Възрожденска чешка литература


Категория на документа: Литература




Понятието възраждане е далеч по-младо в сравнение с историческата действителност, която отразява. Използвано е от Масарик в české otázce от 1895 година, а след него незабавно от литературните историци Влчек и Новак. По това време то е отхвърлено, но около 1900 година, а и по-късно, е разбирано като подем на чешкото общество от края на 18. век, като необикновено "обновяване". Насочва вниманието към това, че през аналогично "обновяване" преминават и редица други европейски общности от епохата на Просвещението и на Великата френска революция, включително и немския и италиански етноси. Не става въпрос само за чешката култура, възникнала от ентусиазма на "патриота", но и за състава на народните освободителни движения в Европа през новото време (естествено със специфични отенъци).

През годините понятието възраждане се е изменяло. През двайсти век то променя своят обем. В политическата област думата "възраждане" означава целият етап на чешката история от отмяната на крепостното право до придобиването на самостоятелна държава през 1918 година. Историческите литератори фиксират разбирането "възраждане" като отрязъкът от време между Добровски и Хавличек, приблизително около 1848 година.

Също така понятието възраждане разширява или стеснява своето съдържание: веднъж възраждането се разбирало само като народни еманципирани движения в своите културни, социални и политически измерения, а при други обстоятелства се схаващало като "новият подем на чешката реч, литература и култура след време на упадък".

В статията на Владимир Мацура "Стремежът към културна еманципация" са изложени в няколко страници най-важните моменти, през които минава чешката възрожденска култура от своето начало до нейната самостоятелност. Тук той отстоява тезата, че в основата на чешката възрожденска култура стои желанието за оразличаване от немската, т.е. за формиране на чешка (славянска) култура, като култура "не-немска" и изграждането на чешка култура чрез чехизиране и славянизиране на немски културни явления, с други думи - изграждане на чешката (славянската) култура по аналогия на базата на импулси от немската културна среда.

Чешкото вързраждане е период, който може да бъде определен като доста противоречив. Може дори да се говори, че в даден момент език и народ са еквиваленти понятия, защото именно чрез него славяните, и в частност чехите, се индентифицират като самостоятелен етнос в рамките на австро-унгарската империя. Именно на базата на антагонизма чешко-немско се изграждат основите на чешката възрожденска култура, която се осмисля като по-добра, по-богата от тази на "поробителите".

Забелязва се една тенденция в чешките възрожденски текстове, фактите да не се подчиняват на никакви исторически закони, т.е. не можем да търсим в тях каквато и да е историческа достоверност или да разчитаме на такава. Може да се каже, че към дадения момент чешката култура е по-скоро възможна, отколкото действителна, и че може да се говори за култура, която се основава на немския език.

Всички възрожденски текстове се изграждат на съпоставката на славянското, което естествено е положителния елемент в творбата, и немското, като в това понятие се имплицират всички отрицателни характеристики, които могат да се обвържат с този етнос. Авторите използващи този похват, които Мацура посочва са Колар, Ханка, Ноймен и други. Например в "Дъщерята на Славия", Колар противопоставя кръглото лице на славяните, което е тяхна типична физическа черта, на продълговатите лица на немците, които директно асоциира с мъст, студенина и т.н. С положителни конотации се използват и "трудолюбието", което измества негативната характеристика на "поробеност". Друг важен атрибут на славянина е неговото "свободомислие", основано на митологично-етимологичната конструкция на богиня Свобода, т.е. отричането на етимологичната зависимост между народностното название "славянин" и нарицателното "роб" в някои славянски езици. Това естествено е една от съставките на чешкото възраждане. Това съотнасяне на атрибутите един към друг извежда на преден план идеологическата им зареденост и отново показва желанието за откъсване и самореализиране извън рамките на немската култура. Като това оразличаване е парадоксално, тъй като в един момент се стига да огледално копиране на културата, от която чехите желаят да бъдат зависими.

Трябва да се спомене и отричането на стихосложението, което Добровски използва, а именно силаботоническото, което се възприема като упадък на чешката култура, а не като концепция за израстване и свобода. В него Шафарик вижда "оковите на робското понемчване". Като негов противовес се търси опора в квантитативното стихосложение, за което е важно, че няма аналог в немска среда. Като с това стихосложение се обвързват в последствие и други характеристики, които служат за доказателство, че чешкия език е език на една, видиш ли, образована нация ("редуването на дълги и кратки гласни").

Всички тези усилия са за доказването на поставената цел, а именно желанието да се освободи чешката култура от немското влияние, свързвайки я с други ценности, като например непрякото родствено отношение между санскрит и славянските езици (възприемането на принципите на санскритския стих и кръстосването му с античната метрика).

Може да се проследи изграждането на чешка култура чрез "невзаимстване" от немска среда не само в областта на литературата и книжовността изобщо. Например Фридрих Енгелс говори за "Единство", което е копие на немския студентски съюз, или че в своята непосредствена функция Славянския конгрес е аналог на франкфурския парламент и други.

В крайна сметка може да се каже че огледалното копиране на немската култура води всъщност до укрепването на чешката. Другият важен момент в статията на Мацура, който той посочва в самия й край е обличането на чуждото в чешко, т.е. ясното осъзнаване на еманципационния смисъл на този процес (далеч преди да се постави въпросът за автентичността).

"Чрез сходствата си с немската култура манифестира собстената си (все още непостигната) пълнота и чрез различията подчертава собствената си (също така все още непостигната) специфика."




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Възрожденска чешка литература 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.