Анализ на "Пространното житие на Кирил"


Категория на документа: Литература


Анализ на "Пространното житие на Кирил"
Структура и съдържание. Житието на Кирил е едно класическо пространно житие, следващо най-добрите византийски образци на този жанр. Нарича се пространно, тъй като съдържа подробен разказ за живота и деянията на светеца, за разлика от краткото (проложно) житие, в което са представени сбито само някои по-важни епизоди и което е предназначено да се чете по време на църковната служба. По правило всяко житие съдържа:
(1) Увод. В увода авторът на Пространното житие на Кирил внушава идеята за милосърдието на Бога, който е издигнал учител за славянското племе. Според италианския славист Р. Пикио в увода на средновековното житие се съдържат такива цитати от свещените християнски текстове, които показват как трябва да се чете и разбира текстът. Той нарича този елемент библейски тематичен ключ. В житието на Кирил такъв пасаж е „Подражавайте на мене, както и аз на Христа" от Първо послание на Павел до коринтяните (1:16 и 11:1). Този цитат внушава стремежа на светеца да се уподоби на Бога, като едновременно с това го показва и като пример, който новопокръстените славяни трябва да следват.
(2) Същинската част на житието на Кирил е изградена от верига от епизоди, свързани в хронологически ред. Прави впечатление, че обикновено след като разкаже дадена случка, житиеписецът прави извод - изяснява същността на случилото се. Така придава допълнително дидактично значение на текста. Същинският биографичен разказ е разделен на няколко обособени части. Първата от тях(2а) Сведения за родителите. В голяма част от средновековните жития сведенията за родителите не са исторически достоверни, а представляват литературно клише, с което се подчертава благородният произход на светеца. Пространното житие на Кирил обаче посочва, че баща му, Лъв е заемал военната длъжност друнгарий в Солун. Този детайл най-вероятно отговаря на истината. Съдейки по това сведение, както и по живота на двамата братя и социалния им статус, можем да предположим, че Лъв наистина е бил заможен и от благороден произход.
(26) Детството на героя е следващият задължителен елемент от същинската биографична част на житието. В Пространното житие на Кирил тя е подробна и разгърната, състои се от няколко епизода. Целта на тази част е да представи богоизбраността на агиографския герой. Ето защо тези епизоди трябва да се тълкуват в символичен план, а да не се приемат като напълно достоверни. Според житието Кирил е седмото дете в семейството, а след раждането му родителите му живеят целомъдрено 14 години (2X7). Както отбелязва Д. Петканова, числата в Пространното житие на Кирил имат символично значение и показват святост на агиографския герой. Малкото дете отказва да бъде кърмено от дойка, „за да бъде добрата издънка от добър корен отхранена с чисто мляко ". Някои от епизодите носят атмосферата на градската култура във Византия: на седем година героят сънува пророчески сън, в който е представен избор на бъдеща съпруга сред много девойки, типичен за някои дворцови ритуали. Също така се разказва как малкият Константин изгубил ловния си сокол, докато се забавлявал със своите връстници в полето. Авторът на житието вижда Божията промисъл в тази случка - героят осмисля изменчивостта на земния живот и се отказва от привидните радости: „... ще поема друг път, който е по-добър от тоя, и няма да прахосвам дните си в шума на този живот ". Според средновековната символика соколът е символ на властта, войнските подвизи, мъжеството, удоволствията, а изгубването му символизира отказа от земни радости. Този епизод най-вероятно няма документална стойност. Следвайки средновековния канон, авторът го въвежда, за да покаже вътрешната мотивация на своя герой в пътя към светостта и отказа му от видимото. Епизодът е драматично разгърнат - детето страда от загубата на сокола, това го кара да преосмисли ценността на преходните неща. Писателят прокарва паралел между раннохристиянския мъченик Евстатий Плакида, който по време на лов видял елен с кръст между рогата и, удивен от чудото, станал ревностен християнин, и случката с Константин, за да подчертае богоизбраността на детето. Така в различните епизоди, чрез тълкуванието им, чрез сравненията, които прави, авторът постепенно оформя представата за духовната извисеност на героя.
