"Моторни песни" и съвременната литературна мисъл


Категория на документа: Литература



---
(Вж. например "Завод", "Романтика", "Песен за човека".)
В третия вид редовете имат еднаква начална точка, но различна дължина:
--------
----
------
Към тоя вид се отнася и „Вяра".
Кои от потенциалните значения на втория и третия вид се активизират най-силно в „Моторни песни"? Докато в първия вид, т.нар. класически стих думите са графически равноправни, в другите два вида на отделни кратки отрязъци се отдава „честта" да заемат цял ред и по този начин върху тях чрез средствата на графиката се поставя по-голяма смислова тежест. Във „Вяра" например на отделен ред са разположени думите „работя", „живея", „въжето", „свалете" и др.; винаги на отделен ред е разположено постоянното съчетание „моята вяра" и местоименното и назоваване „за нея". Стъпало видното разполагане пък много добре подчертава бавното, аналитичното, изброителното наслагване на определения в тяхното търсещо движение към смисъла:
и мислел за своята

тежка,

човешка,

жестока

безока

съдба.
С една дума, в поетика, в която изказът се самонаблюдава и оценява едни свои отрязъци като по-сполучливи от други, в която смисълът се движи с резки обрати или чрез степенувано наслояване, графичното разполагане от втория и третия вид би било особено подходящо. С това не подценяваме останалите ефекти на Вапцаровата стихова графика, например отказа от предишния вид стих; търсим обаче по-актуалните и по-системните сред тях.
И беглият поглед върху Вапцаровата стихова графика поставя под съмнение фразата, с която свикваме още от ученическия чин: „Стихът на Вапцаров е начупен". Значителен и типичен дял от „Моторни песни" е в пълномерен, равен по дължина стих - т.е. определението е непълно, - а за останалите два графически вида би могло да се намери по-сполучливо название от „начупен" - т.е. терминът, доколкото изобщо е термин, въвежда в заблуда. „Научен" внушава, че някакви предварително дадени стихови цялости са били разделени и частите им разположени на два, три, та и на четири реда. А това е само част от истината. В едни случаи стиховите особености и преди всичко римуването и дължината на отрязъците свързват Вапцаровото разполагане с традиционното четиристишие и неговите цялостни стихове, например:
Ето - аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
Ето - аз дишам,
работя, живея,
и стихове пиша
(тъй както умея).
По всичко изглежда възможността за такова подвеждане на новото към старото е подхранила определението „начупен стих" и влагания в него смисъл: стих също като предишния, но с тази разлика, че е разположен на два или повече реда. Такова разбиране омаловажава именно „тази разлика" и заплашва да я сведе до „тази само разлика", т.е. да обяви, че „разчупването" е стихово-техническо новаторство без кой знае какви структурни и смислови последици. Такова разбиране обаче изопачава и реалните стихови дадености, защото случаи като гореприведения не са изчерпващи, не са и господствуващи у Вапцаров. Още втората строфа на „Вяра" например излиза повсеместно, не само графично от модела на старото четиристишие. Последователното съседство на различните стихови видове решително разколебава границите на стиха. Къде започва той и къде завършва, стих ли е разположената на отделен ред дума „горе" („да гледам как - горе - небе синее") и ако римата е утвърден белег за завършек на стиха, стихове ли са разположените на отделни редове и римуващи се думи „тежка - човешка - жестока - безока" - ето въпроси, които очакват отговор от българското стихознание (и не е трудно да се досетим защо все още го очакват). За нас в случая важен е не изходът от трудността, а самата трудност; важна е подвижността в основната смислово-структурна единица на стиховата реч и приносната връзка на тази подвижност с поетиката на „Моторни песни".
