"Война и мир"


Категория на документа: Литература



Петя Ростов -- Най-младият син, който се моли да се присъедини към армията. Близък до Наташа и обожаван от майка си, Петя е убит в борбите, последвали оттеглянето на французите от Москва.

Вера Ростова -- Най-старата дъщеря на Ростове. Студена, неприятна млада жена. Единственото й предложение за женитба идва от офицерът Берг, който се интересува от зестрата й.

Василий Курагин -- Превзет, ненадежден руски благородник, специален приятел на Анна Павловна. Старае се да задоми децата си по сметка.

Анатол Курагин -- Разсипник и мошеник, търсещ богата жена. Влюбва се в Наташа Ростова в операта, предизвиквайки раздялата й с Андрей Болконски.

Елена Курагина -- Студена, властна и красива, съблазнява получилият наследство Пиер да се ожени за нея, почти моментално след сватбата му поставя рога. Макар в обществото да е известна като умна жена, в действителност е глупава и плиткоумна.

Иполит Курагин -- Грозният и незабележителен брат на Елена и Анатол.

Княгиня Анна Михайловна Друбецкая -- жена от знаменит род, вече разорен. Главната й грижа е да осигури добро бъдеще за сина си Борис. Василий Курагин й обещава, че ще уреди офицерска позиция за Борис в армията.

Борис Друбецкой -- беден, но амбициозен приятел на Николай Ростов. Бори се да изгради кариера с връзки и собствената си интелигентност и таланти. Макар да флиртува с младата Наташа, търси по-голямо богатство, за да се ожени в крайна сметка за богатата наследница Жюли Карагина.

Долхов -- Красив руски офицер и приятел на Николай. Заради занимавките му с Елена Пиер го предизвиква на дуел и едва не го убива.

Денисов -- Нисък, космат, добре изглеждащ приятел на Николай, който го придружава до Москва и по-късно се влюбва в Соня. Изправен на военен съд заради присвояване на провизии, за да нахрани хората си.

Сперански -- Брилянтен царски съветник. Опитва се да реформира и модернизира руската държава.

Багратион -- Руски военен командир.

Генерал Кутузов -- Главнокомандващ руските сили срещу Наполеон, Кутузов е стар, дебел, едноок. Брилянтен стратегист и опитен философ на човешката природа. Уважението на Толстой към него е по-голям от този към всички други правителствени служители сред французите и руснаците. Скромен и духовен, в ярък контраст със самообсебения Наполеон и хладната му употреба на логика. След битката при Бородино, Кутузов спира при църковна процесия и коленичи с благодарност пред свещена икона, демонстрирайки смирение, на което Наполеон определено не би бил способен. Кутузов е мотивиран от личната вяра, а не от желанието да получи признание. Наполеон е винаги уверен, че е прав -- Кутузов е по-реалистичен. Въздържа се да обяви руска победа при Бородино въпреки очевидните преимущества от подобни действия, заради натрупания опит: реалността винаги е по-сложна, отколкото изглежда. Тази яснота за мистериите на съществуването дава на Кутузов Толстоевото одобрение.

Наполеон -- Дребният, пълен и екстремно арогантен фернски император и военен лидер, нападнал Русия.
Наполеон въплъщава суетата и себичният рационализъм. Шокиран е от френската загуба при Бородино.

Платон Каратаев -- Макар да се появява само в няколко глави, играе важна роля. Един от малкото селяни, комуто Толстой дава дълбока индивидуалност. Платон представя авторовия идеал на простата, животоутвърдителна философия на руския селянин (името му говори само по себе си). Платон живее в момента, забравяйки за миналото и разсеян за бъдещето. Дори забравя какво е казал преди няколко минути. Влечението му към животните, като кученцето, придружаващо руските пленници, подсказва, че той се води от инстинкта, а не от разума. Употребява руски поговорки, пропити с мъдрост. Тази характеризация на изключително щастлив човек контрастира остро с Пиер, който е депресиран и объркан. Каратаев се появява като отговор на дългите духовни лутания на Пиер; живо доказателство, че човешкото търсене на задоволеност може да бъде успешно такова.

Книга първа

Глави 1-3

На прием в Петербург през 1805, Анна Павловна Шерер разказва на стария си приятел княз Василий Курагин за заплахата, която Наполеон представлява за Русия. Тя обявява Наполеон за Антихрист и заявява, че Русия трябва да спаси Европа. Перспективата на войната доминира в разговорите на приема.
Но Ана обсъжда и персонални проблеми, изразявайки уважение към децата на Василий и особено красивата Елена -- с изключение на мошеникът Анатол. Василий моли Анна да уреди среща между синът му Анатол и Мари Болконска, самотната дърещя на богатият княз Болконски -- богат пенсиониран командир.

Същевременно, Елена Курагине се появява на партито, заедно с Лиза, снахата на княз Болконски -- омъжена за синът му Андрей. Сетне пристига Пиер -- тромавият син на граф Безухов, обучен в чужбина и пристигнал в Русия наскоро. Присъства също и грозният Иполит Курагин.

На приема се появява и Андрей Болконски. Василий Курагин обещава повишение на Борис, единствен син на княгиня Анна Михайловна Друбецкая. Пиер изразява одобрението си от френската революция. След соарето, Пиер посещава Андрей в къщата му, където обсъждат идеята за вечен мир, представена от един от гостите на Анна. Пиер вярва във възможността за мир, но смята, че такъв мир трябва да бъде духовен, а не политически. Андрей съветва Пиер да не се жени, твърдейки, че бракът разрушава мъжкото чувство за цел и разрешение -- същото разрешение, демонстрирано от Наполеон.

По-късно, Пиер посещава приятеля си Анатол в домът му близо до казармите, където пияните офицери се забавляват с тренирана мечка, а приятелят на Анатол Долхов доказва, че може да изпие бутилка ром на перваза на прозореца.

Глави 4–13

Ана Михайловна е отишла в Москва, в къщата на нейните богати роднини, Ростови. Майката и най-младата дъщеря (Наталия и Наташа) празнуват имен ден. Гостите обсъждат грубото поведение на Пиер.

Появява се тринайсетгодишната Наташа, носейки куклата си. Придружавана е от други деца, сред които брат й Николай и приятелят му Борис -- синът на Анна Михайловна и Соня, племенницата на граф Ростов -- всички от които живеят в дома на Ростови.
Николай заявява, че иска да се присъедини към армията -- не толкова от желание за признание, колкото за да придружи Борис, който е бил направен офицер. Наташа игриво се скрива, за да наблюдава сълзлив разговор между Николай и Соня, в който първият моли за прошка за флиртуването си с Жюли Карагина, една от госдтите. Когато Борис се появява, Наташа иска целува и измъква полусериозно обещание за брак след четири години. Графиня Ростова изгонва дъщеря си Вера от стаята, за да може тя и Анна Михайловна да обсъждат финансови проблеми. Михайловна се надява, че дядото на Борис, болният Кирил Безухов, ще помогне на Борис.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
"Война и мир" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.