В епизода, в който се разказва за съня на Кирил, вместо обяснение идват цитати от библейските книги Премъдрост Соломонова и Притчи. Този епизод е символно най-натовареният в текста: детето е на 7 години, а 7 е свещено число, означаващо единството на небесно и земно, Кирил сънува - т. е. получава познание чрез отвъдното, божественото. Самият му сън е алегоричен - избира си девойка за невяста, но нейното име София означава мъдрост, т. е. той става „философ", почитател на мъдростта. Този великолепен епизод представлява философската и образната „програма" на цялото житие. Чрез символичния брак със София Кирил разбира божествените същности и придобива дарбата на словото - той е голям оратор и полемист, както ни го показва житието. На него му е даден и Божият дар "да учи и разбира с лекота езиците " - той прочита самаритански книги, разчита писмена, превежда граматика от еврейски и най-вече оборва триезичниците и създава славянското писмо. Неслучайно авторът замества обичайните тълкувания с цитати - така на отвъдната реалност на съня е противопоставена не буквалността на тълкуванието, а притчовостта на свещеното библейско слово. Епизодът е смислов ключ към загадките на житието. Той като че ли удържа в себе си цялото житие, „разказвани го предварително". Чрез този епизод се мотивира до голяма степен и митопоетическият контекст на литературата от епохата на Първото българско царство, когато темата за свещеността на писмото е много важна.
В детството си Константин е представен като ученолюбив и усърден. Той се стреми да подражава на Григорий Богослов, един от най-големите раннохристиянски теолози, написва молитва към него и изучава старателно писанията му.
Житието на Кирил е несъмнен исторически паметник за културния живот във Византия, където най-доброто образование се е получавало в константинополската Магнаурска школа. От античната поезия (Омир) и астрономия, през граматическото изкуство, риториката, математиката до диалектиката и философията Константин изучава всички онези дисциплини, които съставляват същността на византийската образованост, съчетаваща античното знание с християнското богословие. Негови учители са едни от най-известните византийски мислители от този период Фотий и Лъв.
(2в) Деянията на агиографския герой са най-важният елемент от същинската част на всяко житие. Подборът на епизодите в тази част на текста зависи преди всичко от това какъв тип светец се стреми да представи средновековният писател. Тъй като Константин е представен най-вече като християнски апостол, продължител и завършител на делото на Петър и Павел, преобладаващата част от епизодите в житието разказват за него тъкмо в мисията му на разпространител на християнското учение, на просветител, на сразител на иноверците и на враговете на славянската книжовност. Преобладаваща част от житието заемат теологическите спорове, които Кирил води. Четири от тях са основни. Първият диспут е със сваления иконоборчески патриарх Анис, възрастен и многоопитен полемист, който още в началото се опитва да пренебрегне Константин поради неговата младост. Но агиографският герой го сразява с остротата на ума си, със своите ясни и логични аргументи. Нямаме никакви доказателства за това, дали наистина такъв спор се е провел. В диспута намира отглас най-важният богословски въпрос, който през VIII и IX век вълнува цялото византийско общество - това е въпросът за почитането на иконите. Важността му е подчертана от факта, че в житието той е засегнат два пъти -както в спора с Анис, така и в мисията на Кирил сред хазарите. Според творбата Константин сразява сваления патриарх - иконоборец, като дава по-точно тълкувание на библейската забрана да не се създават образи на Бога - не трябва да се прави „недостойно подобие", а не изображение изобщо. Правило при създаването на едно житие е наративът да бъде концентриран винаги върху участието на героя. Затова и много събития, в които той може да е имал скромна роля, се пресътворяват така, че да изпъкне неговото участие, това по времето, когато се създава житието, споменът за иконоборството е още много жив и чрез този епизод авторът прави и християнизираните славяни съпричастни към богословските и политическите борби на епохата.
Вторият важен спор, представен в творбата, е прението на Константин със сарацините (ислямизирани араби). Логиката на спора е изключително интересно изградена: Константин побеждава съперниците си не само с находчивост, бърз ум и добро познаване на библейските текстове. Неговата ерудиция се откроява и с това, че той успява да срази арабските мъдреци, като цитира техния пророк Мохамед. Писателят внушава идеята, че Кирил е еднакво добър познавач и на тънкостите на своята вяра, и на останалите религиозни доктрини. В този спор Кирил разяснява и същността на Бога - Троица. Във финала на епизода е въведено библейско чудо, характерно за жития на светци мъченици: посрамени и озлобени, сарацините дават на Константин да пие отрова, но тя не може да му навреди.
