"Под игото" - анализ


Категория на документа: Литература


Бойчо Огнянов е идеалът за българин – такъв, от какъвто се нуждае нацията в конкретния исторически момент. Бойчо Огнянов е в най-висша степен носител на Вазовата етична и естетическа оценка, той е на върха на нравствената скала – положителният герой на епохата и на романа. Името му има символичен код: да разгаря народното родолюбие, да твори революционното битие на народа чрез слово и дело (неслучайно името на героя съдържа асоциации с бунта и огъня, с тяхната разрушителна и творческа стихия). Мисията на Б. Огнянов е апостолска – затова има изкючително влияние и авторитет сред народа. Истинското му име – Иван Кралича – го обвързва с единението между духовното (асоциации с евангилиста Йоан Кръстител) и юнашкото (юнашкоя епос за Крали Марко). С бунтовното си слово и с юнашкото си дело героят покръства народа за нов живот – за революционната борба и саможертвата в името на свободата и на човешкото достойнство. Идеализацията на Огнянов (и на другите апостоли) е постигната и чрез портретната им характеристика, в която е Вазовата оценка на героите. Всеки персонаж от този тип е индивидуализиран задължително с красива, обаятелна външност, излъчва родолюбивото, героичното като етична мяра на времето (външност = духовност). Соколов е рус, засмян; Огнянов е с бледо лице и дълбоко хлътнали очи, с огнен поглед и черни коси, има „мъжествен и енергичен поглед”, „подкупва непобедимо сърцата”, „гледа кротко и приятелски”, той е „ангел хранител”. Огнянов е типичен авантюрен и романтически тип герой – сюжетната линия, свързана с него, изобилства с преследвания и остри обрати; героят е романтически изключителен – деятелен, смел, свободолюбив, противопоставя се енергично на застоя и на робството, има страстна любовна връзка. Представен е като пътуващ човек, човек на промяната, на съзиданието, който се подвизава сред хората на дома и преобъща утвърдените им ценности. Той е нужният в конкретния исторически момент човек, създаден от необходимостта на времето.
Героите от втората сюжетна линия – представителите на различни обществени групи, взели участие в подготовката на Априлското въстание (обобщеният образ на народния колектив ) – са изобразени по-реалистично, тъй като претърпяват промяна под въздействие на историческия момент; те извървяват пътя на промяната в съзнанието си (чорбаджи Макро).
Особена група герои са свързани с определено лишение – слепецът, блудницата, лудият – прозрели интуативно необходимостта на времето.
Противниците на революционното дело са представени като отрицателни герои (Кириак Стефчов, чорбаджи Юрдан Диамандиев, Рачко, Аврам) – те отблъскват и с външността си, и с поведението си на безродственици и предатели. Изключителна роля играе авторовата пряка характеристика: антиподът на Бойчо Огнянов – Кириак Стефчов, е представен като „млад човек, но с ръждиви понятия”; „ гледа високомерно”, има „студен, неприветлив поглед”, на лицето му се изобразява „душевна сухост и жестокосърдечие”. Нравствената уродливост на тези персонажи е изразена чрез контраста между значението на имената им (свързани с библейското, сакралното, извисеното) и истинската отблъскваща същност на характерите и възгледите им: Кириак Стефчов на гръцки означава „божествен венец”, а героят е видян като венец на злото. Името на чорбаджи Юрдан идва от свещените води на река Йордан – символ на чистотата, праведност, кръщение в нов живот. Предателят Аврам носи библейско име, но с фонетична промяна ( от Авраам  Аврам ), за да се осъществи ироничната дистанция в нравствен аспект – между персонажа на романа и библейския персонаж.
Комично-битовата линия на изображение в романа е свързана с групата герои, идващи от повестта „Чичовци” : Иванчо Йотата, Хаджи Смион, поп Ставри, чорбаджи Мичо, г-н Фратю, Мунчо. Те не са в центъра на повествованието, но присъствието им обяснява неизбежността на погрома, устойчивостта на житейската философия на оцеляването. Героите не са и не могат да бъдат революционери (изключение е поведението на лудия Мунчо, но то не е свързано с революционен прелом в съзнанието на героя, а с чистотата и свободата на сърцето му, необременено от страха на „разумните”). Свободата изисква жертване на битовия уют, изисква от свикналия да оцелява „под игото” да направи избор. Историята на въстаналия град Клисура и на невъстаналия Бяла черква свидетелства за цената на този избор.
След като проследява в развръзката си трагичната саможертва на Бойчо Огнянов, Рада и д-р Соколов и така изчерпва сюжетната линия, започнала с пристигането на неочаквания гост в градчето, романът завършва с епилог. Смисъл на поанта му придават реакциите на двама герои (от повестта „Чичовци”). Господин Фратю – ораторът на българското „liberte” (в „Чичовци”), извиква „Да живее Негово величество султанът!” (главата ”Неуспехите на Марийка”), за да легитимира верноподаничеството си. Вазовият глас обобщава с горчива и болезнена ирония: „Априлската катастрофа не беше толкова страшна в баташките си кланета, колкото в позора на паденията ...” Другият герой – „кроткият идиот” Мунчо – е единственият, който се осмелява да протестира след потушаването на бунта (и затова е обесен на „касапницата”). Благоразумието на оцеляването или лудостта на съпротивата се оказва дилемата на българския човек от „предвечерието на Освобождението”.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
"Под игото" - анализ 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.