"Войната и народът" по Илиада, втора глава


Категория на документа: Литература


Войната и народът
(ЛИС върху втора песен на Илиада)

Илиада на омир е епическа поема от троянския митологичен цикъл. Действието се разиграва под стените на обсадения град по време на 10-та година от Троянската война. Светът на войната е разкрит чрез личната съдба на героите, които са представени като военни вождове, но в същото време са и обикновени хора. Във втора песен се поставя въпросът за надигащия се глас на народното недоволство в прехода от родовото към робовладелското общество.Разкрива се представата на древните гърци за хармоничен свят и човешко щастие. Войната е част от желанието да придобиеш нещо ценно. Ето защо у героите има жажда за борба и победа.

В поемата на Омир непрекъснато се редуват мирни и военни сцени, гняв и примирение. Така се създава широко епично платно, създаващо точна представа за живота в древна Елада. Утварждава я защото войната е поминък на елините и е пълна с награди, но я отрича ,защото войната е сама по себеси е неприятна за всички участници в нея и тяхните семейства както и близките им. Именно затова Омир предава различни чувства и настроения сред воините: бойни въодушевления и воински страсти отстъпват място на копнеж по роден дом и близки.

Намесата на боговете се характеризира със слизането на Атина която минава невидима между войниците и им прошепва да се върнат в лагера. Намесата на боговете и Одисей ирае огромна роля в спирането на войските. Боговете са тези, които вкарват смисъл в ума на Одисей. Сама Атина осъзнава, че няма да успее да задържи всичките хора, затова тя подканва Одисей да и помогне. И Одисей потегля веднага да изпълни заръката - "Хукна да тича веднага, захвърли си плаща разкошен, ", оставяйки възможността да се покажат и неговите качества на преден план.

Мотивацията му е стремежа да разбере готовността за битка и морала на войската си , както и колко е мотивирана тя. Войниците реагират на с моментално качване на корабите за дома. Те са се затъжили за семейството си и са много изтощени от 9-годишните непрекъснати войни . Хората са се почувствалали много неприятно, че няма да имат възможноста да се завърнат при семействата си, но не са се опълчили и са изпълнили заповедта. Но само 1 човек се е противопоставил на заповедта. Това бил Терсит.

Гнева на Терсит към Агамемном е заради неговата алчност и негововия морален произвол е насочен към царя, който не желае да остави войските да си отидат мирно, а ще направи всичко по силите си да получи възможно най - големи облаги от войната, дори и това да коства живота на мъжете. Терсит прави съпоствака и с гнева на Ахил срещу Агамемнон, извеждайки на преден план още едно от качествата на героя - смиреността му. При отговора на Одисей, никой не се застъпва за Терсит. От една страна заради длъжността на хората да последват началника си и от друга заради образа на Терсит - "Между дошлите при Троя ахейци той беше найгрозен ". За гърците красотата е най - важното качество за един човек. Който я притежава е добър и достоен, а който не е страхлив и недостоен като Терсит.
Впоследствие се утвърждава и разликата между обикновения човек и царя.
Отношението на Одисей и на ахейските воини към Терсит е отрицателно защото той не спазва правилата на войската да слуша своя военноначалник и да изпълнява неговите задачи. Но тайно войниците подкрепят исканията на Терсит , въпреки това те се смеят когато го наказват.
.

Отношението на Омир е против войната, защото тя се е превърнала във война за плячка както и ,че вече войските са искали да видят семействата си след 9-годишната непрекъсната война.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
"Войната и народът" по Илиада, втора глава 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.