Александровската гробница


Категория на документа: Литература


ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ“
ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

КУРСОВА РАБОТА
На Тема:

АЛЕКСАНДРОВСКАТА ГРОБНИЦА

В основата на човешкото съзнание е стремежът да открие, изучи, разбере и съхрани своето културно и историческо наследство, да го предаде на следващите поколения. В България не са много радетелите, които работят за запазване и популяризиране на археологическите паметници. В страната ни съществуват повече иманяри, които ограбват, разрушават и заличават важни за историята ни паметници на културата и изкуството. По тази причина културното ни наследство е ощетено, фрагменти ( и не само) от историята и културата ни са безвъзвратно изгубени. Дано поне имаме съвестта да опазим това, което до този момент сме постигнали и имаме.
В настоящата статия ще разгледаме архитектурния и исторически паметник „Александровска гробница“. Името на гробницата идва от селището, намиращо се в близост до културния паметник- село Александрово. Намира се в покрайнините на селото в могилата „Рошавата чука“.
Село Александрово (бивше Коруджиево) се намира на 19 км североизточно от град Хасково. Разположено е в хълмиста местност, на около 4 км южно от р. Марица. Землището му е осеяно с археологически паметници от различни епохи. През декември 2000 г. в могилата “Рошавата чука” край с. Александрово, община Хасково, екип от археолози, ръководен от д-р Георги Китов, открива уникална тракийска гробница от IV в.пр.Хр. Могилата се намира в непосредствена близост до селото и се откроява на фона на околността като красиво възвишение. От източната ѝ периферия започва коридор, който преминава последователно в правоъгълно и кръгло помещение.
Предназначението на гробницата е било да даде последен приют на някой от тракийските владетели, чието име остава тайна за нас. Със своите стенописи и архитектура тя е един от бисерите на тракийското културно наследство по нашите земи и се нарежда сред най-големите съоръжения от този тип, открити до сега. Уникалните стенописи на гробницата са без паралел и имат изключителна художествена стойност. Живописта е безценен източник на информация за тракийската действителност.
Откритие като гробницата при Александрово е доказателство за високите художествени умения на траките. Александровската гробница - мавзолей е втората след Казанлъшката, която предлага запазени фигурални сцени с множество участници. Изображенията са изключително ценен извор за бита, религията и философията, външния облик, въоръжението, конската амуниция, облеклото на траките.

