"Война и мир"


Категория на документа: Литература



През 1813 Наташа и Пиер се женят. Граф Ростов умира, искайки прошка от семейството си за похабяване на парите им. Николай, който е в Париж по това време, получава наследството, двойно по-малко от дълговете. Николай плаща каквото може, вземайки пари на заем от Пиер и постъпва на служба, за да изплати останалото. Бори се да запази лукса на майка си и Соня, криейки бедността си от тях.
Мари пристига в Москва, узнала, че Николай се жертва за майка си. Той е неочаквано студен към нея. Графиня Ростова принуждава Николай да посети Мари. Николай отива при нея, отнасяйки се формално. Мари му казва, че й липсва мъжът, когото е познавала, но е готова да приеме новото му поведение. Тайно тя още го обича и започва да плаче. Внезапно и двамата осъзнават, че между тях е възможно да има връзка; женят се същата година. Скоро Николай плаща всичките си дългове и става успешен, традиционен руски фермер, който се грижи особено за работниците си. Възстановява Лисие гори.
Чете родителския й дневник, в който тя си отбелязва експерименти за отглеждане на деца като например оценявайки поведението им. Николай одобрява майчиния й ентусиазъм, но не одобрява педантичността й. Критикува Наташа за доминирането й над Пиер, без да осъзнава, че той прави същото с Мари. Последната се опитва да запази християнско смирение.
През 1820 Наташа вече има четири деца, мислейки само за семейството си. Пиер изцяло се е посветил на семейството си, без да флиртува с други жени или да вечеря навън. Когато Пиер остава три седмици повече от необходимото в Петербург, Наташа е притеснена, но е изпълнена с радост, когато той се завръща с подаръци за семейството. Пиер обсъжда клюки от града със семейството си и Денисов, който го е придружил.
Петнайсетгодишният син на Андрей, Николай Болконски, обожава Пиер и иска да стои до късно с него. Пиер разговаря с него за проблемите на благотворителни институции. Заявява, че Петербург е прогнил. Наташа и Пиер обсъждат домашния си живот и дали Каратаев би го одобрил. Пиер заключава че селянинът би, макар че някак се сдържа в отговора си. Николай Болконски размишлява за почитта си към чичо Пиер и си мечтае за военна слава.

Втори епилог

Разказвачът размишлява за човешката мощ. Мощ, която той определя като общата воля на хората, предадена в един водач -- това е единственият идентифицируем двигател, движещ историята напред. Но силата е невъзможно да бъде определена и мистерията на историята е неразрешима. Например е невъзможно да се обясни защо Наполеон не е нападнал Англия, макар да е изразявал такова желание, а е атакувал Русия, която е искал за съюзник.

Енигмата на историческата промяна подразбира теологическия въпрос за свободната воля и степента до която индивидът е наистина свободен в дейностите си. Според разказвачът е невъзможно да си представим пълната свобода, тъй както е невъзможно да си представим тотален детерминизъм. Накрая разказвачът представя идеята, че задължително трябва да зависим от сила, чието наличие не осъзнаваме. Макар усещането ни за свобода да е крайно необходимо, такова е и разбирането, че сме част от нещо по-голяма от нас, от сила, която движи животите ни.

Анализи
Богатствата на Ростови са все така нестабилни, но завършват благополучно, което загатва за оптимистично бъдеще за Русия. Въпреки представянето на Николай като достоен син, правещ жертви за семейството си, Толстой си позволява и малко критицизъм. Същото аристократично презрение към парите, разрушило Ростови е все още налично -- Николай страда, за да може майка му да продължи да води финансово разсеяния си живот. Любовта на Мари спасява семейството им и загатва, че богатствата са орисани за бъдещето на Русия. Важно е да се отбележи, че обогатяването идва от духовни източници, а не икономически такива. В управлението на фермата си, Николай показва традиционалистичен подход, без да се интересува от западните нововъведения. Толстой подсказва, че Русия може да просперира както Николай, оставайки вярна на традициите си.

Вторият епилог е особено важен за разбирането на най-дълбоките значения на Толстой.
Въпросът за необяснимостта на историята е всъщност въпрос на теология, свободна воля и възможността ни да съдим притежанието на действията и животите ни.

Неосъзнатата ни зависимост на скрити сили, идеята, с която Толстой завършва романа си, е финален трибун до тайните божествени закони, неразгадаеми за човешия ум. Тази неразгадаеми истина е видяна не само във военновремени събития като руската победа над французите при Бородино, но и внезапното решение на Николай да се ожени за Мари. Макар то да изглежда абсолютно ирационално, то е също толкова предопределено -- още един компонент от мистериозния божествен план за човешката история.

Важни цитати

"Предупреждавам ви, ако не ми кажте, че това означава война, ако продължавате да защитаваш срамните ужаси, вършени от този Антихрист -- наистина вярвам, че той е Антихрист -- няма да имам нищо общо с вас..."
Тези думи на Анна Павловна Шерер отварят романа, установявайки двоен фокус на военновременната идея за Наполеоновата агресия и мирната идея за разговор по време на прием на висшето общество. Анна Павловна е много добре информирана за случващото се по света и подобно на военен министър употребява заплашителни фрази. Освен това нарича Наполеон с италианското му име -- Буонапарт, тъкно обиждайки нефренския му произход. Същевременно Павловна показва колко отвлечено може да бъде разбирането на обикновените хора за войната

"Пиер, който от момента, в който княз Андрей бе влязъл в стаята, го бе наблюдавал с радостни очи, се приближи и го хвана за ръката. Преди да погледне, Андрей се намръщи, изразявайки отегчението си от факта, че някой го докосва, но когато видя сияещото лице на Пиер, му отправи неочаквано любезна усмивка."
Пиер е дълбоко социален човек, който търси връзка. Андрей инстинктивно отбягва човешщкия контакт и не се срамува да демонстрира неприязънта си.

"Черноокото момиче с голяма уста, не особено красиво, но затова пък много жизнено, изтича да скрие изчервеното си лице в пелерината на майка си -- без да обръща никакво внимание на забележките й -- и започна да се смее. В накъсани изречения се опита да обясни за кукла, която си напавила от гънките на роклята си."
Акцент върху жизнеността на Наташа; фактът, че не може да обясни за куклата си показва, че тя е повече емоционален, отколкото логичен човек.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
"Война и мир" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.