"Война и мир"


Категория на документа: Литература


Междувременно, французите третират Пиер с враждебно уважение, докато го държат по подозрения в шпионаж. Чувства се натъжен, че заловилите го му се подиграват. Пиер отказва да каже името си, което отегчава французите. Те го завеждат през горящата Москва да офиса на маршала Даву. Двамата осъществяват човешка връзка, но е отведен за екзекуция. Пиер размишлява, че някаква система отвъд разбирането му го е осъдила на гибел. Пиер и още петима са отведени в полето. Останалите са застреляни и погребани от стрелците, някои от които се отвращават от престъпленията им. Пиер получава неочаквано опрощение и е отведен. Силно е впечатлен от един от затворниците -- Платон Каратаев с простотата, искреността и милото отношение към кучето си. Платон никога не се оплаква и се отнася към всеки с добро.
Княгиня Мари, получавайки новини, че Ростови са в Ярославл и се отправя да види брат си Андрей. Тя пристига в дома, където Ростови са отседнали и графинята я посреща топло. През сълзи Наташа й разказва за състоянието на Андрей. Мари е шокирана да види брат си мек и възпитан -- Мари разпознава признаците на скорошна смърт. Андрей тихо казва на сестра си, че в крайна сметка съдбата го е събрала с Наташа. Андрей също говори за предстоящия брак на Николай, одобрявайки го. Мари се моли за душата на Андрей. Той, усещайки, че умира, размишлява върху живота и смъртта и признава обичта си към Наташа. С гаснещо съзнание мисли за любовта като обединяваща сила, но е наясно, че идеите му са интелектуални и нещо им липсва. Под погледите на Наташа и Мари той умира.

Книга тринайста
Кутузов води руските войници към Москва, сдържайки ги да атакуват французите. Наполеон пише арогантно писмо до Кутузов от Москва, което Кутузов интерпретира като искане за заселване. Руската армия е отпочинала и по-силна от преди и превъзхожда френските сили в Москва.
Кутузов, с гения си да извлича полза от произволното, е наясно, че не може да сдържа войниците си, затова нарежда настъпление. Ядосан е да установи, че заповедите му не са получени и трябва да изчака още един ден. По време на битката, руските сили са разделени и объркани какво винаги и мнозина са убити без нужда. Но един полк се бие добре. Кутузов, който успява да удържи своята колона от боя, е награден за битката.
Наполеон необяснимо се оттегля от Москва, отбягвайки бъдещи битки. Разпраща прокламации до московчани уверявайки ги, че църкви, театри и пазари са отворени отново и че спокойствието се завръща сред градския живот. Никоя от прокламациите няма ефект и французите ограбват града, докато се оттеглят.
Пиер прекарва гол и бос един месец в затвора, уважаван от заловителите си и сприятелен с безименно куче. Платон Каратаев шие нова риза за френски офицер и е накаран да даде и остатъците от плата. Сетне офицерът се чувства виновен и ги връща на Каратаев, който иска да ги използва за превръзки за крака. Изненадващо, Пиер се чувства добре в затвора, наслаждавайки се на простите удоволствия като храната и съня. Припомня си горчивите думи на Андрей, че щастието е просто отсъствие на страдание. Пиер сега е съгласен с думите -- без горчивината.
Французите принуждават пленниците да маршируват заедно с тях, изтегляйки се от москва. Пиер е щастлив и е наясно с наличието на мистериозна сила, която го заитава от физическо страдание. Знае, че французите не могат да наранят безсмъртната му душа, независимо какво ще сторят на тялото му.
Руските офицури Дохтуров и Коновинцин научават, че Наполеон е във Форминск и предават това на Кутузов. Генералът, който все още се е чудил дали битката при Бородино е ранила смъртно звяра, разбира, че Наполеон е напуснал Москва и че Русия е спасена. Докато френските сили се оттеглят към Смоленск на път за Франция, Кутузов не може да спре своите войски да не ги атакуват.

Анализ
Духовната връзка между Николай и княгиня Мари отразява връзката между Наташа и Андрей, когато те се събират отново. И в двата случая Толстой показва духовна връзка между мъж и жена, която може и да има еротичен елемент, но отива далеч отвъд романтичната любов. Николай е безспорно привлечен от Мари, но това му привличане е различно от всички предишни, включително и към Соня. С Мари не чувства просто щастие, поразен е от духовната й отдаденост. По подобен начин, връзката на Наташа с Андрей е дълбока отдаденост, докато тя се грижи за умиращия си бивш годеник.