Най-старите поселения на територията на Хасково и неговите околности датират още от новокаменната епоха (около V хил. пр. Хр.). Благоприятното географско разположение и условия за живот способстват за ранното им и непрекъснато развитие. Намерените каменни оръдия на труда, десетките идоли и амулети, нанизи от огърлици, различни глинени изделия от IV до III хил. пр. Хр. са пряко доказателство за живота на различни племена. Едни от тях изчезват, други се претопяват, а трети, като траките, остават завинаги. Древнотракийският период в историята на град Хасково и неговия район от I хил. пр. Хр. до IV век се характеризира с непрестанно развитие, а многобройните археологически находки свидетелстват за живота на траките по тези земи. Вероятно районът е бил земеделски, със силно развито лозарство. За това говорят откритите оръдия на труда от онова време, голямото количество шарапани, запазени из целия район и досега, както и в по-късните тракийски светилища, посветени на Дионис.
И разкопките на крепостта „Хисара“ доказват съществуването на активен стопански живот и висока материална култура. Намерените сребърни златни находки и могилните погребения в района, монети на гръцки полиси, многобройната керамика дават представа състоянието на тракийското производство.
През 2009 г. в непосредствена близост до гробницата е открит Музеят на тракийското изкуство в Източните Родопи от японския принц Акишино и президента на Република България Георги Първанов с любезно предоставените финансови средства (близо 3 милиона долара, дарени безвъзмездно) на японското правителство. В музея има изградено точно копие на Александровската гробница, което е достъпно за туристи, за разлика от оригинала. От 2011 г. Александровската гробница е част от Стоте национални туристически обекта на България, а в момента тече процедура за включване на обекта в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Тракийската гробница е открита в могилата „Рошавата чука“ край с. Александрово
Височината на могилния насип е около 15 м, а диаметърът му надхвърля 70 м. Гробницата има дълъг около 15 м коридор, ориентиран в посока изток-запад. (фиг.1)
От коридора се влиза в правоъгълна камера, издължена в посока север-юг. Покривната й конструкция е с форма на трапец.
През вход с приблизително същите размери се влиза в кръглата камера. Засводяването й е с камбановидна форма като стесняването започва непосредствено от пода. До южната й периферия е прилепено ритуално ложе, изградено от каменни блокове. При откриването на гробницата, то вече е разрушено, а частите му- разхвърляни безразборно по пода на камерата. (фиг. 2)
В тесните страни на изток и запад е имало каменни „възглавници“, подобни на тези от леглото на Мезешката гробница. Запазените следи от мазилка по някои от камъните свидетелстват, че ложето е имало живописна украса, унищожена при разбиването му от иманярите.
Проходът между кръглата и правоъгълната камера се е затварял с двукрила каменна врата. Едното й крило е открито изцяло запазено в дъното на дромоса (коридора), а другото –разбити на части, в коридора и кръглата камера. По тях има запазени следи от мазилка, оцветена в червено. Вратата се е заключвала със сложен механизъм, от който е оцеляла една бронзова халка. (фиг. 3)
Кръглата и правоъгълната камери са изградени от добре обработени каменни блокове без спойка, с рустицирани лица, върху които е положена мазилката и извършено изписването. Това говори за поне два периода на използване на съоръжението. Доказателство в тази насока са и откритите две подови нива в кръглата камера- първото от каменни блокове, а второто- от трамбована глина. (фиг. 4)
Грубият строеж на коридора, както и частичното изписване само в западния му край - пред преддверието, контрастира с прецизната строителна техника, приложена при двете камери. Дори мазилката, върху която е нанесен живописния слой в дромоса, на запад не е подравнена във вертикална права линия., а е скосена вълнообразно, като създава впечатление, че нещо е накарало строителите и художника да бързат. Какви са били причините за това?(фиг. 5)

