героя,внушени чрез самоопределението „скитник(...)злочестен” и чрез глагола „мрази”,изграждащи алитерация.

Когато човек констатира дълбочините на своето незаслужено страдание,инстиктивно търси източниците за това.Лирическият Аз прави опит да открие причините за своето разочарование.Измъчват го реторични въпроси,които крият в себе си отрицателен отговор.Началото на втората строфа отвежда към една от ценностите на патриархалната общност-бащиното наследство(„ бащино ли съм пропил имане”).Тук един до друг застават двата образа-на майката и на бащата,създали и отгледали сина,но и орисали го на страдание.Постепенно се събират в едно образите на родителите и детето (чрез израза „мойта младост”),за да се насочи анализът на собствената участ от миналото към настоящето на героя.Той не изживява пълноценно своята младост,която „вехне”,приближавайки го до усещането на безнадежност. Изразът „мили другари” изключва всякаква враждебност към заобикалящия го свят като никой не може да разбули маската на привидно веселия ,за да види тлеенето и горенето на душата му.Никой освен майката.Страданието се изразява не само с неразбраността и липса на приятел,а и („мойта болка”),което говори и за дълбока лична болка.Разминаването между идеал и действителност в осъзнат факт.Духовната самота героят възприема като своя човешка участ.Единствена негова опора е майка му,в нея той открива и любовта,и вярата си,защото тя най-добре познава радостите и болките на своя син.

Ето защо следващата поетична изповед- „Към брата си”,зазвучава с други тонове.Много от лексиката и настроенията на героя от „Майце си” са пренесени и тук. В „Към брата си” прозират отговорите на терзаещата се душа от предходната творба.Младостта на героя е нещастна и той е самотник,защото всъщност не може да живее само за себе си.Той носи огромна част от болките на поробеното си отечество.Едва тук става ясно „що в душа таи” и защо му е нужен приятел.Любовта към отечеството обаче,категорично заявена във втората строфа,променя първоначалното отношение (от „Майце си”) към заобикалящия го „другарски” свят.”Мили другари” вече са станали „глупаци неразбрани”.Той отново е сам със своите „ мечти мрачни” и „мисли бурни”,но вече меланхолията и минорната тоналност от „Майце си” са отстъпили пред решимостта му да открие духовен спътник.Героят разбира ,че е страшно да бъдеш единственият „жив” в „мъртъв свят коварен”,защото са изгубени ценности,приспана е волята,притъпени са чувствата,убита е вярата.Неговият искрен и благороден глас е силен,но единствен,и мълчанието на роба доминира над гласа на свободния човек.

И въпреки временната невъзможност героят да преодолее своята самотност,той не се отказва от търсенето на съмишленици.Защото самият поет,двойник на лирическия персонаж,знае историята на българския народ,познава особеностите на националния характер.Доказателство за това са думите му в статията „Народът вчера,днес и утре”
„... щом варваринът е погазвал огнището му,той е оставял ралото и сърпа,гегата и кавала,хващал е бащина сабя,братова пушка и с дружина вярна сговорна отивал е в Стара планина да мъсти за обиди от турци и чорбаджии,да им отнема грабено имане и да пази село и сиромаси.”

Стихотворението „Делба” доказва,че сред този народ,който не забравя къде е заровил пушката и закачил сабята,е възможно да се открият свободомислещи личности.Тук вече няма терзания за изтлялото сърце,лютите рани и погубената младост.Те са заместени от нови,оптимистични чувства.Нов е образът на смъртта.Ситуирана отново във финала на стихотворението „Майце си” , тя има различна художествена визия.Тя е цел,достигането до която е осъществяването на една благородна и хуманистична житейска мечта-свободата на родината.Настоящето в „Майце си” и в „Към брата си”е болезнено,отчайващо и безнадеждно.В „Делба” лирическият герой взема решение да се противопостави на злото,властващо в света.Той осъзнава ,че промяната ще дойде само и единствено по пътя на борбата.Тук са налице и трите времеви измерения-миналото със страданията,бедността и лишенията на емигрантския живот:настоящето,в което героят е намерил братска ръка и сродна душа,и бъдещето.Никакви изкушения и „светски кумири” не биха разколебали и отклонили бореца от поетия път.Настъпил е часът на изпълнение на свещения завет: „ на смърт,братко,на смърт да вървим!”
Изтръгнал се от апатичността и обезверението на робския свят и повярвал във възраждането на духа и волята на достоен живот на българина,Ботевият герой в тези творби олицетворява борческото му израстване,защото лирическия герой пожертва личното си щастие за постигане на заветната цел - свободата на своя народ.

И з т о ч н и ц и: в.”Гимназист” ; „Литературни коментари,анализи,разработки за кандидат-студенти зрелостници и ученици – първа част”;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анализи на Ботевите стихотворения 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.