Анализ на "Маминото детенце" и "Немили-недраги"


Категория на документа: Литература


Финална част

Като всяка Ботева творба стихотворението "На прощаване" е дълбоко изстрадана болка и ясно осъзната личностна позиция. Производението звучи като лирична изповед за героичния път на бореца за свобода. То е наситено със скръб и радост, с бурно опиянение и възторг, с любов и омраза.

След вълнуващия момент на подебата бунтовникът изведнъж се връща към началното сбогуване. С противоположния съюз и многоточието в стиха ( "Пък тогаз.... майко, прощавай" ) е постигнато рязко прекъсване на красивата мечта. Връщането към реалността е предизвикано от трезвата равносметка, че борбата е предстояща и изисква саможертва. Юнашката смърт ще се превърни в символ на геройчното чрез народното признание. Контрастните епитети в словосъчетанието "пътят е страшен, но славен" отново напомнят за физическото умиране и духовното извисяване. Страшното отвежда към мотива за смъртта, а славното - към безсмъртието. Най-висшата награда за бунтовника е народната памет, която ще го споменава във вечната връзка със свободата. Внушението е постигнато със спираловидното повторение и контекстовите синоними във финалната част на произведението:

умря сиромах за правда,

за правда и за свобода...

Стихотворението "На прощаване" завладява със силата на чувствата, които лирическия герой изпитва преди предстоящата борба. Той открива смисъла на живота си в категоричния избор на саможертвата за народното щастие. Съдържанието на творбата отправя Ботевото послание, бе всеотдайният героизъм остава безсмъртен във времето.

НЕМИЛИ - НЕДРАГИ

Иван Вазов

I глава

В своята повест "Немили - недраги" Ив. Вазов изгражда образа на българския хъш като борец за правда и свобода. Творбата е представена в гериочно - трагичен план и разкрива нравственото величие на народните синове, посветили живота си на дълга към родината. В първа глава авторът въвежда героите на фона на обстановката и внушава представата за тяхното жалко, но величаво съществуване.

Началният пейзаж уточнява времето и мястото на действието и създава емоционална нагласа за възприемане на съдържанието. Образните ипитети изграждат усещането за самотност и отчуждение сред които живеят хъшовете в чужбина; "студената", "отровния", "последните", "мъжделивите", "мътна и неопределена", "закъснели", "затворено". Глаголите в минало несвършено време допълват представата за постоянно повторящото се ежедневие: "пустееха", "задушаваше", "прокарваха", "не излазяше". Мракът, стидът и тишината подсилват тягосното настроение. Нощният пейзаж служи за оригинално въведение към образите на героите. Зрителните и слуховите картини помагат на читателя да се докосне до атмосферата на тяхната страдалческа съдба.

В контраст с околната тъмнинае единственото " светещо " прозорче . То принадлежи на " будна кръчма" , която се е превърнала в постоянен дом за българските емигранти . Неговата светлина е знак за неугасналата им надежда . Оточняващото наречие " само " и числителното бройно име" една " внушават че животът в кръчмата е различен от външния свят . Железните й решетки създават представата за защитеност на обитателите й от заобикалящата ги враждебност и пустота . Словосъчетанието " радва със самата земя " подсказва мястото на хъшовете в чуждата страна . Надписът на кръчмата разкрива , че тя е отворена за всички , които се чувстват част от народа:
" Народна кръчма на Знаменосецът! ". Извън отечеството те се нуждаят от подкрепа , разбиране и единство . Епитетите "чудновати" , "гръмлив или безсмислен " подсказват усещането за равнодушието на чуждото общество към тях . Съхраненото родолюбие на съдържателите на останалите кръчми и кафенета проличава от наименованията : " Българский лев " , " Филип Тотю храбрий Български войвода " , "Свободна България !!! " . Повторенията в надписите са словестни знаци , които подчертават не само българското , а героично българското . Те разкриват гордостта от славното минало и мечтите за свобода . Трите възклицателни в последния надпис изразяват категоричното желание на хъшовете за щастлив живот .