Гробницата от с. Александрово се нарежда сред най- големите съоръжения от този тип, открити до сега. Уникална обаче я правят нейните стенописи, които, поне за сега, са без паралел. Живописта обхваща изцяло кръглата и правоъгълната камери и малка част от коридора. Ловни, бойни сюжети, както и сцени от погребално угощение се редуват с монохромни пояси и такива с орнаментална украса.
Най-богато е украсена кръглата камера. Тук стенописите са разпределени в шест хоризонтални пояса с различна широчина, разположени един над друг. Първият фриз, разположен долу- при пода, е силно пострадал от иманярските набези. Все пак, точно срещу входа- на запад, личат изображенията на три седнали фигури. Най-лявата е на мъж с брада, обърнал глава настрани към прислужник, поднасящ му рог с вино. Върху облегалката на стола, на който е седнал е окачен меч. Вдясно от него седят двама мъже.До тях се вижда права фигура на втори прислужник,който поднася златен ритон към владетеля.Пред пируващите личи маса, отрупана със златни и сребърни съдове. Надясно от сцената фризът е унищожен, но върху голям запазен фрагмент се личат изображения на различни съдове,вероятно част от интериора на залата за пиршества. (фиг. 6)
Над фриза с погребалното угощение следва монохромен пояс, украсен в червено. Отново срещу входа, в камерата над сцената с погребалното угощение, с остър предмет е врязано изображение на млад мъж в профил наляво. Отгоре над портрета има надпис с гръцки букви, разчетен от проф. Герасимова като КОДЗИМАСЕС ХРЕСТОС. Според нея първата дума е лично име от тракийски произход, а втората- прозвище, което означава способен, умел,можещ и др. Така надписът може да се тълкува като КОДЗИМАСЕС УМЕЛИЯ. Според д-р Китов, графитът представлява автопортрет и автограф на художника, изрисувал гробницата.(фиг. 7)
Над червения пояс има геометричен фриз от свързани свастики, оцветени в бяло и черно. Отдолу той е ограничен с йонийска кима, а отгоре- от тясно бяло поле, с вписани в него червени точки. Непосредствено над него следва най-добре запазеният фигурален фриз, върху който са изобразени сцени от царски лов. (фиг. 8)
Ловът е една от най-популярните теми в тракийското изкуство. Срещаме я върху десетки паметници, накити, съдове, оброчни плочи и др. В представите на древните траки порядъкът във вселената може да бъде установен чрез победа над силите на хаоса. Побеждавайки глигана - въплъщение на хаоса, владетелят възстановява световния порядък и придобива нов, по-висок статус (фиг.9). Върху бял фон са изобразени четири конника, придружени от пешаци, атакуващи глигани и елени. Те яздят различни по цвят коне - сив, жълт, бял и червен. Първите трима препускат наляво и само конникът с червения кон - надясно. Последният е изрисуван над каменното ложе и въпреки че фризът е с форма на окръжност, попада в „централната му част там, където естествено се насочва погледът на влезлия в камерата наблюдател. Стремежът на художника да подчертае именно тази фигура личи и от обстоятелството, че за разлика от другите трима конника, наметката върху гърба на коня му (седлото), е от леопардова кожа - свидетелство за по-висок статус. И още-останалите препускат след животните, атакувайки ги в гръб, а той напада глигана пред себе си фронтално. Пронизал го е с две копия и замахва с трето, към застиналото от болка животно, докато помощникът му – гол гигант, го връхлита в гръб, размахвайки двойна брадва. Изследователите приемат, че именно това е изображението на хероизирания владетел, погребан в гробницата. (фиг. 10)
Доказателство за това, че именно южният сектор на кръглата камера и интериорът в нея следва да се възприема като главен (централен), се откриват в една интересна подробност на архитектурния й план. Вертикалните страници на рамката на входа към камерата са не под прав ъгъл - както е нормално, а косо, така че да насочват погледа и движението на влизащия на юг - към ложето и разположените над него стенописи. И тук, както при гробницата от Казанлък, е налице една детайлно обмислена и предварително планирана взаимовръзка между архитектура и живопис, съчетани в хармонично единство.
Не по-малко интересни са и изображенията на останалите конници. Те са облечени с различни по цвят дрехи, атакуват преследваните животни с копия, а на поясите им висят мечове. Придружаващите ги пешаци също са облечени и нападат животните с различни оръжия, някои от които неизвестни до сега. Заедно с тях в лова участват и десетина кучета- черни, жълти и бели.(фиг. 11)
Ако конникът, яздещ червения кон, е владетелят, то кои са останалите трима, изобразени върху фриза от кръглата камера? Логически и визуално могат да бъдат обособени четири отделни сцени, независими една от друга. Стилът на художника е изключително реалистичен, предадени са в подробности и най-дребните детайли от облеклото, въоръжението и конската сбруя. Не са убягнали от вниманието му дори такива дребни подробности като шевовете по дрехите. (фиг. 12)