Особеностите на стиха пряко се отразяват и опосредствено се свързват с особеностите на строфите. Строфите във „Вяра" крият същите стиховедски трудности и носят сходни художествени ефекти, както и подвижните в границите си стихове. В стихотворението има десет композиционни единици, обособени смислово, синтактично и графично, т.е. с основните разделителни белези на строфата. По белега равенство в броя на стиховете обаче строфите се оказват твърде разнородни - разнородни, както е подвижна границата на стиха. В първите осем строфи броят на стиховите редове се колебае между осем и десет. И ако в тях словесният обем е принципно еднакъв, деветата строфа („А как ще щурмувате, моля?") се отделя сред останалите не само по изтъкнатите дотук белези, но и по рязко съкратения си обем. След нея с шестте стихови реда на последната строфа творбата частично възстановява строфичните си измерения. Освен обема си строфите променят и строежа си. В тях има твърде ясни прояви на традиционното четиристишие (например в първа и трета строфа) и също така ясен отказ от него. Спирайки дотук, ще заключим, че строфиката на „Вяра" е подвижна, изградена върху сближаването и отдалечаването спрямо широко известни или изграждани вътре в творбата модели.
Накрая няколко думи и за римуването. То е обхватно в разнообразието си като стиловия обем на творбата. Във „Вяра" има рими, представителни за българската римова стилистика от 80-те години на миналия до средата на 20-те години на нашия век, например „вера - пантера", „гърдите - открити". Тук има и от т.нар. граматични рими, които са били присъщи на най-ранния етап на новобългарската поезия: „живея - умея", „синее - живея". И най-сетне, макар че гледано количествено, тази група трябва да се постави на първо място, във „Вяра" има рими от типа, който се налага в българската литература от средата на 20-те години насам. За него, както и за българската рима изобщо, е в сила изискването на еднаквата ударена гласна и на поне една еднаква съседна съгласна, но завършеците на римуващите се думи и поредното място на ударената гласна не са задължително еднакви - например „дишам - пиша", „челични - обичам", „въжето - свалете", „гъдел - бъда". В този смисъл звуковият състав на римата във „Вяра" е широко обхватен - както в иманентно, така и в стилово-историческо отношение.
Към звуковата подвижност на римата във „Вяра" се прибавя и позиционната. В българската литературна традиция завършекът на стиха (клаузулата) и римата образуват високо вероятно единство, а ритмичната поява на рима извън клаузулата е голяма рядкост. Какъв е обаче завършекът на стиха в тази творба? Както видяхме, границите на стиха тук са напрегнато подвижни. Това разколебава опорната връзка между рима и клаузула - с важни последици за природата на Вапцаровата рима. В резултат на звуковата и позиционната си подвижност римуването във „Вяра" (а по същество и в цялата стихосбирка) отслабва строгостта на разграничителната линия между рима и нерима, каквато изгражда предишната поезия, притъпява нейната художествено условна „изкуственост", а в обратната посока обхваща и изостря стойностите на звукови връзки, които в друг контекст биха останали неутрални. Инак казано, в своя звуков и функционален диапазон Вапцаровата рима е подвижно, „плуващо" явление - от принципно същия тип, по който в своя смислов диапазон „плува" лирическото понятие „живот".
Опитахме се да извършим аналитичен срез на стихотворението „Вяра". За изчерпателност тоя анализ не претендира, защото се съсредоточи само върху някои от белезите, с които се изявява един идейно-художествен тип. Но това, което той си позволява да претендира, е: частично проследеният идейно-художествен тип, т.е. поетиката на търсещия израз и смисъл е основополагащ за стихотворението „Вяра" и извървян по-добре, така поетият изследователски път обещава да ни доведе до по-дълбоко и цялостно вникване в творбата.
III.
Докато анализирахме встъпителното стихотворение на „Моторни песни", често препращахме към други творби и свойства на стихосбирката. С това нескривано поддържахме хипотезата, че лириката на Вапцаров е изградена в поетиката на търсещия израз и смисъл.
Преди да се пристъпи (ако изобщо се пристъпи) към проверка на тази хипотеза, нужно е да се направят поне две изяснителни уговорки.
