"Майце си" - ЛИС


Категория на документа: Литература


 "Майце си" е първата творба на Христо Ботев. Написана е в Одеса пред 1866г. , а е публикувана за първи път в Славейковият вестник "Гайда" през 1867г. Смята се , че главната причина за написването е носталгията към родината и близките.Макар и да носи белезите на Ботевата ранна младост и незрялост, тази творба загатва за великия творчески потенциял на твореца. Основен проблем в стихотворението е отношението между човека и родовия свят. Лир. говорител е синът, попаднал в тежка чужбина. Родовият свят се представлява от майката, бащата, сестрата и братята. Носталгията по отечеството засилва пространствената и времева отдалеченост. Старинната дателна форма в заглавието насочва към изповедния характер на творбата и фокусира вниманието върху централния образ на Ботевата поетика - майката. За авторът тя е непреходна ценност,минало,настояще и бъдеще. олицетворение на вярата,надеждата и любовта. Образът на бащата стои в периферията на творбата , представен или чрез епитет- "бащино ми имане" или като колективен образ - "баща и сестра и братя мили".
Друг ключов образ е сърцето, но само че тук то не тупти и не пулсира, а е догарящо - "Сърце - свещ" и "сърце- кандило" . Образът на догарящото пламаче може да бъде видяно през догарящата свещ или на гроба на покойник,което ни насочва към мотива за смъртта.
Той е главен в това Ботево стихотворение. Лир. Герой приема смъртта като може би единственото нещо способно да потуши противоречията в душата му, да го примири със заобикалящия го свят, да го освободи от вменените му грехове спрямо най - близките.
Присъства мотивът за песента. Песента в този Ботев текст е жална, песен- оплакване, израз на страдание, изоставеност. Лирическият аз е напуснал дома; в него е останала майката - да се тревожи, измъчва и страда. Нейната жална песен въвежда темата за отговорността на сина, поражда по-късно въпросите за вината. Мотивът за майчината клетва е познат от фолклора, където изразява дистанцията между рода и индивида.В текста на Ботев клетвата носи усещането на сина за прекъснати или твърде нестабилни връзки с рода; създава атмосфера на обреченост и смърт. В "Майце си" лирическият герой е скитник,той е извън пространството на родното; търси себе си, смисъла на битието в един свят, който се оказва ограничен и враждебен: "та скитник ходя злочестен ази/ и срещам това, що душа мрази".
Фоклорна основа има мотивът за 'язвената младост',чието внушение е много ясно. Ботев е убеден, че може да има пълноценна младост и истинско човешко щастие във време на национална тирания,защото съдбата на човек и на народ са тясно свързани. Казано образно никой не може сам да се спаси от потъващия кораб на робството. Риторичните въпроси: "Бащино ли съм пропил имане,/ тебе ли покрих с дълбоки рани" поддържа темата за осланената младост.
Мотивът за незнайният грях е породен от враждебната среда,в която живее героят. Причините за тази враждебност обаче остават неясти. Може би си дължи на разминаването между привидната външна веселост и дълбоката скръб. Липсата на приятели и близки , с който да поговори без да има нужда от излишни престувки и маски,което поражда и чувството за самота у героя. "Приятел нямам/да му разкрия що в душа тая ". При това положение единственото близко същество е майката, в която са съсредоточени любовта и вярата.Той търси опора в нея,защото вече в миналото са останали мечтите и желанията му , а в настоящето са обречените копнежи! Само една мечта е останала в душата му ,тази за завръщането ; "Една сал клета, една остана:/ в прегръдки твои мили да падна". Което ти носачва към библейската притча за блудния син. В новозаветния текст обаче синът се завръща в бащиния дом; в Ботевата творба завръщането е при майката, олицетворяваща и дома, и земята, и родината.
Животът далеч от родното е труден, героят не среща разбиране в обкръжението на "мили другари".Неразбран е идеалът му /"кого аз любя и в какво вярвам"/, несподелена е дълбоката вътрешна драма /"мечти и мисли - от що страдая"/. Въпреки неразбирането на другите, в тази Ботева творба към тях не е отправено обвинение
Емоцийте в творбата са най - различни. Лир Аз е обвзет от тревога и скръб,заради страданието на близки и народ,но е безсилен да го промени. Смъртта е некрасива,но тя не е заплаха за героя, защото оцелелия на всяка цена заслужава презрение.Отачаян е от лъже патриотизма на околните.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
"Майце си" - ЛИС 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.