"Епопея на забравените"


Категория на документа: Литература


Щастлив е оня, който вдигне пръв,

народното знаме и пролее кръв.

Левски издига нов критерий за човешкото щастие: саможертва в името на Родоната. От народната вяра Левски взема сили, народната любов го закриля, прави го "Навсякъде гонен, всякъде приет". Просла-вил момента на неговата смърт, поетът търси мястото на Левски в световната история и го намира. Изпълнен с патриотична гордост, той поставя Апостола редом със световните борци за свобода и правда, сравнява го с Прометей и Ян Хус.

Възхвалата и тържественият тон достигат своята кулминация в оригиналния финал:

.... и смъртта до днес

под тебе, бесило, правеше ни чест.

Защото подлецът, шпионът, мръсникът

в ония дни мрачни, що робство се викат,

умираха мирни на свойто легло,

с продадена съвест, с позор на чело

и смъртта на тебе, о, бесилко свята,

бе не срам, а слава, нова за земята.
С тези стихове Вазов заклеймява дребното живурка-не. Виждайки в бесилото символ на най-краткия път към безсмъртието. В "Епопея на забравените" намират място и други герой. Михаил Жеков, вдига ръка с/у по-малкия си брат, за да му попречи да стане предател.Волов,иабрал водите на Янтра пред позора. Най-силни са обаче картините на масовия народен героизъм в името на Б-я, обрисувани в "Кочо" и "Опълченците на Шипка".В творбата си"Кочо"Вазов ни пренася в сгъстената атмосфера на боя. Поетът е удивен от силата на народния дух."...И вместо молби, плая, пущаха куршуми.."-тези думи се отнасят за жените, символа на живот, сеят смърт сред враговете. Бабите превъзмогнали болката и старостта, носят барут и куршуми. Вазов предава не само динамката на боя, а и драматизма на състоянието чрез много глаголи:

Пушките си дайте! Не! Не! Що да сторим?

Да се покорим ли? Мълчи! Да се борим!

Не по-малко напреганато и славно е Шипченското сражение. В лиричесия увод на "Опълченците на Шип-ка" поетът привидно приема укорите, че свободата ни е подарена. Поетър възхвалява волята устрема и саможертвата на "героите наши"."Б-я цяла сега нази гледа!" "Героите наши, като скала твърди: белязото стрещат с железни си гърди". Още много би модюсло да се каже за това героично сражение, Вазов спира до тук. Най-важното е казано, и то като вдъхновена възхвала на подвига. "... от урва на урва и от век на век", авторът изгражда поетичен символ на признателна Б-я.

Финалът на тази ода би могла с пълно парво да се нарече финал и на цялата епопея, ярка оценка на народния подвиг. Възхвалявайки най-драматичните събития в нашата история, Вазов издига величествен паметник на народния героизъм.

Дори само "Епопея на забравените" е достатъчна за да не бъде забравено името на нейния автор. Всеки народ има нужда от легендарни герой, не само за да се гордее с тях, но и за да продължи делото им. Днес не можел без неговите стихове за Левски, не можем да говорим за Шипченската епопея, без да възкликнем "О,Шипка!". малкоса стихответе като тези, които се знаят от всеки българин. Повтарят ги малди и стари, без да могат да кажат кога са ги чували за първи път. Това е така, защото одите от "Епопея на забравените" са станали част от нас, част от Б-я.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
"Епопея на забравените" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.