Първо. Дедуктивното спускане на теоретически възгледи върху художествената творба се посреща с основателно недоверие или с обяснима неприязън. Нека не забравяме обаче, че начинът, по който се възприема художествено и анализира научно, не се определя едностранно от възприемания обект, в случая лириката на Вапцаров. Актуалното състояние на читателското съзнание и на научното литературоведско мислене е другата, и то активната и изменящата се страна, от която не по-малко зависи как ще бъде „прочетено" и анализирано едно художествено творчество. С началната си част тази статия се опитва да напомни, че живеем във време, в което вниманието на читатели и изследвачи е изострено към типологията на „търсещата" и „намиращата" поетика, а в следващия си дял тя се опита да докаже, че стихотворението „Вяра" бойко и индивидуално своеобразно осъществява някои от средищните принципи на поетиката на търсещия израз и смисъл. И ако двете страни - лириката на Вапцаров и днешното читателско и теоретическо мислене - могат да се срещнат във взаимно проникващо се и обясняващо се единство, недоверието и неприязънта към дедуктивизма престават да бъдат основателни и обясними. Основният въпрос е не откъде иде тази поетика, а може ли тя да ни направи по-добри читатели и по-точни анализатори на Вапцаровата лирика. Отговаряме му по принцип положително, което направо ни води към втората изяснителна уговорка.
Второ. Възприемането и анализирането на Вапцаровата лирика в светлината на „търсещата" поетика може би
ще се добере до нови, невъзприемани и неанализирани досега нейни свойства. Новооткривателството обаче едва ли ще бъде главна задача на този подход. Почти всичко, което той би посочил, вече е известно на вапцарознието или пък е ясно видимо и с „просто око". Новото може да се очаква другаде, не в свойствата, а във връзките между тях, във взаимното им спояване, в тяхната системност.
В заключение конспективно ще нахвърлим някои от свойствата на Вапцаровата лирика, които този подход дава възможност да видим по-пълно в художественото им единство.
Предизвикателният въпрос, който лирическият аз хвърля в лицето на живота - „Ти спомняш ли си кой бе той?" - е и въпрос, който той негласно си поставя в цялата стихосбирка: кой съм аз, откъде идвам, какъв съм днес, какво очаквам от утрешния ден. Отговорът се постига с трудно и противоречиво развитие, с лутания и изпитания, с търсене в световното пространство и вековното развитие на пролетариата. Това е отговор-процес, който никога не слага точка зад себе си. Успоредно с него вървят изпитанията и „лутанията" на изказа, търсещ по-точното име на търсената същност. Овладяното единство между двете страни (което тепърва трябва да се изследва) придава на Вапцаровата лирика искреността на самокритичното вглеждане в себе си и непреклонната увереност в успеха на пролетарското дело и пролетарската поезия.
Стихотворения като „Завод" и „Земя" са изградени върху двойственото виждане на важни и ценни дадености (заводът е враг и другар, действителността е безизходно безпросветна и същевременно готвеща деня, в който „ще снемем ние слънцето при нас", работникът се бори само за късче хляб и същевременно за велико социално прераждане; родината е моя и не е моя - и т.н.).
С тази вътрешна развойна диалектика на лирическото понятие пряко е свързано външно изявеното двугласие и многогласие, в което изразът и смисълът изпитват себе си и се развиват по-нататък, възприемайки или отхвърляйки предложената алтернатива. Поразително е разнообразието, с което лириката на Вапцаров предизвиква (в прекия и общия смисъл на думата) „обаждането" на другия глас, много са и неговите функции, но очевидно най-здраво го свързва с цялото борческото и търсещото начало. В това свойство на Вапцаровата лирика има нещо твърде близко до риторическата реч и съответно до проблемите на риториката. И тъй като в последните години литературоведите започнаха с все по-голямо любопитство да се заглеждат през оградата на доскоро осмиваната си съседка, няма да е странно, ако Вапцаровата лирика привлече върху себе си внушителния, макар и малко тромав апарат на риториката. Изследователските резултати вероятно ще бъдат много добри, стига да се спазят поне две изисквания: да се търси не само връзката, но и разликата между художествена и риторическа реч (особено в значенията и функциите); да се види, че риторическото у Вапцаров е вторичен и подчинен функционален пласт с дълбоко променени от контекста понякога до открито иронизиране, обективни свойства.
