"Война и мир"


Категория на документа: Литература



Анна Михайловна и Борис посещават умиращия дядо, Кирил Безухов. Посреща ги Василий Курагин, който, заради Пиеровата незаконност, е сегашен наследник на богатството. Василий се страхува, че Михайловна може да се окаже съперничка. Борис се качва да види Пиер, който е бил изгонен от Петербург заради бунтовно поведение и двамата мъже обсъждат животите си и финансови ситуации. Междувременно графиня Ростова моли мъжа си за пари за униформата на Борис.

Ростови посрещат гости за вечеря, сред които офицер --- Берг и Маря Дмитриевна Акросимова, известна със своята рязкост. Тя дава подарък за имен ден на Наташа, която е една от малцината, които не се страхуват от Маря. По време на вечерята, идеалистичният Николай заявява, че Русия трябва да завладее или умре. След вечеря, Наташа кара Соня да се присъедини към гостите за музикално изпълнение и я намира плачеща от отчояние, че любовта й към братовчед й Николай никога няма да бъде увенчана с брак. Наташа й вдъхва увереност.

По същото време, граф Безухов получава шести удар, без надежда да се възстанови. Василий Курагин информира друг потенциален наследник, княгиня Катерина Семеновна, че графът е написал писмо, в което моли царят да легитимира незаконният син, Пиер, правейки го пряк наследник на богатството. Василий и Катерина опитват да унищожат писмото, но Анна Михайловна им попречва. Пиер срамежливо посещава смъртното ложе на баща си и вижда умиращия човек, но излиза когато баща му задрямва. Графът умира.

Глави 14-16
В Лисие гори, имението на княз Николай Болконски извън Москва, князът живее в уединение с дъщеря си Мари и компаньонката й, Мадмоазел Боуарин. След труден урок по геометрия, Мари прочита писмо от своята приятелка Жюли Карагина, която тъгува за Мари и е тъжна, че Николай Ростов е отишъл на война. Жюли също информира Мари за Пиеровото наследство. Мари й отговаря, съветвайки Жюли да си спомни християнското търпение и милосърдие.

Братът на Мари, Андрей Болконски, пристига в Лисие гори с жена си, Лиза. Андрей казва на Мари че скоро ще отива на война. На вечеря, семейството и гостуващ Михаил Иванович обсъждат войната. Старият княз Болконски презира Наполеон, докато Андрей защитава величието на императора.
Мари е удивена от неуспеха на брат й да демонстрира почит пред баща им и го намира променен. Андрей им признава, че е недоволен от брака си с Лиза. Принц Николай изпраща сина си на война с писмо до генерал Кутузов.

Анализ: Толстой ни представя дълбокото и сложно отношение между двата свята на романа -- войната и мира -- още в началната сцена на приема на Анна Павловна. Виждаме, че дори привидно мирното парти е всъщност доста военно. Анна ръководи соарето си с прецизна стратегия, като генерал, знаейки точно кога да атакува и кога да се оттегли. Думите й към Василий са атака, а Курагин се нарича нейн роб. Макар тези фрази да са само метафори, те неизменно говорят за силна структура в руското висше общество, стабилна и насочена като военна машина. Скоро откриваме колко много стратегия използва Василий за да осигури богатство за некадърните си деца Елена и Анатол и как самата Елена е безскрупулен златотърсач зад мраморната си красота.

Ясно е, че хората в обществото на Война и мир са в офанзива, в търсене на завладяване. Още повече, усещаме, че онези образи, които са твърде наивни да усетят военизираната динамика -- като Пиер -- ще бъдат победени. Маря Дмитриевна дори описва малката Наташа като казашки боец, с тон, показващ, че в в света на романа да бъдеш назован войн е комплимент. Идеята, че хората се борят за оцеляването си, отбранявайки се срещу врага както могат, е доминиращ мотив в романа и е разгледан от няколко гледни точки.

Толстоевото изследване на войната в романа също повдига усложнени въпроси относно това какво означава да се идентифицираш с нация. Заплахата от френска война срещу Русия разкрива иронията на културна ситуация в която, дори в мирно време, говорещите френски руски аристократи вече изглеждат обявили война на обикновеното, рускоезично население. Разделението между нации през Наполеоновите войни сочи и към разделение сред руснаците дори преди войната да е започнала. Чуваме например, че Иполит Курагин говори руски като чужденец.

