Анализ на книгата "Моето портокалово дръвче"


Категория на документа: Литература


"Моето портокалово дръвче"
Жузе Мауру ди Вашкунселуш

"Болка не е да те набият до припадък. Не е да си порежеш стъпалото на парче стъкло... Болката е онова, от което те заболява душата и с което трябва да умреш, без да можеш да откриеш тайната си на никого. Болка, от която отмаляват и ръцете и мозъкът ти и от която не можеш дори да обърнеш глава на възглавницата."

"Моето портокалово дръвче" не е от най-популярните книги в списъците, които задължително трябва да бъдат прочетени през живота на един човек. Може би това се дължи на факта, че е рядка книга, издадена в сравнително малък за световен мащаб тираж. Въпреки това за мен тя ще остане много важна и ценна!
Всички ние сме слушали истории за бедност и болка и всяка една от тях е била уникална по своему, но е много трудно те да се опишат точно от гледната точка на едно дете, а Жузе Мауру ди Вашкунселуш се справя отлично с тази задача.
Съдейки по заглавието на книгата и бразилския произход на автора в съзнанието ни би се появила картина на портокалово дърво, нарисувана в топли цветове, бихме я свързали с горещия климат на Бразилия и спокойно бихме оприличили тази асоциация с приятна емоция, но в действителност не става въпрос за портокали или високи температури. Романът е изцяло автобиографичен- почти всичко, което е описано, е действително изживяно и може би заради това е толкова грабващ и емоционален. Тази книга предава с възможно най-малко думи, напълно оголена една много искрена и много тъжна история. Гладът, безработицата, отчаянието са просто щрихи, които авторът описва почти без емоции през погледа на петгодишно момче на име Зезе. Цялото неразбирателство към проблемите с парите, незначителните опити да се окаже помощ и горчивината на живота- всичко това е само фонът... Какво трябва да изпитваш за да поискаш собствената си смърт още в детството и колко самотен и неразбран трябва да си за да бъде едно портокалово дръвче твоят най-добър приятел и слушател?.. Такива въпроси са плашещи, заради търсенето на отговорите им. Малкото момченце сравнява живота и смъртта, защото е стигнало дъното на отчаянието и болката, причинени му от семейството и съдбата. Колкото и малък да е човек чувствата никога не му обягват, такава е природата ни, такива сме ние- преплетени от емоции, които винаги надделяват над всичко останало. И именно те ни водят и управляват, насочват посоката ни. Така и главният герой избира една тъмна за него посока. Макар и борил се с трудностите, разчитайки на детското, мечтите и фантазиите си- той се предава, защото има неща, пред които не можеш да останеш силен. Но живота е ироничен и прави обратното на онова, което сме замислили. В крайна сметка- малкото момченце остава при живота, защото нито мъката, нито тъгата убиват! Когато Зезе пораства, той гледа с едни различни, по-топли и ласкави очи на безспирния, случващ се кръговрат.
И с какво тази история би ни докоснала? Може би със своята универсалност, защото и до ден днешен ние се срещаме с болката очи в очи, опитваме се да избягаме от нея, крием се, отричаме я, но все пак я виждаме.. Някой не могат да избягат, още по страшно- те са обречени на нея, просто защото са нямали късмет или така е трябвало да се случи. Но по-важни не са онези без късмет, а късметлиите, които са се разминали на косъм от ужаса. Какво правят те, какво правим ние всъщност? В повечето случаи затваряме очите си за тежките и болезнени гледки с които се сблъскваме без да осъзнаваме колко много имаме и как колелото на съдбата се върти непрекъснато и в следващия миг можем да се озовем на мястото на този срущу нас. Тогава грешките и неразбирателство на другите със сигурност ще са фатални.
И днес продължаваме да се оплакваме от животите си, от липсата на любов, от предателствата, които ни заобикалят отвсякъде и днес продължаваме да оставаме слепи за малките, но най-важни неща...
Много от нас са забравили колко големи са били сърцата им когато са били деца и как са виждали всичко около тях в цветовете на дъгата. Но много от нас са забравили и вярата в хората и времето, което тече по различен начин за всекиго и за някои би било твърде късно ако в точно определен момент не се обърнем и не им подадем ръка или просто им подарим усмивка.
Всъщност ужасно трудно е да се описват истински и тъжни неща, без да се разкрасяват допълнително, без да се пренасища от емоции. Не телеграфно, докосващо, но все пак без претоварване е разказана тази история. И да... наистина си заслужава, дори и само заради този един цитат- " И знай, че трябва да имаме много големи сърца и да се побира в тях всичко, което обичаме"!

Йоана Иванова, Xд

Математическа гимназия "Баба Тонка"




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анализ на книгата "Моето портокалово дръвче" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.