В многогласието на „Моторни песни" отделните гласове говорят не само от своя идейна позиция, но и със своя стилова багра. След двадесетте Ботеви стихотворения може би нито една стихосбирка не е събирала между тънките си корици толкова разнородни полета на българската реч - от грубата ругатня до нежния поетизъм, от диалектното просторечие до специализираната терминология, от стари фолклорни пластове до новия градски шлагер. Стиловото многогласие е не само пряко диалогично, то навлиза в собствената реч на лирическия аз като изживяна, осмяна или отхвърлена алтернатива, като продължение на идейната борба и изразното търсене. Един широко известен и приеман възглед в съвременното литературознание гласи, че романът е „диалогично" съчетание на гледни точки, оставено в отворено положение, а лириката е „монологично" единна и затворена. „Моторни песни" (пък и дали само те?) подлагат тоя възглед на труден изпит.
Метафориката в „Моторни песни" е значително по-сложна и „трудна", отколкото обикновено се мисли. Тя е част от общото движение на лирическите понятия. У Вапцаров думите не „значат себе си" дори когато действуват с видимо най-обикновените си значения. В трусовете на прехода от стил към стил, от гледище към гледище, от един максимум към следващия, от отрицание към утвърждаване те претърпяват важни семантически промени: а) отместват се в една или друга степен от точката на общоприетите значения; б) развиват вътре в себе си възли от конфликтни значения и оценки, които ги раздвижват върху семантическата и ценностната скала; в) раздвояват се между собствената си стойност и вторичността на цитирането им като чужда реч и мислене. Тези и другите семантически движения образуват активно и обратимо единство със системата на Вапцаровата лирика.
Още встъпителните редове на встъпителното стихотворение към „Моторни песни" въвеждат темата на литературното творчество и неговата оценка („и стихове пиша, тъй както умея"). Оттук наблюденията върху поета и творчеството става една от средищните теми на стихосбирката. Въпросът трябва ли да се пише, как трябва и как не трябва да се пише, за кого трябва да се пише, се налага у Вапцаров с настойчивост, почти непозната в българската литература. Никъде обаче тази настойчивост не се е възприемала като прекалена и дразнеща, напротив - тя твърде малко се е откроявала в снопа от впечатления, с който се чете и анализира стихосбирката. Обяснението е близо до ума: обсъждането на въпроса, как трябва да се пише, е гласно продължение на негласното, но напрегнато търсещо движение на израза и смисъла. Това органично вгражда художественото самонаблюдение в единството на стихосбирката.
Много са особеностите на развитието и композицията на стихотворенията, които могат да се осмислят по-пълно в светлината на „търсещата" поетика: зигзагообразно движение, скокове и преходи, резки отрицания, опрени или не върху характерния за Вапцаровата лирика съюз „но", наслоителни повторения, последователно прекрачване на крайните граници и пр. Единството между смисъл и строеж създава своя вяра за цялостност на творбата - и в „Моторни песни" тя е сравнително по-отворена от средната мяра на българската лирика. Без съобразяване с тая мяра ред стихотворения на Вапцаров биха изглеждали странно незавършени. В другите стихотворения пък има противоречиво наслагване между композиционен, интонационен или някакъв друг тип завършек и смисловата отвореност на творбата - напред и в ширина, в порива на борещия се и чувстващ човек. Творбата надхвърля очертаните от самата нея граници.
Към казаното за стиховата организация няма да добавим повече освен пожеланието Вапцаровият стих да намери изследователско внимание, което ролята му в „Моторни песни" действително заслужава.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
"Моторни песни" и съвременната литературна мисъл 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.