"Записки по българските въстания" – особенности на жанра и повествованието


Категория на документа: Литература


МИНИСТЕРСТВО НА ПРОСВЕТАТА, МЛАДЕЖТА И СПОРТА
РЕПУБЛИКА МОЛДОВА
ТАРАКЛИЙСКИ ДЪРЖАВЕН УНИВЕРСИТЕТ
«ГРИГОРИЙ ЦАМБЛАК»
Катедра по филология
КУРСОВА РАБОТА
по
българска литература
НА ТЕМА: «Записките по българските въстания – особенности на жанра и повествование»

Съдържание

Увод………………………………………………………………………………………………..3

Глава I.

1.1 Тема, жанр, композиция…………………………………………………6-9

1.2 Възникване, задача, тема………………………..………………………9-12

1.3 Българинът…………………………………………………………………….12-14

1.4 Бенковски……….................................................................................14-16

1.5 Волов.....................................................................................................16-17

1.6 Иван Арабаджията.........................................................................17-18

Глава II.
2.1 Битът на българина от последните години на робството през погледа на Захари Стоянов..........................................................................18-21

2.2 Художествените тенденции в «Записките»……………....….21-22

2.3 Авторския образ…...........................................................................22-23

2.4 Време на събитията и време на разказа……………………….25-26

Глава III «Записките по българските въстания»: българската Библия...................................................................................................................27-43

Глава IV. Как разказва Захари Стоянов в «Записките по българските въстания»………………………………………………………………………………………44-54
Заключение…………………………………………………………………………………...54-56
Библиография…………………………………………………………………………………....57

Увод

Захари Стоянов е излязъл от народните низини, и той става една от водещите фигури в най-важните за България исторически събития от втората половина на 19 век и един от най-изтъкнатите класици на българската литература. Роден е в Котленското село Медвен през 1851 г. Истинското му име е Джендо, а Захари е неговият революционен псевдоним. Кумира на Захари Стоянов е бил Любен Каравелов, и затова той следва по примера му и в обществената дейност, и в творчеството си. Това аз бележих още на първата страница на «Записките по българските въстания», автора пише:

«В памят на българският списател Любена Каравелова посвещавам настоящата си книга». Каравелов е един от главните идеолози, те са плод на неговата всеотдайна революционна дейност и Захари Стоянов му отдава заслужена почит. В благодарение на тази мемоарна книга можем да научим много исторически събития, които досега не сми знаели. Тук има една велика цел и идея – освобождението на България от турско иго. Захари Стоянов пише за своите другари, че те са гордостта на България, защото «бяха честни и непорочни като ангели, идеални, каквито България едва ли ще да роди вече втори такива подобни на тях». Сега няма нито такиви герои , нито такъв искрен патриотизъм. Той иска да внуши на своите съвременници, и на тези които ще бъдат след тях, че до въстанията, в продължение на вековете, българският народ няма велики личности, но след тях с право могат да провозгласят:

«Най-после и ние сме народ, Боже мой, и ние имаме национален егоизъм, человеческо достоинство, което трябва да тържествува над чуждите авторитети, трябва да тържествува над чуждите авторитети, трябва да ни характеризира като народ, а не като безсъзнателна, самоуничтожаваща се тълпа…»




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
"Записки по българските въстания" – особенности на жанра и повествованието 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.