Книга втора, глави 1-5

Октомври 1805, руската армия, водена от генерал Кутузов, е разположена близо до Браунау в Австрия, домът на техния съюзник, ерцхерцог Фердинанд. Войниците са чисти и спретнати, въпреки дупките в ботушите им. Приятелят на Пиер, Долохов, понижен в ранг, е критикуван за неподходящо облекло и той се възмущава. Едноокият Кузутов преглежда войниците си, придружаван от адютанта си, Андрей Болконски. Кутузов обещава повишение на Долхов, стига да се прояви в битката. В разговор с австрийския командир, Кутузов неискрено изразява съжаление, че царят не е наредил на руските войници да се присъединят към австрийските сили. Болконски смъмря руснак, който се шегува за неотдавнашен голям австрийски разгром.
В руски хусарски лагер близо до Браунау, Николай Ростов и офицерът му Денисов се наслаждават на почивка, докато друг офицер, Телянин, не открадва портмонето на Денисов и Николай го иска обратно. Николай отправя публични обвинения, което води до обвинения в недисциплина. Николай отказва да се извини.
Руските войски отстъпват през река, преследване от врага. Военната сцена е хаотична. Руски офицер, Несвитински, е почти смачкан на моста, докато войниците маршируват по него и той чува откъси от различни разговори. Не разпознава гюлле, когато то потъва във водата. Заповедите са неразбрани. Руските хусари, включително Никалай, успяват да изгорят моста под вражески огън, макар трима да са простреляни. Командващите офицери оценяват тези животи като по-малка загуба от тази на целия взвод.

Глави 6-10
Въпреки слуховете за отстъпление на Наполеон, френските войници печелят територия срещу обсадените сили на Кутузов. Андрей Болконски е изпратен до австрийското временно правителство с новини за неотдавнашна руска победа. По пътя дава пари на наранени войници и си представя битката. Разочарован, че австрийският военен министър изглежда по-разочарован от смъртта на Шмит, австрийски генерал, отколкото зарадван от руската победа, Андрей разговаря с приятеля си Билибин, високо ценен дипломат. Андрей изразява учудването си, че австрийците на оценяват Кутузовите победи. Андрей разсъждава, че неотдавнашната победа не е важна, сравнена със загубата на Виена. Билибин мрачно спекулира за факта, че Австрия обмисля отделен мир с франзуците, макар Андрей да отказва да повярва този слух. Офицерските им приятели разговарят за жени и предстоящата среща на Андрей с австрийския император. Офиерите съветват Андрей да хвали императорското снабдяване с провизии за руската армия, дори ако трябва да лъже.

По време на срещата, императорът, доволен от донесените от Андрей новини, го удостоява със звание. Завръщайки се от официалната визита, Андрей е изненадан да установи, че наполеон отново преследва руснаците. Билибин го съветва да остане с него, вместо да се присъедини към армията, но Андрей остава верен на дълга си. Но когато гледа руските войници на пътя, грубо отказвайки правото на път на безпомощна докторска жена, размишлява, че армията е хаотична тълпа. Срещайки се с Кутузов, Андрей изразява молбата си да се присъедини към застрашения батальо на княз Багратион. Кутузов го предупреждава, че батальонът е обречен, но Андрей заявява, че точно затова е нужен там. Междувременно Кутузов успява да заблуди френскияткомандир Мюра, заради което последният получавна наказателно писмо от Наполеон.

Глави 11-16

Битката се задава. Андрей вижда Долхов смеейки се и разговаряйки с врага през бойните линии. Пиейки водка, войниците размишляват над живота и смъртта. Битката започва. Андрей язди до княз Багратиеон, забелязвайки, че Багратион реагира на новините от бойното поле като че ли е планирал да се случат, и че маниерите му подобряват морала на всички, които разговарят с него. Двамата мъже срещат много ранени войници на място, където руският отряд е бил затрупан. Командващите офицери молят Багратион да се върне, но той отказва.
Междувременно, при хусарите, Николай Ростов чака с нетърпение първата си битка. Внезапно се чуди кой е врагът и дали е ранен, тъй като чувства, че му тече кръв и е притиснат от падналия си кон. Николай вижда приближаването на врага и не може да повярва, че някой би искал да убие него, когото всеки харесва. Чака помощ и мечтае за дома.
Долхов е ранен, докато залавя вражески офицер и иска да бъде запомнен за героизма си. Андрей се разхожда сред ранените войници. Един войник моли за вода и се чуди дали ще умре като куче. Андрей спасява капитан на име Тушин от погрешни обвинения в некомпетентност.

