Анализ на "Маминото детенце" и "Немили-недраги"


Категория на документа: Литература


8. Вяра в победата.
9. Стремеж към слава и безсмъртие , които ще бъдат пример за бъдещото поколение.

Лирически увод

Като всяка Ботева творба стихотворението " На прощаване " е дълбоко изстрадана болка и ясно осъзната личностна позиция . Творбата звучи като лирична изповед за героичния път на бореца за свобода. То е наситено със скръб и радост , с бурен възторг и опиянение , с любов и омраза .

Преживяванията на бунтовника обхващат два плана на времето - реално протичащото сбогуване и алтернативните картини на бъдещето . В лирическия увод той споделя със своята майка причините , които го карат да поеме по пътя на борбата . Неговият избор е категоричен , защото се дължи на родолюбието му и стремежа му към свободата . Напускането на дома е принудително и отвежда героя на пътя , който е територия на борбата .Нерадостна е съдбата на лирическия герой извън отечеството. Епитетите "тежка", " немили, клети , недраги" , които са заемки от народните песни подсилват представата за нещастната участ на прокудения син . Причина за раздялата е робството , разкрито с мрачни тонове : "черна прокуда " , "черни чернеят" . Споменът връща лирическия герой към светлината и топлината на дома , към семейството и любимата . Поруганото родно пространство е разкрито със синекдохата " бащино ми огнище " . Сказуемото " бесней " допълва усещането за съдбата на поробените . Непримиримостта на бунтовника към унижението и позора го кара да постави дълга към родината над синовния . Неговата твърда убеденост проличава в повелителните форми: "не плачи", "не тъжи", " кълни", кажи", "прости". Глаголите в минало свършено време създават представата за категоричния избор на борбата като единствен път към свободат: " станах", "оставих", "нарамих". Синът не търси оправдание, а подкрепата на майката. Той е сигурен, че ще бъде разбран, защото на нея дължи духовното си израстване. Тя е "юнашка" майка и е призвана да възпитава синовете си "със сърце мъжко, юнашко". Силната умраза към поробителя трябва да бъде подкрепена с нейната клетва. Успокоителната нежност се редува с гневните интонации към робството и с възторга от мисълта за предстоящата борба. Привидно спокойният тон се долавя в отношението към близките, които са "там", отвъд "тиха бяла Дунава". Преминаването на границата между робството и свободата изпълва юнака със смелост, решителност и жертвоготовност. Гласът на народа е метафора на всеобщото страдание и го кара да предпочете пътя на борбата в името на националната чест и достойнство. Изборът му е подчинен на най-стойностното от човешката философия - физическата и духовна свобода. Картината на сбогуването въздейства със силабическото стихосложение и с художествени средства, характерни за песенния фолклор. Обръщенията към майката и възклицанията разкриват вълнението на героя, преди да се отправи към безсвмъртието. С присъствието си любимата е съпричастна на неговите преживявания. Макар и пестели образът й е завладяващ. Въздействието е постигнато с епитетите и глаголите в минало несвършено време при описанието на очите и усмивката: "черни", "тиха" "вдигаше", "впиеше".

Стихотворението "На прощаване" завладява със силата на чувствата, които лирическият герой изпитва преди предстоящата борба. Той открива смисъла на живота си в категоричния избор на саможертвата за народното щастие. Съдържанието на творбата отправя Ботевото посление, че всеотдайният героизъм остава безсмъртен във времето.

Първи изход от борбата

Като всяка Ботева творба стихотворението "На прощаване" е дълбоко изстрадана болка и ясно осъзната личностна позиция. Произведението звучи като лирична изповед за героичния път на бореца за свобода. То е наситено със скръб и радост, с бурен възторг и опиянение, с любов и омраза.

Картината на бъдещето поставя на преден план кървавия изход, защото е по-възможен вариант. Прекрачил прага на дома и обвързал се завинаги с пътя, лирическия герой се е посветил на борбата. Неговото скитничеството не е безцелно, а съдба на силния и смелия, който е готов да се срещне със смъртта. Саможертвата е подвиг, който носи славата и безсмъртието. Майката трябва не с плач, а твърдо да понесе трагичната вест. Необходимо е тя да се протипопостави на консерватизма на времето, за да бъде борбата продължена до победен край:

... нито пък слушай хората,

дето ще кажат за мене

"нехрани- майка излезе"....

Желанието на първородния син е със своя разказ майката да предаде на невръстните братя завета му. Тя трябва да преодолее хорските одумки в името на приемствеността между поколенията. Вярата на бунтовника, че братята ще тръгнат по неговия път е изразена с повелителните глаголни форми и със спираловидните повторения: "да помнят", "да знаят", "да търсят", "на скали", " в земята", "пушката". Картината на естетизираната юнашка смърт напомня за хайдушките народни песни. В нея се откриват двата мотива за физическото умиране и за духовното извисяване. Идеята за безсмъртието на подвига е внушена с контраста в цветовете бяло-черно. Пространствената опозиция скали-земя разкрива силата на човешкия дух чрез красотата на саможертвата. Безсмъртието е представено и с просмуканата юнашка кръв която ще се слее с вечната природа. Силното желание на героя за победния изход на борбата е изразено с оксиморона чрез поздрава на куршума и милувката на сабята.

