"Крадецът на праскови" - една невъзможна любов по време на война


Категория на документа: Литература


Една невъзможна любов по време на война
(Интерпретативно съчинение)

В творбата "Крадецът на праскови" се разгръща историята на една недоизживяна любов, преплитат се общочовешките теми, тясно свързани и силно заплетени, които се резкриват пречупени през призмата на съдбите на два напълно различни характера. На фона на недоимъка, епидемията и историческите събития са фон на покъртителната любовна драма на Елисавета и Иво, нещо светло и чисто, за нещастие преждевременно прекратено от суровата реалност.

В творбата на Емилиян Станев се сблъскват двете главни теми - за любовта и войната. Любовта пламва неочаквано и дарява живота на двама души със светлина и мигове на щастие, но бързо дошлият ѝ край се оказва фатален за двамата влюбени. Онзи мрачен, дъхащ на барут и страх период от историята на човечеството, а именно - войната, изиграва решаваща роля в историята на Елисавета и Иво. Възможността, разкрила се пред главната героиня е да изживее чистата истинска обич, дотогава останалаа неизживяна и превърната в блян. Отнасяйки се до сръбския военопленник, яркият лъч, озарил го още при първата среща с Елисавета, му възвръща радостната искрица в очите.

Главната героиня изпитва копнеж за обич и топлина, и макар подтиснат и избледнял с времето, но все още жив в душата на жената. Битието на двамата съпрузи е скучно, монотонно, лишено от малките радости в живота. В един момент пред Елисавета се появява възможността да живее пълноценно, щастливо и най - важното - свободно. Военопленникът преобръща живота ѝ напълно, внася някакво ново чувство в душата ѝ. Той е като красив сън наяве, като сбъдната мечта. Двамата поемат риска да бъдат щастливи. Избират любовта.

Макар да изглежда като второстепенен план в повестта, войната играе решаващата роля в разиграващата се драма между полковнишата и сръбския военопленник. Макар че нейното изображение не е описано с традиционните сцени на кръвопролития и масов героизъм. Времената са тежки, хората се мъчат да избягат от бедствията които дебнат, епидемията се разраства . "Хората престанаха да са ръкуват, пиеха преварена вода, миеха ръцете си с разредена карболова киселина и се изселваха в лозата." Съдбовният ѝ знак личи навсякъде, като някаква могъща невидима сила се разпорежда с човешкия свят, контролира чувствата и преживяванията на хората. Още преди да отекнат изстралите, сложили край на двамата влюбени, войната е отнела част от живота на хората. Търново се е превърнал във "вцепенен", "обезлюден град, неметен, непочистван", сякаш "посипан с тебешир". Дните са монотонни: "бащи, които гниеха на фронта", "жени, изсушени от недояждане и плач". Идеята за войната като отрицание на живота се прокарва и чрез един мотив, който отзвучава в повестта - сушата. Битовата драма с недостигащите водни запаси е не само допълнение към сюжетния пейзаж, тя играе роля и в любовта на Елисавета и Иво. Срещите на двама влюбени се случват когато ординарецът го няма, когато той е до чешмата за вода. Войната може да се опише като една опустошителка на личността.

Любовта спохожда жена, вече примирила се със съдбата си на бездетна домакиня и неизпълнимостта на младежките ѝ мечти, и сръбски военопленник, който е приел неизбежността на пленническата орис. Но и за двамата тази любов е неочакван дар. За Иво това е краткото бягство от мизерния живот на пленника, от ежедневните унижения и глад, докато при Елисавета свободата я опиянява, тя добива сили да се противопостави на патриархалния морал и норми, самочувствието ѝ на жена се възвръща. Постепенно тя се отърсва от сянката на страховете си, които са я притискали да следва вековния модел на поведение, на който е възпитана, диктуван от "непреклонния, прост и жесток морал" на дедите и "аскетичното себеотрицание към плътта и към всички удоволствия от живота". Възродената ѝ душа всячески се старае да скъса с нерадостното минало и да се отдаде максимално на новото вълнуващо настояще. Бъдещето в необузданите ѝ романтични мечти е свързано с бягството с любимия човек , без страх от последствията. Нелепата раздяла на тази невъзможна любов е трагично предопределена. Целия земен свят - ужасите на войната, присъдата на обществото, необходимостите на живота се противопоставят на краткото, похитено от житейските норми, щастие. Нелепата страшна смърт на Иво от оръжието на уплашения ординарец е трагичнаят реквием на тази обречена любов. За Елисавета остава горчивата чаша на отчаянието и болезненият спомен за безвъзвратно отминалото щастие. Остатъкът от живота, който е отреден, ще се стопи в безвремиетона едно безсмислено съществуване.

Повеста "Крадецът на праскови" разказва вълнуваща история за война, любов и смърт. Тази творба може да бъде наречена класическа, защото талантливо пореосмисля темата за вечното противопоставяне на любовта и омразата. Във време на изпитание, посъвместно отричане на духовните ценности, писателят ни кара да съпреживеем и преосмислим стойноста на едно велико чувство.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
"Крадецът на праскови" - една невъзможна любов по време на война 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.