Анализ на "Една Българка"


Категория на документа: Литература



Картината на преодоляното препятствие се превръща в символ на човешката саможертва в името на доброто, на героичния, но мълчалив подвиг на българката.

Цялостния епизод на брега на Искъра се възприема като победа на единството между силата, духа и волята на една българка. Тя разкрива вечните измерения на българското съзнание – преданност към род и вяра, човечност и състрадателност, добродетелност и свободолюбие.

Духовната сила и красотата на баба Илийца

Разказът “Една българка” ни пренася в тевожното, трагично и жертвено време на национално – освободителните борби. Верен на своя художествен похват – да отразява реалистично действителността, Вазов откроява с изключителна поетична сила нравствения облик, духовната сила и красота на една обикновена жена от народа, издигнала се с поведението си до героичното в епохата на погром, малодушие и предателство.

Съчетала в себе си милосърдната всеодайност на майката, твърдостта и родолюбието на българката, Б.И ни покорява със със своята духовна сила и красота. А те се излъчват от непреходните човешки добродетели – родолюбие, отзивчивост, честност, доброта и милосърдие. Големият разказвач разкрива образа на геронята си като нравствено извисена жена, изпълнена с неподправено родолюбие и милосърдие.

Духовната сила на Б.И се разкрива на фона на срещата с бунтовника и премеждията и по пътя към доброто. Въвеждайки героинята си още чрез заглавието Вазов подсказва чрез нарицателното “българка” своята представа за най-същественото в характера и душевността и. На фона на “куп жени” авторът откроява своята героиня. Смелост, упоритост, надмогване на робската психика, дързост, умение да провокира бащинското чувство у Хасан ага – това са качествата, които отличават Илийца от останалите жени. Зад тях се крие желанието да спаси два човешки живота. Първата среща с бунтовника провокира нейното съзнание на българка и християнка и поражда решението да направи добро. Човечна, състрадателна и отзивчива тя обещава да помогне. Изцяло подчинено на това желание поведението и разкрива духовната сила на тази колкото обикновена, толкова и необикновена жена.

Епизодът в манастира затвърждава усещането за духовната сила и красота на Б.И. Той е доказателство за страха и малодушието на калугера, но и за подвига, за саможертвата на тази обикновена жена. Чрез контраста в поведението им Вазов поставя въпроса за това що е нравствено и безнравствено в миговете на върховни исторически и духовни изпитания. Писателят отрича бездушната, егоистична философия на божия служител и утвърждава силата и красотата на своята героиня. Не срещнала подкрепа в светата обител тя не се колебае да я напусне и да се озове отново сама в нощта, а зад нея глухо отекват гласът на Ефтимий “Ти си луда!” и захлопването на манастирската порта.

Кратката, но драматична 4-та част хвърля нова светлина върху качествата на Б.И . Напрегнатите мигове , които изживява, пътят и през “планинските самотии”, “страховитата” битка с кола разкриват драмата на майката, която с всички сили се бори за един човешки живот.

Човечност, топлота, състрадателност – целият ореол от значения, с които обграждаме думата “майка” - засияват около образа на Илийца в 5-та част. Тук тя извършва най – големия си подвиг, когато заслепена от личната си болка потвърждава, че не се е отказала да помогне на бунтовника. Какво по –голямо доказателство за духовната сила и красота на тази обикновена жена от народа.

Прекланяйки се пред образа на Илийца, въплътил непреходните национални добродетели, Вазов ни показва какви са измеренията на изконно българското – те са в желанието да помогнеш, в способността да надживееш собствения си страх и страдание и да мислиш за другия, за ближния.

Трудният път на баба Илийца към доброто.

Чрез разказа “Една българка” патриархът на българската литература И.В. ни пренася в неспокойното, бунтовно време, изпълнено с малодушие и страх, но и с героизъм и саможертва. Преплитайки част от героичната история на нацията ни с този на една обикновена жена от Челопек, авторът откроява темата за добротворчеството, което граничи с истински героичното.

На фона на страшното време, робската психика и страхът , сковал обикновения човек от народа, родолюбецът Вазов извежда образа на Б.И и проследява нейния труден път към доброто.

