"Война и мир"


Категория на документа: Литература


* Необяснима обич

"Война и мир" е пълна с романтични събирания, направени без пълно осмисляне на последиците от тях -- някои от които с катастрофални последици. Пиер се жени за красивата Елена, заблуден от страст и наивността си и животът му почти моментално се превръща в постоянна мъка, тъй като Елена му изневерява с негов приятел. Наташа се сблъсква с развратния Анатол и се подготвя да избяга с него, без да съзира, че подобно безотговорно поведение ще я докара до мизерия. Авантюрата с Анатол й коства обичта на Андрей, който не може да й прости грешката. И в двата случая, необмислен романтичен импул се оказва разрушителен. И все пак Толстой не осъжда ирационалната обич. Двете големи любовни истории, завършващи новелата -- Наташа-Пиер и Мари-Николай, изненадват читателя. Внезапно всички от тях осъзнават, че са влюбени, макар да имат съвсем различни очаквания в главата си. Необяснимата любов може да бъде ужасна грешка, но също и прекрасна. Тя е символ на мистериозните сили на човешкия живот и инстинктът, които не могат да бъдат пренебрегвани.

* Финансовите загуби

Загубата на значителна сума пари или собственост е често появяващ се мотив в романа, в частност асоцииран с фамилията Ростови. Богатствата им още в началото на романа са топящи се, заради безотговорността на граф Ростов, попилял наследството на децата си. Хазартните дългове на Николай ускоряват падението; а сетне семейството е принудено да напусне Москва заради френската инвазия на града. Но тези финансови загуби не са задължително знаи на провал. Толстой, който лично се е отказал от богатствата си в търсене на духовна регенерация по-късно в живота си, показва в романа позитивната страна на материалните несгоди на Ростови. Погасяването на Николаевите дългове от граф Ростов показва силна връзка между баща и син, връзка, която Николай потвърждава със заявлението си, че ще възстанови парите до пет години. Ранните му финансови загуби го правят по-мъдър и по-късно той става опитен земевладелец. Ростовата духовност, незасегната от финансови несгоди, води до израстването на харизматични деца, които сключват брак с две от най-големите богатства в Русия -- Болконски и Безухови. Толстой дори може би намеква, че финансовото безгрижие има потенциал да развие духовно богатство, далеч по-стойностно от материалното такова.

* Смъртта като просветление

Смъртта не е никога просто биологичен край, а моралбно събитие, носещо философско просветление. Първото голямо проявление на смъртта като просветление е срещата на Андрей с гибелта при Аустерлиц, където той лежи на полето, блажено осъзнавайки колко малко означава външния свят и каква тежест се е смъкнала от раменете му. Дори не обръща внимание на преминаващ наблизо Наполеон, който го коментира -- до такава степен земните рангове са изгубили значение за него. Толстоевите изображения на просветлителното начало на смъртта също включват наблюдения на герои на чужда смърта. Пример за това е мощната реакция на Пиер спрямо екзекуцията на руски пленници във френския военен лагер, която поражда у него мисли за безумието на войната и братството на човечеството. Пиеровото благоговение пред вдъхновяващия Платон прави екзекуцията на последния причина за екзистенциална криза у него. Подобно, смъртта на Андрей води до значима промяна в перспективата й, правейки я далеч по-сериозна и разсъждаваща от преди. Вероятно, без да изпита тъгата по Андрей, Наташа не би съзряла достатъчно, за да се омъжи за Пиер в края на творбата. В този аспект, смъртта не е просто край на живота, но могъщ урок по вяра и философия.