Над ловния фриз следва пояс от кима, който го отделя от горната част на купола. Първоначално е бил оцветен в жълто, но сега почти изцяло е посивял, в резултат на естествени процеси на стареене. На върха на купола ключовият камък е образувал поле с формата на плосък диск. Той също е оцветен като в изписването му е кодирана характерна за тракийските религиозни представи символика. Дискът е разделен на четири различни по големина сектора. Източният и западният са по-големи и са оцветени съответно с червено и черно. Червеният цвят - на изток, символизира изгрева, денят, слънцето и живота, а черният на запад - залеза, нощта, смъртта и подземния свят. Двата по-тесни сектора между тях образуват форма на двойна брадва - царски символ, който подчертава значението на съоръжението.(фиг. 13)
Сцените от кръглата камера показват пътя на починалия владетел и изпитанията, които той е трябвало да преодолее до получаването на статуса си на херой - полубог. Първото, което влизащият в гробницата е виждал, са няколко бойни сцени в дъното на коридора и правоъгълната камера. С тях художникът е искал да представи воинските подвизи на погребания като още една аргументация за особения му статут. За съжаление, тези участъци от стенописите са силно повредени. Детайлите се губят, но все пак изображенията са достатъчно ясни, за да се тълкуват като сюжет. Всъщност, и върху северното и южното пано на коридора, и в преддверието, той е един и същ- владетелят на кон в бой с пехотинец. Само на южната страна на дромоса той се бие с двама пехотинци. Единият е прав, в пълно бойно снаряжение, вдигнал меч в дясна ръка. Вторият е коленичил и, в жест на смирение, подава меча си към атакуващия го конник.(фиг. 14)
Смелостта и воинските достойнства на владетеля са подчертани и в стенописа върху северната стена на коридора. Тук той атакува въоръжен с копие и голям кръгъл щит гол пехотинец, който бяга панически обърнал глава назад. (фиг.15). Силно пострадали са и стенописите в правоъгълната камера. В долната част стените й са били оцветени в черно. Хоризонтални пояси с растителен орнамент, ограничени отгоре и отдолу с редица от кими, отделят черните полета от оцветения в червено свод на камерата. В трапецовидните полета на двата входа е имало изображения, но от тях частично е запазено само едно - това на запад, към кръглата камера. Горната му част е унищожена. Тук отново виждаме двубой между конник и пехотинец. (фиг.16)
Стенописите от гробницата в Александрово са дело на умел художник, владеещ прекрасно техниката на живописта и познаващ в детайли тракийската действителност. Те се отличават коренно от познатите ни стенописи от гробницата в Казанлък, изпълнени в характерния за епохата на елинизма стил, при който боговете се изобразявали като хора, а хората - съвършени и красиви, като богове.
Персонажите от Александрово са различни. Наред с конниците, виждаме грубоват гигант да напада благороден елен, въоръжен само с крив тракийски нож. Гол дебелак, посича глиган. Кучета, стръвно лочат кръв от ранените животни. Това са изображения на истински, живи същества, взети от реалния свят.
Става ясно, че живописта от гробницата е изключително ценен източник за реконструкция на тракийската действителност. Тя носи внушителна по обем информация в областта на облеклото, снаряжението и въоръжението на древните траки. За похватите, прилагани при използването на различните оръжия, в бой и по време на лов. Започналата работа по реставрацията на стенописите разкрива нови неизвестни до сега подробности от изображенията, които биха могли да допълнят натрупаната до сега информация.
Стенописите край Александрово имат забележителна художествена стойност и са основание да се очаква да продължи изключителния интерес към тях от специалисти и любители, което превръща селото в интересен туристически обект, още повече, че в селата Поляново и Мезек, намиращи се в същата област (Хасково) също така съществуват тракийски гробници. Магистралата Азия - Европа минава съвсем близо до могилата и е сигурно, че много пътници биха били привлечени от атрактивните изображения и наличието на указателни туристически табели и ориентири. За физическото опазване на храма и стенописите и облагородяване на могила Рошавата чука и непосредствената й околност са спомогнали община Хасково, Историческия музей и Траколожката експедиция за могилни проучвания, ръководена от д-р Китов.

Библиография:
Китов, 2009: Г.Александровската гробница/ Георги Китов- 2 прераб. и доп. - Варна: Славена, 2009
Петров, 2006: Тракийската гробница в село Александрово: [Туристически справочник] / Ирко Петров- Хасково Туристически информ. център, 2009
Дукадинова, (ред.), 2006: Хасково: кръстопът на традиции и ценности.- София, 2006, [с.23-25]

Приложение:

Фиг. 1 Фиг 2.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Александровската гробница 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.