За да внуши духовната сила и красота на своята героиня, авторът я поставя пред не едно изпитание. И тя ги преодолява, защото стремежът към добротворчество и е вътрешно присъщ. Той е обоснован от майчината и обич, от християнското и родолюбивото и самосъзнание. Старата жена надмогва личната си болка, преодолява мисълта за собствения си живот и поема риска да спаси един народен син, обрекъл се на свободата на пробената си родина. “Да направи такова добро … клетнику” – тази мисъл окриля бедната жена по пътя и към манстира. Като майка и християнка тя усеща, че за да получи добро и изцеление за болното си внуче, тя самата трябва да стори добро като спаси бунтовника. Та нали самият той е тръгнал “ за християнска вяра курбан да става”.

Разказът започва с описание на разминаването между значимостта на събитието – разбиването на Ботевата чета – и безразличието на селяните в Челопек. Завладяни от страха, мъжете са се скрили, а жените покорно отстъпват пред забраната на Хасан ага да преминат Искъра.

Но “една селянка” се оказва различна от останалите “куп жени”. Дръзка, настойчива, упорита тя не се страхува да заговори озлобените турци, да моли, да настоява, да преглъща клетвите, обидите и униженията. Б.И моли за милост немилостивия, провокира бащините чувства в закоравялата душа на турчина, мъчи се да пробуди доброто у човека. Срещата с Хасан ага е първото изпитание по пътя към доброто, което Илийца надмогва с добро. Тя е готова дори да благослови поробителя, за да го убеди да я пусне да премине реката. Това е и първата и победа, първата крачка по пътя на добротворчеството.

Ретроспективния момент – завръзка с разказа – е срешата на Б.И с ботевия четник. На преден план Вазов представя живота на геринята, сполетяна от лична беда. Единственият начин да помогне на болното си внуче тя вижда в молитвата си към Света Богородица. Но за да получи добро, тя самата трябва да стори добро като спаси този “чудат момък”, изпречил се на пътя и към манастира. Решението и Вазов мотивира с вътрешната и реч: “българин е … тръгнал е за християнска вяра курбан да става” и чрез твърдо изреченото “ Ние сме христиени”. От този момент историята на героинята напуска делничното. Темата за съчувствието и помощта става важна, защото се откроява на фона на общото равнодушие на обикновените българи към саможертвата на Ботевата чета.

Разбрала, че няма да получи помощ, с “тревога и безпокойство” Б.И се отправя отново сама по пътя на доброто. Тя преодолява естествения си страх от зловещата нощ и препятствията, които следват, защото е майка и християнка, решена да помогне. Поведението и в следващите епизоди е просто човешки дълг, дадено обещание, взето решение. То диктува всяко нейно действие в 4-ти епизод. Кулминационен за разказа, той е доказателство за изпитанието на волята, силата, човещината и добротата на героинята. Желанието и да помогне, да спаси, да стори добро на четника и дават сила да изтръгне забития в земята кол.

Картината на преодоляното препятствие се превръща в символ на човешка саможертва в името на доброто, на героичния, но мълчалив подвиг на героинята. Надмогнала болката от смъртта на внучето си, тя намира сили не само да изрече думите “Довечера пак тук, та да те намеря”, но и да изпълни обещанието си, укривайки бунтовника в дома си.

Илийца не успява да спаси бунтовника. Спасението “в дома” се оказва невъзможно. Неговото истинско спасение е саможертвената смърт. Тя връща героичния ореол и идеята за духовната победа. А над всичко Вазов утвърждава стремежът на една българска майка и християнка към добротворчество.

Житейските позиции, които Вазов разкрива

в трета глава на разказа “Една българка”

Чрез разказа “Е.Б.” патриотът Вазов откликва по своеобразен начин на действителността. Пренесъл ни в неспокойното бунтовно време, изпълнено с героизъм и малодушие. Със саможертва и страх, авторът умело свързва конкретно – историческото с житейското, за да отрази духа на времето.

Чрез образа на главната героиня Б.И, Вазов припомня забравени идеали, утвърждава ценности и житейската позиция, в която вярва.

Челопеченката носи идеала на автора. Вътрешната доброта, християнско милосърдие и благочестие, способността да преодолее страха за собствения си живот, готовността да помогне на нуждаещия се – това са опорните точки в житейската позиция на героинята. На смелостта и духовното извисяване на Б. И Вазов противопоставя в 3-та глава страха и малодушието на божия служител. Колко различни са житейската позиция и човешкото поведение на божия служител! Чрез контраста в поведението им Вазов поставя въпроса за това що е нравствено и безнравствено в мигове на върховни исторически изпитания.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анализ на "Една Българка" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.