"Война и мир"


Категория на документа: Литература


Може би най-първата идея в тези глави е разрухата на илюзиите на идеалистите. Толстой подчертава разликата между благородните и романтични идеи на героите за национално единство, война и лидерство и разочароващата реалност.
Толстой поставя началото на книга втора продължавайки да намалява голямата идея за единността на руската нация, задълбочавайки изследването си на вътрешните разделения в Русия, които загатва в първата книга. Виждаме микрокосмос от тези вътрешни разделения в казармите, като първият военен конфликт, който съзираме, не е вежду руснаци и французи, а между самите руси: офицерът Телянин открадва и Николай го обвинява в кражба. Чудим се за силата на националното единство, ако руснаците се борят един с друг дори на бойното поле. Подобно, когато първите две руски жертви са докладвани, има разговор как отрядът може да получи медал, без съчувствие за падналите руски другари. Дори сцената, в която офицерът Несвитски е притиснат на моста -- блокиран не от врага, но от движението на собствените си хора подсказва, че руснаците могат да бъдат най-лошите си врагове.
Деилюзация също има и на нивото на индивидуалните образи. Андрей започва с възвишен героизъм, давайки пари на ранените войници от собствения си джоб и вярвайки, че австрийските командири ще оценят вестта за руската победа. Но по време на мисията си до австрийския генерал, Андрей открива, че австрийците посрещат новините за Кутузовите победи с малко повече от безразличие, въпреки серията австрийски слаби ходове, които би трябвало да ги правят благодарни за руските успехи. Това внезапно осъзнаване, че призвание и благодарност понякога не се получават, е началото на инициацията му във военната реалност, началото на приглушеност, от която той няма да се отърси до края на романа.
Толстой използва баталните сцени в тази секция главно за да изследва водачеството, особено фактът, че хора, определяни като свръхгерои имат същите показатели като обикновените хора. И французи, и руснаци митологизират определени хора. Анна Павловна вече е нарекла Наполеон "Антихрист"; тук френският император е представен в митичен аспект -- първата ни среща с него го представя неподвижен и безчувствен -- повече статуя, отколкото човек. Цар Александър е представян по подобен начин и Николай е изненадан, когато вижда царската фигура сама в полето: как може толкова велик човек да изглежда толкова обикновен. Когато царят се колебае при прегледа на войските си, Николай е изненадан, мислейки, че великите хора не се колебаят. Близостта на великите командири до обикновените войници създава среда, в която великото водачество изглежда особено ценно -- виждаме как водач като Александър може да вдъхнови войниците си към героична саможертва. Но същата близост на велики и ниски има потенциала да руши илюзии: обикновените хора осъзнават, че великите лидери са хора точно като тях.

Книги четири - пет

Книга четири, глави 1-9
През 1806 Николай и Денисов посещават Ростови в Москва. Семейството на Николай ги посреща с ентусиазъм. На Николай е припомнено обещанието му да се ожени за Соня, която е вече на 16 и красавица. Междувременно Наташа, вече на 15, заявява, че не иска да се омъжи за Борис. Денисов прави добро впечатление, за изненада на Николай.
Николай се наслаждава на живота като московски бакалавър, отдръпвайки се леко от Соня. Граф Ростов организира вечеря за Багратион в Английския клюб. Ростови планират да поканят Пире и узнават, че жена му, Елена, е подкопавала добродетелността си с Долхов, за голяма тъга на Пиер. Московското общество не може да приеме, че руснаците могат да бъдат победени. Андрей е приет за мъртъв, оставяйки бременна жена.
Пиер изглежда нещастен на приема в Английския клуб, разтревожен за слуховете за изневерите на жена му. Поет чете стихове в чест на Багратион, който пристига, изглеждайки далеч по-обикновен, отколкото на бойното поле. Вдигнати са тостове и граф Ростов се разплаква. Когато Долхов вдига тост за красивите жени, Пиер го приема като обида и го предизвиква на дуел, вземайки Николай за втори секундант. На следващия ден в гората, Пиер си променя решението, вярвайки, че е действал прибързано. Но дуелът трябва да продължи. Пиер стрел и ранява Долохов, но самият той не е ранен.
Пиер погрешно решава, че е убил Долохов и разсъждава, че смъртта е заради решението му да се ожени за Елена без да я обича -- решение, довело до живот от лъжи със студена жена. Елена, чувайки за дуела, обвинява Пиер, че е идиот, който прави за смях и двамата. Пиер обявява, че трябва да се разделят и тя се съгласява, при условие, че получи част от наследството. Пиер избухва с насилие, но по-късно й прехвърля земите си и се оттегля в Петербург.
В Лисие гори, княз Болконски получава новини от Кутузов за вероятната смърт на сина му Андрей. Новините са предадени на Мари, но скрити от Лиза, жената на Андрей, заради бременността й. Лиза казва, че не се чувства добре и е извикана акушерка. Докато Лиза лежи и чака, се чува шум от карета -- това е Андрей, който се показва на Мари на стълбищната площадка. Лиза ражда момче и умира.