Кризата на Пиер, докато стои в окупираната Москва е повратна точка в развитието на този образ. Идентичността му винаги е била малко несигурна, още от началото, когато е представен като незаконен син без назследство. Обучен в чужбина, Пиер се чувста чужденец. Това усещане достига кулминацията си когато Пиер наблюдава горящата Москва и се пита кой е. Но тази несигурност е и извор на сила -- отказът му да каже името си на французите е от храброст, не от страх и тази му безименност му носи слава. Безименността го кара да се фокусира на въпросите за вътрешното щастие и Пиер се оказва в затвора по-щастлив от всякога -- подобно на затворническото куче, което отговаря на няколко имена, е щастлив да е ненаименован. Идентичността е външна и социална, но щастието е вътрешно.
Пиер, един от най-невинните герои в романа, не може да разбере жестокостта, която наблюдава. Отведен като затворник пред френския маршал, моментално чувства братско отношение към него и е уверен, че това чувство ще се окаже по-силно от военните диктовки. Но се оказва, че греши -- французинът бързо нарежда екзекуцията му. Убийството на петимата затворници, на което Пиер става свидетел, е неразбираемо за него. Дори френските екзекутори не се чувстват особено добре и изглеждат засрамени.
Платон Каратаев е един от най-известните образи, макар да се появява само в дузина страници. Но той се появява в критичен момент, за да демонстрира на Пиер, че щастието е отделено от всички външни фактори, включително здраве и свобода. Макар Платон никога да не е чувал за известния си именник, демонстрира животопотвърждаващата философия на адаша си.

Книги четиринайста - петнайста

Книга четиринайста

Разказвачът отново изказва мнението си, че войната не е научна, повтаряйки, че френската загуба в Русия е необяснима. Описва разрушението на оставащите френски сили от руснаците.
Долохов и Денисов са сред казашките партизани, преследващи отстъпващите французи. Денисов получава съобщение, предадено му от Петя Ростов, който вече служи в армията. Денисов и Петя попадат на френски лагер и решават да го нападнат. Внезапно виждат руски селянин, напускащ френския лагера, когото Денисов разпознава като Тихон -- който обича да ограбва френските войници. Изпращат го да залови френски информатор, но Тихон убива първия французин, когото среща под предлог, че дрехите му не са достатъчно хубави. Денисов е отвратен от поведението му. Петя се сприятелява с френски барабанист, заловен от руснаците. Петя се надява да участва в атаката срещу лагера на следващия ден и получава разрешение.
Долохов и Петя, преоблечени като френски офицери, влизат във френски лагер, за да получат информация за руски пленници. Обратно в руския лагер, Петя не може да заспи преди битката, затова отива да говори с казак, който остри сабята му. Петя се чувства като насън. Когато битката започва, радостният Петя се втурва във вихъра на битката и е убит.
Долохов и Денисов освобождават руските пленници, сред които е и Пиер. Неговият приятел Платон Каратаев вече не е сред живите -- разболял се е по пътя и француцзите са го застреляли. Денят преди да го застрелят, Каратаев в типичния си стил разказва за търговец, който страдал за чуждите грехове и умрял щастлив. Петя е погребан.
Френската армия продължава да се разпада. Войниците се бият помежду си и се ограбват. Наполеон изоставя подчинените си. Разказвачът разяснява, че отстъпващите французи не са били унищожени напълно, тъй като това би било все едно да се шиба с камшик животно, което вече тича.

Книга петнайста
Мари и Наташа, все още извън Москва, тъгуват по Андрей мълчаливо. Наташа е много променена и отказва да се завърне в Москва дори след като опасността е преминала. Научава, че брат й Петя е загинал и казва на майка си, и двете ридаят. Мари се опитва да утеши Наташа, която е толкова бледа и отслабнала, че бащата на Мари настоява Наташа да я придружи до Москва за лекарска помощ.
В невъзможност да преследва отстъпващите французи ефективно, Кутузов е обвинен в безотговорност през 1812 -- мнение, споделяно от много историци. Разказвачът не се съгласява с тях и смята Кутузов за непризнат герой. Руските войници са в приповдигнато настроение, пеейки и танцувайки въпреки тежките условия. Двамина френски офицери се появяват от гората, един от тях е познатият на Пиер Рамбал. Руснаците им дават храна и вода.
Междувременно Кутузов отива във Вилна да си отпочива. Царят се среща с него и въпреки критиките за маневрите му, го награждава с най-висши почести. Царят иска да продължи войната, но Кутузов възразява, изтъквайки невъзможността да се наберат свежи войници. Кутузов е заменен като военен командир и по-късно умира.
След като се озовава в безопасност, Пиер се разболява за три месеца. След възстановяването си си припомня събитията от войната. Вече не го занимават въпроси за смисъла на живота, а го възприема в собствения му смисъл, в съответствие с божията воля. Всички забелязват, че Пиер е променен след изпитанията си. Управителят на именията му му казва, че изгарянето на Москва е коствало на Пиер два милиона рубли, но че ако не строи отново, ще излезе на печалба. Пиер размишлява как загубата го е направила по-богат. Междувременно московчани се завръщат в града, правейки го още по-населен отколкото е бил преди войната. Връща се в Москва, посещава княгиня Мари, при която има някаква дама в черно -- оказва се, че това е Наташа. Пиер осъзнава, че я обича.