Символи

* Битката при Бородино -- много повече от повратна военна точка в сблъсъка между Наполеон и Русия. Обилно пропита с Толстоевата философия за историята и свободната воля, Бородино се превръща в конфликт между две различни концепции на човешкия живот и действието. Французите си представят, че се подчиняват на разума и стратегията в маневрите и планирането на битките и са уверени в победата заради логичните си преимущества: превъзхождащи количества и запаси. В контраст, руснаците следват по-инстинктивни и ирационални принципи. Те воюват духовно, с цялото си същество -- казва се, че Кутузов ги води духовно. Когато последният коленичи пред икона след битката, става ясно, че не разумът, а вярата е неговата пътеводна светлина. Толстой представя тази духовна победа при Бородина като малко чудо, необяснимо по рационален път, което за Толстой демонстрира превъзходството на руския дух над европейския разум.

* Френската окупация на Москва

На базисно ниво, окупацията е трагично събитие в историята на Наполеоновите войни. Толстой обаче я превръща в символ на европейската културна инвазия в Русия, критикувайки руската зависимост от чужди стилове и институции, погрешно определяни като превъзхождащи. В културна насока, френското завладяване на Москва се е провеждало много преди Наполеон да се появи на историческата сцена. Виждаме, че руско-френският конфликт е дълбок и сложен, тъй като романът започва с диалог между руснаци, говорещи на френски за заплахата от евентуална война с Франция. Заплахата е едновременно външна и вътрешна, тъй като руската аристокрация изглежда по-близо до французите, отколкото до собствения си руски народ. Макар да чуваме за княз Голицин, който взема уроци по руски, за да избегне говоренено на френски, усещаме, че подобна мярка няма да бъде достатъчна, за да даде на руското дворянство истинска културна идентичност. Силен символизъм има във факта, че Пиер (френската форма на "Петър") получава просветление не от западен източник, а от местен селяк -- Платон Каратаев. Отговорът на френската инвазия, според Толстой, се крие в оценяването на руснаци като Платон.

Николаевото възстановяване на Лисие гори

В края на Наполоеновите войни, Николаевото финансово състояние е в разруха: баща му е мъртъв и оставил огромни дългове, а майка му очаква да живее в същия лукс като преди. Домът в Москва е бил оставен на френските мародери. Бракът му с богата Мари Болконска представлява едновременно емоционално и финансово облекчение. Възстановяването на семейното й имение, Лисие гори, символизира възстановяването на руския дух. Ростови накрая се оказват по-силни от всякога, обогатени от Наташеният Пиер и Николаевата Мари. Старата руска аристокрация може да е по-малка от преди (Николай възстановява имението в по-дребен мащаб, със семпла мебелировка), но съществува отново, като символ на несломимите руски традиции.

Образи

Анна Павловна Шерер -- богата столична домакиня и сватовница за Курагини; с приемът й през 1805 започва творбата.

Пиер Безухов -- определян от мнозина критици като отражение на самият Толстой, привлича симпатияна ни като аутсайдер към руската висша класа. Простотата и емоционалната му откритост контрастират с превзетостта и изкуствеността на такива като Курагини. Макар присъстващите на приемът на Анна Павловна да определят Пиер като грубоват и тромав, тази тромавост усилва естествената му непретенциозност. Виждаме обичта му към забавленията в изгонването му от Петербург заради прекомерно гуляйство и великодушието му в щедростта към приятели и познати след като получава наследството. Макар интелигентен, не се ръководи от разума, за разлика от приятеля си Андрей. Емоционалните изблици на Пиер често са източник на неприятности, тъй както страстта му го прави жертва на себичната и красива Елена. Налудничавото му бягство в Москва и обсесията, че е предопределен да убие Наполеон, показват предразположеността му към ирационални импулси. Същевременно в емоциите му има и голямо благородство, а търсенето на смисъл на живота се превръща в централна тема на романа. Сватбата му с Наташа в края представя кулминацияна на живот от морално и духовно разпитване.