Книга четвърта, глави 10-15

В Москва, Долохов се възстановява и сприятелява с Николай. В домът на Ростови, всички без Наташа го харесват. Долохов започва да се интересува от Соня.
По време на последните си дни у дома преди да се върне на фронта, Николай усеща нормалната атмосфера на обич в семейството разстроена от напрежение между братовчедка му Соня и приятеля му Долохов. Николай открива, че Долохов е искал ръката на Соня, но тя ме у отказала, придържайки се към любовта си към Николай. Последният моли Соня да преосмисли офертата на Долохов, но тя настоява, че обича Николай като брат и че такава обич й е достатъчна.
Междувременно Денисов развива интерес към Наташа, с която танцува на бал. Долохов кани Николай на игра на карти в хотела си и Николай губи всичките си пари, които баща му му е дал и дори повече -- общата сума е 43000 рубли. Николай се отчайва, обещавайки да плати на другия ден и в лошо настроение се връща вкъщи. Пеенето на Наташа, което чува, го кара да забрави за малко тревогите си. Моли баща си за пари, за да се издължи на Долохов, но старият граф има нужда от две седмици, за да събере сумата. Денисов отправя предложение към Наташа, но е отхвърлен. Разочаровани, Денисов и Николай напускат Москва.

Книга пета, глави 1-5

Пиер е на гара Торжок, на път за Петербуг, след като напуска жена си. Отчаян и изгубен, размишлява за абсурдността на човешкия живот. Наблюдава стар, странен пътник с масонски пръстен. Този човек удивлява Пиер и и го смущава като се вглежда постоянно в него. Странникът познава Пиер и го заговаря. Двамата се включват в дълбок философски разговор за човешките падения, божествената перфектност и възможността за реформиране на живота. Пиер осъзнава колко отвратително се е държал и иска насоки. Пътникът, който Пиер по-късно узнава, че е свободен масон на има Баздеев, му заръчва да се свърже с граф Виларски в Петербург.
Пристигайки в Петербург, Пиер продължава духовното си търсене. Виларски го посещава и предлага да спонсорира влизането му в масонското братство. На инициационния ритуал Пиер отрича атеизма си, потвърждава вярата си в бога и се заклева да обича смъртта като освобождение от мъките на живота. Дава ценностите си и признава, че главният му грях била слабостта му към жените. След тази изповед, Пиер чувства блаженство.
На следващия ден, Василий Курагин посещава Пиер и го увещава да се събере с Елена. Демонстрирайки новопридобите твърдост, Пиер моли Василий да напусне, отричайки се от предните rрешки и се отправя към южните си имения. Междувременно, Анна Павловна продължава да дава приеми и разивва интерес към Борис, който е постигнал скорошен успех като офицер и дипломат. Анна Павловна го представя на Елена, която го моли да я посети. По време на престоя си, Борис става чест гост в дома на Елена.