Книга трета, глави 1-5
Обратно в Москва, Пиер намира бившите си критици внезапно приятелски настроени, след като вече е богатият княз Безухов. Наивно вярва в искреността им. Василий Курагин планира да го ожени за дъщеря си Елена и заемайки 40000 рубли. Анна Павловна Шерер кани Пиер на прием и превъзнася красотата на Елена, която завладява Пиер, макар той да съзнава, че Елена е глупава. С време увлечението му по Елена се засилва и Пиер е уверен, че бракът е неизбежен. На прием за имен ден на Елена, Василий разгласява пред всички, включително изненаданият Пиер, че последният и Елена са сгодени. Женят се скоро след това. Василий изпраща на княз Николай Болконски обещание, че скоро ще го посетят със сина му Анатол, с по-нататъшен мотив да уреди брак с Мари, дъщерята на княза. Князът не одобрява Василий.
Мари е тревожена от религиозни мисли за плътските си желания. Тя е поразена от красотата и самообладанието на Анатол. Князът, който не желае дъщеря му да се омъжи и да го напусне, изразява съмнения дали Анатол е достатъчно добър за Мари. Анатол обаче пленява жените -- Мари, Лиза и особено мадмоазел Боарин. Князът решава да остави дъщеря си да си избере съпруг и в крайна сметка Мари решава да остане с баща си, отхвърляйки предложението на Анатол.
Ростови получават писмо от Николай, разказващо за раните и повишението му в офицерски ранг. Графът и графинята плачат, както и Соня. Графинята разсъждава над Николаевото възмъжаване.

Глави 6-13

Междувременно, отново на фронта, Николай се наслаждава на свобода, трупайки дългове и гуляейки. Към него се присъединяват приятелят му Борис и офицерът Берг. Николай изпитва презрение към дипломатическите наклонности на Берг, тъй като предпочита по-очевидни изрази на героизъм. Андрей се присъединява към тях и Николай отправя леко прикрити обиди към него относно това, че е тилови офицер, далеч от битката. По-късно австрийският и руският император правят общ преглед на войниците си, цар Александър получаващ овации от хората си. Николай чувства желание да умре за царя и хората са вдъхновени да се борят храбро.

На следващия ден, Борис следва съвета на Берг и търси Андрей, за да иска покровителството му. Намира го и Андрей се съгласява да говори за превръщането му в адютант. Обявено е, че руските и австрийски страрегисти са решили да атакуват французите и Борис се чувства въодушевен, че е в такова важно обкръжение. Николай също е въодушевен от царския преглед. Преговорите с Наполеон са протичащи и Андрей научава от руските пратеници, че Наполеон се страхува от голяма битка. Планът остава да атакуват французите при Аустерлиц, макар Кутузов да се страхува от поражение. На военния съвет командирите не стигат до съгласие и се въздържаг. Андрей се наслаждава на предстоящата слава. Яздейки на кон през нощта, Николай си мисли за Наташа и задрямва, но е събуден от близки изстрели. На сутринта руснаците напредват, заслепени от мъгла и без да са сигурни дали не са сред французите.
Отрядът на Ростов е разочарован да узнае, че са закъснели, заради грешни заповеди. Незнайно за руснаците, французите са наблизо. Самият Наполеон безстрастно наблюдава руснаците да заемат позиции. Царят упреква Кутузов за бавенето на битката, но генералът отговаря, че това не е парад и че да си силен е по-важно от това да си закъснял. Внезапно французите се появяват по-близо от очакваното и Кутузов е ранен в бузата. Андрей също е ранен и пада на земята, чувствайки спокойствие и благодарейки на бога, че цялата фалшота изчезва около него.Междувременно, на десния фланг, войниците на Багратион, включително Николай, още не са започнали да се бият. Атаката започва, Ростов също участва. Оцеляват само 18 офицери. Появява се Борис, но Николай язди другаде, търсейки царя, за да му предаде съобщение. Цари хаос. Възможността от загуба е твърде ужасяваща за Николай, за да си я представи.
Николай, все още търсейки Кутузов или царя в селото Працен, узнава, че царят е ранен и отведен надалеч. Николай не може да повярва и чува противоречащи сведения. Отчаян, вижда мъртвите в полета. Изненадан е да види царят там, но е твърде срамежлив, за да говори с него и продължава. Когато се връща, царят вече го няма. Оръдейният огън продължава и още хора умират. Междувременно, Андрей лежи в Працен, без да е сигурен къде е и е в делириум след раняването. Наполеон минава наблизо и го коментира, но дори това не му прави впечатление на ранения. Когато по-късно говори с руските пленници, е любезен с Андрей.

Анализ




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
"Война и мир" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.