Андрей Болконски -- душа, благородна като тази на Пиер; илюстрира Толстоевата философия за живота. Силно интелигентен, притежава аналитичен ум, както може да видим по начините, по които управлява имението си. Отдаден на страната си, връщайки се да служи дори след като е почти убит при Аустерлиц и прекарва месеци, помагайщи на Сперански да напише нов граждански код за Русия. Макар често отчужден, е емоционално честен и желаещ да изследва собствените си мистерии, както личи от честното му признание рано в романа, че е недоволен от брака си с добродетелната и прекрасна жена, Лиза. Андреевият недостатък е духовен такъв: отчуждението му е интелектуално предимство, но емоционално ограничение. Андрей е свободен от Пиеровото ограничаващо търсене на смисъл, но същевременно не е в състояние да установи дълбоки и трайни връзки с останалите, нито желае да прощава грешките им. При първото представяне на Андрей, Пиер докосва ръката му; Андрей инстинктивно се отдръпва, погнусен от контакта. Тази физическа реакция показва невъзможността му да бъде докоснат от останалите през живота му. Той е самотен индивид, когото дори обичта на Наташа не може да спаси.

Лиза Болконска -- Ангелската жена на Андрей, която умира при раждане.

Княз Болконски -- Бащата на Андрей, тежък, старомоден саможивец, живеещ в провинцията след пенсионирането си от армията и последвало оттегляне от социалния живот. Старият княз, циничен към модерният живот, е строг и понякога зъл към дъщеря си Мари. Във войната с Наполеон се връща на активна военна служба, но умира докато французите наближават имението му.

Мари Болконска -- Самотната, проста и дълго страдаща дъщеря на княз Болконски. Грижи се за баща си, търпейки жестокото му отношение с християнско милосърдие. В края Николай Ростов се жени за нея.

Мадмоазел Боарин -- френската компаньонка на княгиня Мари, която живее с нея в имението на Болконски. Мадмоазел Боарин става обект на привързаността на стария княз преди смъртта му.

Жюли Карагина -- Приятелка на Мари, с която си кореспондират писмено. Богата наследница, която живее в Москва и се жени за Борис Друбецкой.

Граф Илия Ростов -- Обичлив, приятелски настроен и безгрижен благородник, живеещ с голямото си семийство в Отрадное, имение на юг от Москва. Старият граф трупа дългове чрез луксозен живот, пилеейки наследството на децата си -- нещо, за което им иска прошка преди да умре.

Графиня Наталия Ростова -- Жената на граф Ростов, безгрижна към парите поне колкото съпругът й. Слабостта й към лукс се оказва трудност за синът й Николай, когато той трябва да се грижи за нея след кончината на баща му. Смъртта на най-малкият й син, Петя, дълбоко покъртва графинята, потапяйки я в тъга, от която тя не се възстановява.

Наташа Ростова -- Едно от най-великите създания на Толстой, репрезентация на радостна жизненост и умението да изпитва живота изцяло. Тя е антитезис на Елена Курагина: Наташа е толкова жизнена и спонтанна, колкото Елена е невъзмутима и интригантка. Още от малка Наташа очарова всеки срещнат. Никога не флиртува, очарова останалите с естествеността и непринудеността си. Това понякога я прави наивна, например когато не разбира моментната си страст към Анатол и крои абсурдни планове да избяга с него. Но тя се разкайва за грешката си с такава откровеност, че получава прошка от Андрей на смъртното му легло. Духовното й развитие, макар не толкова философско като това на Пиер, е не по-малко силно. В края на романа тя се променя радикално, ставайки духовно равнопоставена на Пиер.

Николай Ростов -- Буйният, най-стар син на Ростови, присъединил се към руските сили през 1805 и прекарал много от романа на фронта. Трупа хазартни дългове, които се оказват голяма тежест за семейството му. Но ние виждаме предаността му към фамилията, когато след смъртта на баща му, той подкрепя майка си и братовчедката Соня на оскъдната си заплата, същевременно продължавайки да погасява дългове. В крайна сметка се жени за Мари Болконска, с което спасява семейството си от финансовата разруха.

Соня Ростова -- Скромната братовчедка на Наташа и Николай, която живее с Ростови под опека. Соня и Николай се обичат от малки, но като възрастни Соня се отказва от чувствата си към него, за да може Николай да се ожени за богата жена и спаси Ростови.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
"Война и мир" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.