Всеки човек има своя пустиня


Категория на документа: Литература


ВСЕКИ ЧОВЕК ИМА СВОЯ ПУСТИНЯ
(Есе)

Необремененото от религиозен фанатизъм съзнание може да възприема сакралните текстове на Библията метафорично, като вековни алегории. Така е например със знаменитото пътуване на еврейския народ през пустинята. Ако се проследи целият път на евреите по географската карта, ще се види, че той прилича повече на лутане и губене на време, отколкото на насочвано от Бога движение. В стремежа си да дадат логично обяснение на този факт богослови, проповедници и обикновени хора изказват различни мнения и хипотези. Една от най-разпространените е, че Мойсей водил народа си през пустинята цели четиридесет години, за да заличи пораженията, които робството е нанесло върху душевността и мисленето на народа му и да се роди ново поколение от свободни хора. . . Пътят през пустинята следва да се разбира преди всичко като изпитание и както народите преживяват критични периоди, така и всеки от нас има в живота си сложни и тежки ситуации. Тогава човекът като че ли наистина се лута в пустинята на отчаянието, скръбта, болката. Тогава пътят му изглежда безкраен и безцелен. Тогава възприема целия си живот като безсмислен и ненужен. Всъщност точно това е нашата пустиня, тя е част от живота на всеки.

Понякога ще чуем ..човекът от пустинята" да задава въпроса: "Защо точно на мен?" или "Пак ли на мен се случва?" Затворен в себе си, той вижда само собствените си проблеми и колкото повече се вглежда в тях, толкова по-големи и неразрешими му изглеждат те. Жалко е, ако човек не намери морални сили да пристъпи границата на "пустинята" и да извърви трудния пъг през нея.

Всъщност често в основата на човешките ни страдания е страхът - както е казал народът, "очите на страха са големи". Хората имат различни страхове, които пораждат различни призраци у отделния човек: един ще се плаши от смъртта, друг от болестите, трети от самотата или от битовите несрети. Нелепо е обаче страхът да изпреварва тяхното случване, защото тогава гой просто е страх от миражи, а не от реалности. Всъщност човек влиза в своята пустиня само когато е изправен пред изпитание, свързано с физическото и духовното оцеляване на самия него, на близките му, на приятелите му или на отечеството му. Болестта или смъртта на близък човек например са тежко изпитание за всеки и точно в такъв момент са необходими търпение и сила, за да преминем своята пустиня.

Ясно е, че възрастният човек прилича на стар пътешественик, който е видял много земи и пустини, който знае, че пътят всъщност е през пустинята, а не до нея. Че тя е само един пейзаж, койго така или иначе ще се смени с друг, по-радостен и приятен. Обратно - младият човек се опитва да премине през пясъците и пустотата на един дъх, тичешком и когато не успява (а това почти винаги се случва), гой изпада в отчаяние и изнемога. Всъщност му е липсвало само търпение. Хубаво е, че този неуспех му дава ценно самопознание и го превръща в опитен "бедуин". След това всички други следващи изпитания ще го правят само по-закален и силен в живота.

Новозаветното сказание дава и друго значение на пустинята - изпитанието да се устои на житейските съблазни. Евангелският разказ говори за изкушението на Исус в пустинята, когато "князът на този свят" му предлага "целия свят, ако му се поклони". Сблъсъкът между злия дух, владеещ света, и бо- гочовека е не само евангелски разказ, но и алегория за човешкия избор, за цената, срещу която бихме направили нещо против убежденията и съвестта си. Цената на компромиса може да бъде и голяма, и малка. С това самият компромис не става по-добър или по-лош, той просто съществува.

Изкушенията в нашия живот са много: властта, славата, парите, суетата. Всички те са всъщност нашата постоянна съблазън във вечната пустиня на живота. Въпрос на личен избор е дали ще излезем от нея по стъпките на Исус или на Юда.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Всеки човек има своя пустиня 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.