Анализ на "Маминото детенце" и "Немили-недраги"


Категория на документа: Литература


МАМИНОТО ДЕТЕНЦЕ

I глава

В своята битово - социална и поучителна повест "Маминото детенце" Л. Каравелов представя живота в едно чорбаджийско семейство по време на Възраждането. Първите страници на сатиричната творба запознават читателя с героите и самоцелното им съществуване. С оригиналните сравнения, епитети и метафори писателят въвежда техните образи на фона на обстановката. Грозното е изобличено с въздействащата сила на иронията, сарказма, гротезката и контраста. Богатството от художествени средства и похвати помага на Каравелов да внуши своята оценка за събитията и проблемите.

Началният пейзаж уточнява времето и мястото на действието и създава емоционална нагласа за възприемане на съдържанието. С много светлина и красота е изпълнена природната картина, представляваща истински земен рай. Работливите казанлъшки девойки събират трендафил и изпитват наслада от труда си. Тяхното поведение поражда усещането за волност и хармония. Сравнението "тия ластовички" и метафоричните епитети "златни", "райската" допълват особената лирическа атмосфера. Жизнерадостното настроение на момичетата е внушено със засилената употреба на глаголи: "пеят, подскачат, смеят се, радват се и напълват". Картината е представена като трудов празник.

Каравеловите разсъждения за краткия майски живот на трендафила и за многолетието на върбата са изразени в лирическо отстъпление. Контрастното сравнение навежда на размисъла за истинската стойност на човешкото съществуване. Авторът отправя посланието, че животът е пълноценен, когато е изпълнен с мисъл.
Отклонението служи за оригинален преход към портретните описания на героите, които са се посветили на тишината и спокойствието. Тяхното ежедневие наподобява вечната дрямка която е противопоставена на красивото около тях.

Писателят въвежда образа на Нено чрез гротескно оприличаване на неговото "неразделно мазно тяло" с две лебеници. Характерна е и позата на чорбаджията. Лениво отпуснат под сянката на кичестата круша той е чужд на трудовото оживление. Каравелов разкрива неговата неподвижност с повторението на сказуемите: "седели", "седяла", "седяла". Облечен като за празник - в лен и коприна, героят се е отдал на безделие за разлика от работливите девойки. Материята на дрехите подсказва както материалното му положение на заможен човек, така и неговото отрицателно отношение към труда. Комичният ефект се допълва с умалителните съществителни имена: "елеченце", "пръчици". Влечението към удоволствията се е отразило върху дишането на чорбаджията. С ирония писателят определя хъркането му като "поетично" и го сравнява със звуците на вулкан. Портретът на героя завършва с детайли от неговото лице. В контраст с "алените устици" на момичетата е устата му, приличаща на "нямаква си дупка". Отблъскващи са и неговите мустаци, чийто вид разкрива липсата на усет към красивото "две дълги бело - черни урязалки козина".
Характерни са стърчащите "три червени подлоги", които представляват ушите и носа на Нено. Техният цвят напомня зя склонност към житейските удоволствия. Авторовата ирония преминава в сарказъм при назоваването на очите с "две черни точки". Липсата на светлина в погледа на чорбаджията издава неговата ограниченост. Физическата и духовна леност са погубили способността да създава красота, да я открива около себе си и да й се наслаждава. Жалък и смешен е Каравеловият герой със своята карикатурна външност загатваща съществени черти от характера му.

Авторът обогатява първоначалната представа за чорбаджията чрез диалога с ратая Иван Нищото, изпълняващ безропотно господарските "мъдри съвети и наставления". Грубо и презрително е отношението към слугата, който дори няма право да мисли. Нено е жесток и към девойките, които работят вместо него. Умалителното съществително име "парици" подсказва, че те са скъпи за него. Парите имат стойност и за разглезения му син, който трябва да бъде приманем с "ново гроше". Проличава загубения бащин авторитет пред Никола, свикнал на щедри подаръци. Не от грижа за възпитанието му Нено заповядва на Иван да го гледа с "четири очи", а от излишна проява на родителско внимание. За господаря е важно единствено детето му да е физически здраво, без да се интересува от поведението му. Духовната ограниченост на чорбаджията проличава от късите фрази, в които преобладават паузите и повторенията. Неговата реч е наситена с повелителни / заповедни/ форми, израз на господарското му самочувствие: "иди", "не оставяй", "гледай", "удрай", "кажи", "чакай". Честата смяна на темите и желанията по време на разговора разкрива непостоянството в характера на Нено. Заповедите към ратая за ракията и черешите затвърждават създадената представа от портретното описание за влечението му към удоволствията.