В творбата най-обстоятелствено е представен третият спор. Константин е изпратен от византийския император в Хазарския каганат. Владетелят на хазарите (каганът) се колебае дали да приеме юдаизма, мюсюлманството или християнството и затова е поканил на диспут представители на трите религии. Той е готов да приеме вярата на победителя в спора. Ясно е, че в основата на този сюжет стои приказният мотив за спора на мъдреците, но неговата реализация в Кириловото житие изцяло следва логиката на средновековния богословски, догматически диспут. Константин е представен като отличен познавач на старозаветните текстове - той разяснява на евреите в тънкости разликата между закона на Мойсей и завета между Бог и Ной. Забележителен е начинът, по който агиографският герой води спор - той разяснява отделни тези, като използва цитати от старозаветните текстове и задава въпроси към опонентите си. Така чрез своите отговори враговете му сами осъзнават несъстоятелността на твърденията си: „Един от тези съветници, който познава добре сарацинското злоучение, запита философа: „Кажи ми, гостенино, защо вие не зачитате Мохамеда? В своите книги той много е похвалил Христа... " Философът му отговори: „Нека да отсъди каганът: Кажи ми, ако Мохамед е пророк, как тогава да вярваме на Даниила? Защото той е казал, че до Христа ще престане всяко видение и пророчество. Как може тогава Мохамед да е пророк, щом се е явил след Христа? Ако него наречем пророк, трябва да отхвърлим Даниила. " Мнозина от тях извикаха: Каквото е казал Даниил, казал го е по Божие вдъхновение. "
В спора се засягат и множество въпроси, които имат значение за религиозната практика, отнасят се до присъствието на религията във всекидневния живот и имат догматичен характер (например въпроса за обрязването, за яденето на свинско и заешко).
Докато в диспутите по време на сарацинската и на хазарската мисия Константин обсъжда въпроси, свързани със същността на християнството в сравнения с другите две мощни религии през този период - исляма и юдаизма, четвъртият спор, който той води, е в защита на правото на покръстените славяни в Моравия и Панония да извършват богослужение на своя език. Това е спор, засягащ самата християнска традиция. И ако гледната точка на християнския писател не допуска коя и да е друга религия да изпъкне пред учението на Христос, то в последния голям диспут тя стои встрани от консервативното, общоприетото разбиране, че има само три свещени езика (еврейски, гръцки и латински) - т. нар. „триезична ерес и е в подкрепа на един млад християнски народ в пътя му към Бога. Този спор е ключов за мисията на Кирил и Методий сред моравските и панонските славяни. В земите, които тези славяни обитават, има силно немско духовенство и по същество борбата да се наложи литургия на славянски е битка за сфери на влияние. Литургията на славянски би откъснала славяните от немското духовенство и респективно би стеснила политическото му влияние и намалила икономическата му мощ (чрез снижаването на броя на данъкоплатци и дарители). Авторът на житието използва сравнение, за да покаже превъзходството на Константин над своите опоненти: „ Когато беше във Венеция, насъбраха се срещу него епископи, попове и черноризци, като врани срещу сокол... " Думите, с които Константин се обръща към своите противници, са почти изцяло библейски цитати, като най-вече са използвани пасажи от посланията на апостол Павел. Неслучайно защитата на славянското писмо се основава на апостолските послания - както за Константин, така и за латинското духовенство това са свещени текстове, които съдържат неоспорими истини. Християнският хуманизъм на този текст е валиден и днес: ,,...и слънцето не грее ли на всички? Кажете ми: дали смятате Бога за безсилен, та да не може да даде това. "
Авторът на житието поставя агиографския герой в широката панорама на средновековната култура с цялото многообразие на различни вери, с разноречието на отделните етноси. Социалната картина, представена в творбата, е също пъстра: от езически племена до римския папа, хазарския каган и византийския император. Кирил беседва с иноверци, но и с прочути представители на своята религия както във Византия, така и на Запад. Същевременно главна цел на писателя е да представи героя като богоизбран създадел на славянската азбука, както и да го уподоби на първите апостоли. В житието има няколко епизода, които са конкретно свързани с азбуката. Според един от тях дори византийският император с смята, че Кирил е единственият, който може да се справи със създаването й.
Тъй като средновековният автор трябва да внуши идеята, че Константин е равен във всичко на апостолите, той включва в житието епизоди като покръстването в езическото фулско племе. Епизодът с унищожаването на дървото, на което те са се покланяли, е общо място в житията на множество ранносредновековни мисионери. За средновековния човек едно от най-големите доказателства за богоизбраността на Кирил е откриването на мощите на св. Климент Римски. В Средновековието се смята, че мощите имат чудодейна сила.
3) Със смъртта и посмъртните чудеса на агиографския герой приключва същинската част на житието. В Кириловото житие преди смъртта си славянският апостол произнася молитва към Бога да запази поверените му християни от триезичниците и да им вдъхне евангелското слово. Посмъртните чудеса са само споменати, без да се разказват отделни епизоди. Това показва, че житието е написано сравнително скоро след смъртта на учителя.
4) Житието завършва с финална формула.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анализ на "Пространното житие на Кирил" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.