Ако не е по силите на майката да изпълни синовната заръка, заветът може да стигне до братята чрез юнашката песен на мегдана. За бунтовника двете възможности са равностойни, защото са подчинени на еднаква цел. Гласът на песента трябва да се извиси над майчината мъка и над скръбта на либето, за да разкаже за подвига на юнака. Пространството на мегдана е представено със слухови и зрителни детайли, които въздействуват с контрастните чувства. Братята ще чуят песента, ще видят веселото хоро и тъжните сълзи на близките. До тях ще достигне не само личната болка, но и отговорът на съдбовните въпроси / защо и как / е загинал бунтовникът. Възпетият от народа героизъм ще отправи към тях послания за родолюбие, отрицание на робството и стремеж към свобода. Песента ще възпита у невръстните синове жертвоготовност и ще ги приобщи към света на юнака:

... като брата си ще станат -

силно да любят и мразят...

Стихотворението "На прощаване" завладява със силата на чувствата, които лирическият герой изпитва преди продстоящата борба. Той открива смисъла на живота си в категоричния избор на саможертвата за народното щастие. Съдържанието на творбата отправя Ботевото послание, че всеотдайният героизъм остава безсмъртен във времето.

Втори изход от борбата

Като всяка Ботева творба стихотворението "На прощаване" е дълбоко изстрадана болка и ясно осъзната личностна позиция. Произведението звучи като лирична изповед на героичния път на бореца за свобода. То е наситено със скръб и радост, с бурен възторг и опиянение, с любов и омраза.

Многоточието в края на картината на въображаемата смърт подсказва предстоящата емоционална промяна. Като истински химн на рабостта от извоюваната свобода е представен II- рият изход на борбата. Той заема по-скромно място, защото буйният възторг не се нуждае от излишна словестност. Моментът на подебното завръщане е поставен след кървавия вариант, тъй като е по-недопустим. Бунтовникът се отправя по трдния път към подебата с ясното съзнание за предстоящата саможертва. Началното двойно обръщение към майката подсказва, че тя трябва да преживее не само болката от раздялата и смъртта , но и щастието от извоюваната свобода. Анафората "жив и здрав" и единственото сказуемо "стигна" в първите десет стиха внушават радостта от постигнатата цел. Картината е представена като всенароден празник. Юнаците се открояват със своята физическа и нравствена красота. Описанието е изградено с постоянни епитети от народните песни: "лични", "напети", "войнишки", "златни", "иглянки", "змии". Силата и храбростта на победителите се долавят от гордо разветия байрак, от лъвчетата по калпаците, от пушките и сабите. Атрибутите на юнашкото битие са символи на победата. Художествената представа е подсилена с инверсията. Поантата на чувствата е изразена с двете безглаголни възклицания:

... о тогаз майко юнашка !

О либе мило, хубаво !...

В романтичната представа за щастливия изход на борбата е изразена мечтата на бунтовника за народната благодарност. Юнаците трябва да бъдат посрещнати като подебители. Синтактичния паралелизъм с повелителни глаголни форми изгражда отделни динамични картини: "берете", "късайте", "плетете", "да кичим". В тях присъстват саркалните символи на прославата. Вечнозеленият бръшлян е представен като национален вариант на лавровото дърво. Здравецът създава усещането за вечност, китките и венците са емблеми на безсмъртието. Празничната атмосфера се долавя от ярките багри, които са в контраст с черно-бялата гама от предходните части на творбата.

След достойно изпълнения дълг към народа идва ред на щастливата среща с близките. Майчината благословия е изразена с прегръдката и целувката в знак на преклонение и гордост. Нравственото величие на бунтовника е съчетано с неговата физическа красота чрез белязаното му със съдбовен знак "красно чело". Съединителният съюз в заветните думи "свобода или смърт" подчертава отнетата алтернативност за изхода на борбата. За юнака двете понятия са равностойни, защото пътят към победата е свързан със саможертва.

Не само майката, но и либето е сред участниците в ритуалното посрещане. Любимата е част от интимния сват на героя и без нея няма истинско завръщане, предхождано от трепетно очакване. Прегръдката и целувката са проява на нежност и обич. Дори и в представата за щастливата среща отново присъства борбата. Кървавата ръка и пулсиращото юнашко сърце напомнят за страшната битка, която е единствения път към свободата.

Стихотворението "На прощаване" завладява със силата на чувствата, които лирическия герой изпитва преди предствоящата битка. Той открива смикъла на живота си в категоричния избор на саможерствата за народното щастие. Съдържанието на творбата отправя Ботевото послание, че всеотдайният героизъм остава безсмъртен във времето.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анализ на "Маминото детенце" и "Немили-недраги" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.