Не по-различно е отношението на Неновица към труда. Подобно на съпруга си тя се излижава под сянката в делничния ден. Готовността на Нено да слуша покорно заповедите й е израз на загубен авторитет не само пред детето. Каравелов въвежда образа на чорбаджийката с повторението на неопределителното местоимение за предмети "нещо". Липсата на човешкото е подсилена чрез гротескното сравнение с представители на животинския свят, угоявани за Коледа. Приликата е толкова характерна, че авторът спестява детайли от нейната външност. Макар и пестелив, видът на господарката е отблъскващ. Грозното е представено с контрастните умалителни епитети в описанието на лицето й: "хубавичко и мазничко". С ирония писателят определя като "важни" въпросите, които я вълнуват. Темата за възпитанието на детето е изместена от грижите за зелето, яйцата и домашните разноски. Съществуванието на Неновица се направлява от "три жизнени начала", издаващи нейната ограниченост, алчност, скъперничество и егоизъм. Авторът изобличава принизената житейска философия, като цитира част от множеството "зрели и практически мисли" на Неновата "знаменита жена". Нейният вътрешен монолог подсказва, че животът й се ръководи от стойността на парите.

Съдържанието на първа глава от творбата създава убедителна представа за чорбаджиите, като подготвя читателя за сходството в характерите им. Чрез описанията и речевата характеристика Каравелов разкрива нищожното им мислене, липсата на морал и тяхното безцелно съществувание. Осмивайки противното на своите идеали чрез света на героите, писателят се стреми да утвърди красивото и възвишеното, които придават смисъл на човешкия живот.

II глава

В своята битово - социална и поучителна повест " Маминото детенце " Любен Каравелов представя живота в едно чорбаджийско семейство по време на Възраждането . След като запознава читателя с героите и го подготвя за сходството в характерите им , във втора глава на сатиричната творба авторът обогатява представата за тях . Случките от ежедневието разкриват неправилните възпитателни методи , които се прилагат в господарския дом и в училището . Чрез оригиналните сравнения , иронията , сарказма , метафорите и речевата характеристика писателят изобличава безцелното съществуване на Нено , Неновица и Никола .

Приликата между житейските позиции чорбаджиите е внушена още в началото чрез метафоричното словосъчетание "Неновата половин душа" . Каравелов затвърждава създаденото впечатление за Неновица чрез сравненията на нпорочните й навици с угояваните за Коледа животни и с калугерите , погълнали огромно количество храна и вино . Ирония съдържа израза "гениалната економка" , с който авторът осмува грубия й практицизъм. Отблъскващото в образа се допълва от липсата на хигиенни навици . Дори Нено изпитва непоносимост към неприятната миризма на пот , която изпъска нейното "мазно тяло" .

Чужди на трудовото оживление , под гъстата сянка съпрузите се отдават на "важни разговори" за майската жега . Личното им спокойствие е изместило темета за възпитанието на детето . Духовната ограниченост на чорбаджиите проличаваот късите фрази под формата на въпроси и отговори . Повторението на наречието "горещо" и четирикратната употреба на сродното съществително име "горещина" разкриват бедния им речник. Заключението на Неновица за ползата от отсечения кестен напомня за нейната алчност и скъперничество . Принизеното й мислене я кара дори Евангелието да тълкува в своя изгода . Авторивият сарказъм в сравненията на чорбаджийското хъркане с изригнал вулкан и със зуците на калайджийски духала . Грозното в поведението на любителите на тишината и спокойствието ве в контраст с красивото около тях .