Кинга пета, глави 6-18

С подновяването на войната през 1806, старият княз Болконски е върнат на служба въпреки възрастта си. Синът му Андрей, изоставил активна военна служба, получава работа на бюро при баща си и остава у дома със сина и сестра си. Докато синът му страда от треска, Андрей получава писмо от баща си с новини за руска победа и заповеди да се отправи по военна поръчка. Андрей отказва да напусне докато синът му не се оправи. Чете писма от приятеля си Билибин за объркванията и несправедливостите на войната, докато не се паникьосва и се страхува, че синът му е умрял. Когато треската отминава, Андрей осъзнава, че детето е единственото хубаво нещо в живота му.

В обширните си имения до Киев, Пиер се опитва да реформира управлението на земите си в съответствие с новите си масонски морални принципи. Нарежда крепостните му да бъдат освободени, бременните жени да не работят на полето и т.н. Управителите му се опитват да експлоатират добрата му воля за собствена изгода, увещавайки го, че работниците се чувстват по-добре при сегашните условия. Виждайки щастливи селяни при посещение в земите си, Пиер вярва, че е подобрил живота им, без да подозира, че в действителност болшинството от крепостните му живеят по-зле дори и от преди.

На път обратно към Петербург, Пиер посещава Андрей, когото намира много по-стар и мрачен от преди. Андреевата философия на стоическо безразличие към положението на крепостните и борбата между добро и зло провокира силна съпротива в новомасона. Тайно страхувайки се, че не може да опровергае философията на Андрей, се опитва да го убеди в силата на доброто във вселената отвъд падналия човешки свят. Ентусиазмът на Пиер има ефект и Андрей започва да изплува от меланхолията си.
Андрей и Пиер отиват в Лисие гори и поздравяват сестрата на Андрей, Мари, която посреща неколцина свети поклонници. Една от поклонниците, Пелагея, разказва историята на икона, която изпуска светено масло. Андей и Пиер учтиво се подиграват на старата жена и Мари им се кара. Старият княз Болконски се връща и поздравява Пиер, когото Мари и цялото домакинство харесва.
Николай, завърнал се на фронта при хусарите си, се чувства щастлив, независимо от трудностите на войната. Войниците са гладуващи и опърпани, но цари другарски дух. Николай е решен да се издължи на родителите си за погасяването на дълговете му. Един ден, приятелят му Денисов взема храна от провизионен фургон, за да нахрани хората си. Привикан да отговаря за действията си, Денисов открива, че офицерът, пречил на снабдяването на полка им е крадецът Телянин. Денисов отговаря агресивно и е изправен пред военен съд. Преди той да се проведе обаче, Денисов е ранен и използва възможността да иде в лазарета вместо на съд.
По време на почивката, осигурена от примирието, Николай отива да посети Денисов в пруската военна болница, където е ужасен да открие 400 ранени войници. Всички пациенти са занемарени и заплашени от тифус. Военният доктор не може да се сети кой е Денисов и дали изобщо е още жив. Николай е шокиран. Накрай открива Тушин, когото е срещнал в битката при Шьонграбен, както и Денисов, който изглежда странно безразличен към посещението на Николай. Последният се опитва да убеди Денисов да търси прошка от царя, но Денисов първоначално отказва от подбуди за чест. В крайна сметка се съгласява и подписва прост и неспецифичен апел за прошка. Николай отива да занесе писмото на царя, който се среща с Наполеон в Тилсит.
В Тилсит, Николай се среща с Борис, който се запознава с важти руски и френски персонажи по време на срещата в Тилсит. Борис изглежда отегчен от появата на Николай, но предлага съвет, препоръчвайки на Николай да даде писмото на военен командир вместо на строгия цар. Наясно, че Борис не желае да му помогне, Николай решава, че единствен начин да помогне на Денисов е чрез директна молба до царя, когото той посещава, въпреки че е облечен в цивилни дрехи. Генерал чува историята и говори с царя, но царят казва, че законът е по-силен от него.
На срещата между Наполеон и царят, Наполеон предлага да даде орден "Почетен легион" на най-храбрият от руските войници. Царски съветник назовава името Лазарев, почти наслуки. Николай е обезсърчен от фалша на тази награда, още повече в светлината на нечестното състояние на Денисов.

