Анализ и интерпретация на "Пеперудено стихотворение" от Иван Цанев


Категория на документа: Литература


 В стихотворенията на Иван Цанев четирисезонните особености на българската природа са обект на опознаване, пречупено през призмата на детското
възприятие.Взаймовръзката между детето и природата се изразява в непрекъснатия стремеж на детската личност да общува с природните дадености в търсене на приключения и провокиращи детското въображение познания.

"Пеперудено стихотворение" потвърждава цялостното заглавие още в самото начало. Поетът призовава учениците да излязат навън - и то точно когато са свършили своята учебна година, когато скуката ги е обзела напълно:

Булевардите вече са скучни,

а и букварите са прочетени.

Нищо ли няма да ви се случи,

шумолящи момичета,

шумни момчета?

Ще се случи!

Какво? Не гадайте,

а елате, побързайте, моля ви!

Забравете си шапките в стаите,

захвърлете си черните моливи.

В началото той закачливо приканва децата да избягат от скучните "стайни тапети" и безинтересните къщни "кьошета". Тук скрито се прокрадва идеята за сивотата на домашното пространство вътре и пъстротата на природните дадености навън.Въпросителните изречения насочват мислите към търсене на нещо ново и предизвикателно.Чрез повелителното изречение: " Не гледайте, а елате, побързайте, моля ви!"лирическият Аз приканва събеседниците си да се включат в приключенския устрем. В градацията на думите проличава желанието за по- скорошно преживяване на очакваното, на това, което ще се случи навън в хода на шумните и забавни детски игри. Момичетат са определени като"шумолящи", което поражда асоциация с шумоленето на листата и отразява желанието на децата активно да общуват с природата.До известна степен тук призивът - "Забравете си шапките в стаите,/ захвърлете си черните моливи." - е дидактичен. Но той е спонтанен и естествен - в унисон с чувствата и мислите на децата в края на всяка учебна година. Защото учениците вече желаят да се втурнат на воля в собствените си игри, да започнат да опознават още повече онова, за което са учили през годината.

Точно и заради това поетът ги призовава в лятната си поривност навън: да вземат шарените моливи и да нарисуват символа на красотата и на волността - пеперудата. И то да я нарисуват в три етюда, т.е. да я щрихират с бързо въображение, а по-нататъшното им въображение да оживи тази пеперуда, да стане тя по-цветна и от цвете, да стане тя по-игрива, по-палава, по-щура, по-весела и поривна и от тях самите.

Чрез рисунките на децата, които вече ще са осъществили една истинска пеперуда, поетът съумява да ги насочи непринудено към творческо въображение с действен характер в посока:

1. Пеперудата е по-пъстра от цвете.

2. Пеперудата е по-игрива и по-щура от децата.

3. Пеперудата - с тази си визуална одухотвореност - може да излети.

И тогава след нея ще литнат и децата - разбира се, въображаемо, но с порива на истински летеж: и то задружно, в пъстро ято. Налице е една раздвижена образност. Чрез нея поетът е показал как е възможно да се раздвижи и полетното въображение на децата и желанието им да имат криле в игрите си. Криле, които да са импулсирани и от тяхното приказно и реализирано въображение, и от тяхното умение в слънчевото и дивно лято игрите им да бъдат възможно най-весели, изпъстрени - подобно на порива на летни пеперуди - и лекокрили като пеперуди:

Впрочем, цветните ги вземете.

Нарисувайте с тях в три етюда

пеперуда, по-пъстра от цвете,

и от вас, и от вас

по-игрива и луда.

Затрептят ли




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анализ и интерпретация на "Пеперудено стихотворение" от Иван Цанев 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.