Критичното отношение на писателя е отправено и към безхарактерния ратай , който изпълнява господарските заповеди . Словосъчетанието "тежки обязаности" и изреждането на задълженията с числителни редни имена затвърждават представата за Иван Нищото , свикнал да се подчинява на чорбаджиите . Потъпканото му човешко достойнство е разкрито по време на срещата с Неновия наследник . Каравелов я представя като "живописна сцена" с участници "млекопитающето се Нищо" и "измаменият херой" . С грубост и пренебрежение Никола се отнася към Иван , когото нарича : "цигански тъпан" . "магаре" , "кон" . В детската реч преобладават повелителните форми , които са израз на господарското му самочувствие : "качи се " , "набери" , "дай" , "чакай". Подобно на бащата синът се държи високомерно и променя желанията си , което показва непостоянство в характера му . Никола проявява към слугата не само властност , но и жестокост , когато захапва до кръв пръста му . За родителите е важно детето има да расте физически здраво независимо от пведението му . Каравелов осмива прекалените грижи и криворазбраната им обич с изразите :
"вулканът" , "нежната майка" . Общият въпрос към Никола разкрива тяхното сходно мислене , според което чорбаджиите винаги са прави : "Кой ти разкървави устата?" . Подтикнат от родителите си , синът излъгва убедително . Безуспешните опити на Иван да защити своята невинност не пораждат съчуствие , защото е позволил да потъпчат човешкото му достйнство . Вмвсто да разберат истината чорбаджиите насърчават детето си към лъжата . Липсата на справедливост и строгост помага на Никола да тръгне по пътя на моралното падение .

За да убеди читателя , че промяна във възпитанието на господарския син през детството не настъпва , писателят връща съдържанието с ретроспекция за училищните години . Професионалните умения на избрания от родителите учител са загатнати с ироничните епитети : "знаменит" , "знаменита" . Те се обръщат към него не с молба или съвет а със заповеди : "не бийте" , "не карайте му се" . С нежност и внимание даскал Славе трябва да се отнася към единствения чорбаджийски син . Излишни са наставленията , защото той бие само бедните деца . Според житейската му философия господарите трябва да се почитат и уважават . Риторичните въпроси в неговата реч издават ограниченото му мислене , което му осигурява спокойно съществуване . Чрез образа на учителя Каравелов изобличава продажния морал на част от някогашната българска интелигенция . Авторовата ирония проличава в метафоричния израз "разсадникът на образовнието", с който е назовано училището. В него за четири години Никола научава само две молитви , но успешно прилага примера на родителите си . Сред своите съученици той се държи като истински господарски наследник . Промяна в неговото възпитание и поведение не настъпва , защото даскал Славе изпълнява заповедите на чорбаджиите. Писателят завършва ретроспективния разказ с интересна интерпретация на вечната тема родители - деца . Той внушава , че въпреки различията приликата е в маниера на поведението им . Общото между тях е господарското им самочувствие.

Във втора глава на творбата Каравелов осъжда криворазбраната обич и прекалените грижи на родителите , които не успяват да възпитат сина си като пълноценна личност. Липсата на здрави морални принципи помага на Никола за нравственото му падение . Осмивайки противното на своите идеали чрез света на героите, писателят се стреми да утвърди красивото и възвишеното, които придават смисъл на човешкия живот.

III глава

В своята битово - социална и поучителна повест Любен Каравелов представя живота в едно чорбаджийско семейство по време на Възраждането . След като запознава читателя с героите , в трета глава на сатиричната творба авторът затвърждава създаденото впечатление със случки от ежедневието им . Разговорът за ракията , изборът на приятели и отношението на обществото обогатяват представата за самоцелното съществуване на членовете на господарския дом . Чрез иронията , сарказма , епитетите , метафорите и речевата характеристика писателят изобличава неправилните възпитателни методи на родителите към техния син .