Анализ
Докато книги две и три разглеждат развенчаването на идеалите на войната и водачеството, книга четири изследва разочарованията, свързани с брака. В предната секция, Андрей влиза в битка, вдъхновен от идеал за величие, тук Пиер встъпва в брак с оптимизъм за бъдещия си живот с Елена. Подобно идеализмът на Андрей, Пиеровите илюзии са бързо опровергани -- Елена е била невярна и дори е щастлива да се разделят, стига да получи своя дял. Пиеровото разочарование, подобно това на Андрей, го преследва много години.
Депресираният Пиер търси утеха в религията, напомняйки Толстоевият религиозен фундаментализъм в по-късния му живот. Това религиозно или духовно изследване, важен елемент във Война и мир, е може би най-значимо във внезапното преобръщане на Пиер в масонството след срещата му с тайнственият непознат на гара Торжок. Портретът на старият масон е сякаш от друг свят и дори призрачен, в ярък контраст с реалистичните образи на героите. Странникът, с интересния си пръстен и слугата, който никога няма нужда да се бръсне, изглеждат като свръхестествени. Пиеровият инициацонен ритуал, в който той е съблечен и със завързани очи, е еднакво сюрреалистична добавка към реалистичния тон на романа. Странността на тези пасажи засилва точно каквото отчужденият Пиер търси -- алтернатива на реалността на депресиращия ежедневен живот. В живот, пълен с обърквания и дребни несгоди, масонската вяра в проста борба между добро и зло е силно привлекателна за Пиер и също за Андрей, който се чувства повлиян от думите на приятеля си, въпреки първоначалния си скептицизъм.
Толстоевото религиозно изследване също намира израз в християнското посвещавание на княгиня Мари на баща й. Тя се грижи за него до степен, в която жертва собствените си желания заради него, като например отказването от брак. Живеейки в Лисие гори, решавайки геометрични задачи далеч от обществото, Мари е като калугерка в манастир. Любимото забавление на Мари е приемането на поклонници, които обикалят из страната оковани, стараейки се да умъртвят плътта си, за да разберат бога по-ясно. Мари е толкова разчувствата от поклонниците, че чувства вина за любовта към семейството си -- любов, която тя се страхува, че би трябвало да е насочена към небесата.
Всепроникващото разочарование, което виждаме досега внушава, че религиозните чувства на Пиер и Мари може да се окажат грешно насочени. Наистина, както видяхме в книга пета, добрите намерения на Пиер да освободи и образова крепостните си в действителност влошават положението им и оставят Пиер заблуден. По-късно, Пиер осъзнава ограниченията на масонството, отгечен от мистицизма и пасивността му. Недоволството му се трансформира в открит бунт, когато изнася реч в ложата, след която вярата му изчезва почти напълно. Тази на Мари не изчезва, но изглежда насочена грешно: отношението на баща й към нея се влошава, а монахинската й изолация от света я прави все по-раздразнителна. Подобно на Пиеровото масонство, християнството на Мари започва да изглежда по-малко като източник на сила в живота и повече като задължение. Толстой не критикува цялостната идея на вярата, но показва ограниченията на два от вариантите й, предразполагайки ни да оценим по-добрите алтернативи, които се появяват по-късно в романа.

Книги 6-7

Книга 6, Глави 1-7

През 1809, Франция и Русия са временни съюзници -- срещу някогашния съюзник на Русия, Австрия.
Ежедневният живот в Русия продължава както обикновено. Андрей води изолиран живот вече две години, зает в имението си с четене, анализиране на скорошни военни кампани и селскостопанска дейност. Интелигентността му реализира онези планове, които Пиер има желанието, но не и възможността да изпълни: освободил е крепостните си и ги е направил надничари: един от първите примери на социален напредък в Русия. Въпреки това, все още чувства, че сърцето му е старо и мъртво.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
"Война и мир" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.