Мари, Наташа и Пиер разговарят за гибелта на Андрей и Петя и Пиер заявява, че за приемането на такива загуби е нужна вяра. Пред Пиер Наташа споделя дълбоки чувства за Андрей, за които не е говорила до този момент. Пиер разказва за приключенията си в Москва, а Мари размишлява върху възможността за любов между Пиер и Наташа. Сетне, Наташа и Мари разговарят за Пиер и Мари го назовава морално подобрен след изпитанията си.

На следващия ден Пиер осъзнава, че обича Наташа и трябва да бъде нейн съпруг. Изпълнен е с добра воля към всички и намира дори руините красиви. Отива да посети Мари и Наташа за вечеря, оставайки повече от препоръчителното и заявяйки плановете си да остане в Москва. Мари му казва, че има шанс да спечели Наташа, но че засега е най-добре да напусне Москва. Пиер е много щастлив, а когато Мари й предава думите на Пиер, Наташа също е изпълнена с радост.

Анализ

Отношението на Толстой към войната се появява ясно в тези глави. Приписва победата над Наполеон на духовното величие, но не разказва с патриотизъм. За сметка на това не щади хвалби в описанието на московчани, които изоставят ценностите си, вместо да се предадат на вражеската окупация. Възвхалява и начинът, по който Кутузов ръководи войските си с руска духовност вместо с френска логика.
Портретът на Платон Каратаев, изпълнен със селски добродетели е отдаване на почит към руската провинция. И все пак Толстой не преувеличава руските добродетели, представяйки ни и мрачната страна на руския военне опит. Епизодът, в който Тихон убива ненужно потенциален френски затворник показва жестокостта, на която руският селянин е способен. Шокиращата смърт на Петя Ростов ни показва, че дори най-успешните дефанзивни войни -- дори онези, спасяващи Русия -- носят трагична и ненужна гибел.
Пиеровата реакция на Каратановата смърт ни показва дълбоките резерви симпатия, които Пиер притежава. Макар да не е познавал селянина дълго, загубата му е трагична за Пиер и той не може да се насили да наблюдава стреблата. Лаенето на малкото куче показва колко е унищожителна тази загуба за Пиер, който я чувства почти на животинско ниво.
Пиеровото умение да създава дълбоки духовни връзки с непознати създава ярък контраст с Наполеон, който не показва емоционални връзки дори с онези около му. Повествователят подчертава как Наполеон си е взел топло палто по време на френското оттегляне, яздейки сам и изоставяйки офицерите и войниците си. Френският индивидуализъм е представен в силно негативна светлина, в контраст с руската тенденция за топли човешки отношения.
Внезапната любов на Пиер и Наташа е едно от най-изненадващите развития. Първата жена на Пиер, Елена, няма нищо общо с Наташа и Пиер не намира нищо, освен разочарование в първия си брак. По това време, Наташа е била влюбена в неколцина мъже по това време, чувствата й винаги са били топли, но не романтични. Пиер и Наташа са най-наивните образи в романа, с почти детско отношение към свегта. Споделят чувствителност и дълбочина, която ги прави идеални един за друг. Още повече, и двамата са понесли големи загуби, накарали ги да преоценят живота. И двамата са готови за подновяване и любовта им е перфектно синхронизирана. Факът, че любовта им се развива под надзора на морално мъдрата Мари е метафора, че любовта им е благословена.

Епилози

Първи епилог

Разказвачът изследва историческите настроения към Александър и Наполеон, намирайки ги още веднъж твърде опростени и заявява отново, че историята се прави не от велики хора, а многобройни малки фактори.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
"Война и мир" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.