След ретроспективния разказ за обучението на чорбаджийския наследник съдържанието продължава с утешителните думи на майката. Проличава нейното желание слугата да бъде наказан за накърненото господарско самочувствие. Затвърждава се представата , че детето е свикнало на щедри подаръци - за изречената лъжа наградата е "жълто поясче" . Вместо със строгост родителите го възпитават с излишни грижи и внимание . Тяхното отношение се ръководи от мисълта Никола да расте здрав, а те да живеят сред тишина и спокойствие. За да се дистанцира от неправилните им методи , писателят си служи с иронията и гротеската . Неновица е назована "нежната майка" , чорбаджията - "вулканът" , чедото им - "теле" .

Буди смях и сънят на Нено . Неговата реч е наситена с повторения , паузи и къси фрази , които разкриват духовната му ограниченост . Красотата липсва както в живота , така и в сънищата на героя . В тях присъства грозното вместо прекрасното . От разказа на чорбаджията читателят научава , че господарката се е превърнала в играеща мечка, докато съпругът й пие ракия . Раздразнен от нарушеното спокойствие , Нено отново търси утеха в гюловицата .

Неправилните възпитателни методи на родителите към детето проличават в последвалия разговор за ракията. Вместо да го поучи, бащата му дава лош пример с поведението си. Никола от малък забелязва противоречията между неговите думи и дела: "Който пие ракия, той не става човек." Подобно е отношението и на майката, която също насърчава детето си към алкохола. Нейната реч разкрива житейската й позиция, според която за чорбаджиите са отредени най-хубавите неща в живота: "Нашата ракия не е като другите. И цариците могат да я пият." Думите й са израз на господарско самочувствие, което обединява членовете на Неновия дом. Пълната винена чаша, желанието на Никола да изпие съдържанието й без вода и мляскането с устни налагат убеждението за успешно усвоените домашни уроци. Родителите не желаят да го предпазят от порока и сами го насърчават към него. Всяка казана от детето дума предизвиква тяхното безгранично възхищение и умиление.

Никола расте под въздействието на гюловата ракия и криворазбраната родителска обич. Липсващата промяна в поведението му е подсказана с повторението на сказуемото "расъл", характерна за народните умотворения. Влечението към пиенето и господарското самочувствие го ръководят в избора на приятели. Критичното отношение на Каравелов към новосформираната компания е внушено с ироничните изрази: "полудругари" и "трите надежди на казанлъшкото бъдеще". Никола бързо е посветен в тайните на пиенето, които го убеждават, че ракията ще му бъде постоянен спътник в живота. Пагубна за него е дружбата с Хюсеиновия син, чиято слава на безделник и пияница се носи вече из града. Като сродни животински души двамата се помирисват, харесват се и се сприятеляват. Писателят изобличава с иронията и сарказма взаимоотношенията им, които са лишени от висшите човешки ценности. Тяхното разбиране за щастие и хармония противоречи на моралните принципи на обществото. Безнравствуните им дела предизвикват възмущението на съгражданите. Със своята житейска мъдрост старците предричат фатални последствия за двете момчета, избрали лекомисления начин на съществуване. Хората обвиняват и Нено, защото не е възпитал сина си според общоприетите патриархални норми на поведение.
Думите на Али ага са изказани с народни мъдрости и съдържат присъдата не само към Никола, но и към неговия баща. Пиянството е определено като по-голямо зло от лудостта и е сравнено със заразата, която унищожава "чистото и доброто". Етническият избор на автора за обществен обвинител внушава идеята, че поведението на господарския наследник и безразличието на Нено пораждат неодобрение не само у българите, но и сред турците. Въпреки мнението на гражданите майката продължава да се възхищава на чедотото си, защото е чорбаджийски син и грешките му трябва да бъдат простени.

В трета глава на творбата Каравелов осъжда безотговорното отношение на родителите към Никола, който по техния пример се отдава на лекомислено съществуване. Липсата на здрави морални принципи в семейството и сред приятелите му пречи да израстне като пълноценна личност и го устремява към нравственото му падение. Осмивайки противното на своите идеали чрез света на героите, писателят се стреми да утвърди красивото и възвишеното, които придават смисъл на човешкия живот.

IV глава



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анализ на "Маминото детенце" и "Немили-недраги" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.