Според Вазов " най - любопитни " са тютюнджийските лавки със своите изображения . Те представляват " обикновена и първобитна живопис " и са лишени от художествени достойнства , но се отличават с идейната си значимост . Гръмкият надпис "Долу
траните ! " , издрасканото око на турчина и хъшовската " гола сабя " са детайли от описанието . Те разкриват патриотизма на емигрантите , тяхната омраза към поробителите, копнежа им за свобода и пътя за постигането й - чрез борбата .

Авторовото отношение към героите е изразено в лирическо отстъпление , което съдържа размисли върху понятието " народен " . В него Вазов споделя вълнението си за съдбата на прокудените в чужбина синове. Той се възхищава от тяхната готовност да се поддържат с надеждата за " по - добри времена " . Желанието им да си помагат ги прави силни в трудното ежедневие .

В чуждата страна българските емигранти водят нерадостно и жалко съществуване . Единствено в кръчмата на Странджата те се пренасят в своя свят - света на България . Описанието на избата започва с изречения , които са графически оформени в отделни абзаци . Всеки от тях се отличава със своето смислово значение . Епитетите подсилват представата за битието - ад на хъшовете : " дълбока " , " стръмна и извита" , " опушена и полуразбита " . Описателните детайли и глаголите в минало несвършено време напомнят за живота им сред постоянна бедност , нищета и самотност . Обстановката е допълнена с нови подробности от интериора, разведряващи мрачното настроение . Топлият въздух е в контраст с външния студ и подсказва уюта , който намират посетителите в кръчмата . Стемежът на нейния съдържател към ред и чистота проличава от измитите и подредени съдове върху единствената полица . Истинска утеха за хъшовете са окачените на стената картини , защото им напомнят за някогашните славни битки . Централно място заема изображението , посветенона Странджата . Родолюбието и гордостта от доказаното мъжество проличават от подробния разказ и патриотичния надпис под картината " Да живее храбрият Странджа - знаменосец ! " . Споменът за героичното минало вдухва на народните синове сили да преживеят настоящите трудности и вяра в утрешния ден на борбата .

След описанията на пейзажа и обстановката Вазов въвежда образите на хъшовете с индивидуални и типични черти . Всеки от тях е носител на характерни особености , които не се откриват у другарите му . Впечатляващото за Странджата е подсказано още в описанието на картината , където е представен като " великан " с байрак в ръка . Той е
най - старият , но и най - снажният сред всички . Превъзходните степени на прилагателните имена подчертават отличителното в неговата външност - контраста между възрастта и стройната фигура . впечатляващото се допълва и от цвета на брадата - "черна". Странджата следи с интерес разказа за славните битки и активно се намесва в него . Стремежът към достоверност и точност издава силата на характера му . Той се ползва с авторитет сред другарите си , към които проявява бащина загриженост и всеотдайност.

Разказвачът Македонски е забележителен с високия ръст , с дългите сисви мустаци , с дребното и белязано от шарка лице . Най - открояващи сред описателните детайли са очите му : " лукави , дръзки " . неговият противоречив характер издава склонност към хитрост , но и способност на мъжество в решителен момент . Индивидуалното у Хаджият е острата брада без косми , а у Попчето - несъзнателните движения с ръката от устата към гардите .

Общото у хъшовете е тяхното нерадостно настояще и славното им минало , което крепи мечтите им за нови подвизи . Някогашните учстници в битките са принудени да понасят глада , болестите и презрението на чуждото общество . Гръмките прозвища , биографичните елементи , темата на разговора и зарастналте рани по челото на Странджата разкриват присъствието на героичното в живота им . Те носят и ореола на мъченичеството , защото в чуждата страна са в непрестанна борба за оцеляване . Сухите и жълти лица , острата кашлица , умората във вида , овехтелите дрехи са белези за страдалческото им съществуване . В него се сливат слават от миналото и позорът от настоящето , които разкриват противоречието между техните светли идеали и суровата действителност .

Някогашните юнаци са се превърнали в жалки съществ , които се нуждаят от подкрепа в борбата за свобода . За да разкрие необходимостта от приемственост на идеалите между поколенията , в края на първа глава Вазов въвежда образа на Бръчков . Силното въздействеи на хъшовете върху младия българин проличава от огромния му интерес към разговора за славното минало . Неговата съсредоточеност преминава в благоговение при намесата на Странджата , който го покорява още от първата среща . Елементите от автобиографията на Бръчков разкриват силното му желание да изостави сигурния и еднообразен живот в отечеството и да се присъедини към " неизвестното и новото " . Авторовите определения " мечтател , идеалист , ветреник " подчертават романтичното в душата му . Макар и да няма точна представа за предстоящите неволи , младият българин е готов да сподели живота на своите нови другари .

Съдържанието на първа глава от творбата създава представа за трудното ежедневие на хъшовете . Подробните описания на пейзажа , обстановката и портретите помагат на читателя да стигне до истината за техния мъченически , но героичен живот . В чуждата страна те се чувтсват презрени и ненужни , но обединени от мисълта за отечеството и неговата свобода .

II глава

В своята повест " Немили - недраги " Иван Вазов изгражда образа на българския хъш като борец за правда и свобода . Творбата е представена в героично - трагичен план и разкрива нравственото величие на народните синове , посветили живота си на дълга към родината . След като въвежда героите на фона на пейзажа и обстановката , във втора глава авторът обогатява впечатлението за тях . Конкретните моменти от ежедневието им са умело съчетани с личното му отношение . То е изразено в лирическо отстъпление , което завладява с искрените чувства , породени от нерадостната съдба на емигрантите .

Уморени от изпълнения с трудности ден , обитателите на кръчмата заспиват след разговора за славните битки . Единствено буден е Странджата , превърнал се в духовен баща за хъшовете . неговите овехтели дрехи , острата и мъчителна кашлица затвърждават представата за трудното настояще на изгнаниците . Големият револвер и горделивият поглед към картината напомнят за славното минало , което крепи мечтите му за нов героизъм.

Вазов прекъсва поветсвованието с валнуващо лирическо отстъпление , в което изразява своите мисли и чувства за съдбата на хъшовете . Някогашната слава и подвизи са отстъпили място на неволите . Емигрантите са изправени пред ежедневна борба за оцеляване . Анафоричните повторения на показателните местоимения за близки лица и предмети разкриват авторовото отношение към тях . Образните епитети обогатяват представата за жалкото настояще на нещастниците : " тия измъчени от бедността същества; тия хлътнали от бдения и невъздържание очи ; тия недояли корми ; тия отслабнали и обелени от скитане крака " . Към преживяванията на хъшовете се добавя и непрестанната мъка по отечеството и близките . Те са обречени на самотност и презрение в чуждата страна . Техните физически неволи са съчетани с душевната болка . Вазов разкрива неизвестността в живота им чрез риторични въпроси . В тях се открива противоречието между светлите им идеали и невъзможността да ги осъществят . Чуждото е противопоставено на своето . Съдбата на хъшовете е сравнена с трагичната участ на корабокрушенци , изхвърлени на морския бряг . Сродните думи " пустиня " и " пустият" допълват усещането за самотност и неизвестност в живота им . Невъзможността да се върнат в родината и да проявят гароизъм в битките е превърнала някогашните славни юнаци в крадци . Болка и страдание съдържат вазовите обобщения за нерадостната им съдба . Техните величави идеали с противопоставени на жалката деиствителност с опозициите : " орли " - " клетка " , " героите " - " "кокошари " . Подвизите и славата са част от миналото им , а дрипите издават драмата на настоящето им . Авторът се прекланя пред тяхното мъченичество , което е проява на героизъм .




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анализ на "Маминото детенце" и "Немили-недраги" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.