Виспянски - "Сватба"


Категория на документа: Литература


Виспянски- “Сватба”
“Сватба” е резултат от наблюдението на истински сватби, които се извършват в Броновица. Неговият приятел, също краковски поет, Луциян Ридел се жени за местна селянка. Сватбеното празненство се състои в дома на Тадеуш Тетмайер, който няколко години по-рано взема за жена по-голямата сестра на булката. Станислав Виспянски се намира сред поканените гости. Сватбарите са ясно разделени на краковска интелигенция и броновицки селяни. В самото начало на XX век това е ясно и значимо разделение. В периода на “Млада Полша” се заражда движение, подигравателно определяно като “chłopomania”, представляващо прекалено издигане на полското село. Декадентските поети на село откриват единствено красотата на живота, припсват му нравствено здраве идеализирайки го. Смесените бракове, свързващи два социални слоя, са като възможност за нацията, приписвано им е символно значение, смятани са за възможност за възраждане на полското общество. Произведението прелива от символика, която само по себеси се надвишава, сватбата се състои ноември месец, месец който неизбежно се свързва с въстанието, Краков принадлежащ към Галиция се радва на относителна свобода на гражданите, едновременно с това галицийското полско село принадлежи към най-бедните райони на страната, като същевременно са все още са живи спомените за селското въстание, както и въстанието на Косцюшко, а малко по-късно и на галийското клане.
Композиция на творбата:
Драмата се състои от 3 действия, първото действие ясно се разграничава от останалите със своя реализъм, протичащите тук събития са на преден план, тук виждаме сватбарите, които провеждат разговори и се забавляват. В това действие се запознаваме с присъстващите гости и с техните виждания, тук е ясно общественото разделение предопределено и от мирогледа, въпреки общата забава е очевидна липсата на разбирателство между интелигенцията и селячеството. Очарованието от селото сред мешчаните е много повърхностно, те не знаят почти нищо за реалния селски живот- възприемат всичко по един идеализиран начин, а това, което не може да се опоетизира, го пропускат. Първо действие е определяно като “реалистична комедия” и действително съдържа хумористични сцени, по-късно настроението става все по-зловещо и заплашително.
Второ действие въвежда фантастичното- символиката, реалните герои започват да се появяват като призраци, представени като въплъщение на своето (в психоаналитичен смисъл) подсъзнание, потискани мечти, страхове и желания. Така освен истинските герои се появяват “личностите на драмата”. Тези привидения завързват разговор, разкривайки ни черти на героите, с които не можем да се запознаем в техните официални разговори, такива, за които и самите те, може би, не подозират. Призраците са 7: Chochoł, Widmo, Stańczyk, Hetman, Rycerz Czarny, Upiór, Wernyhora. Реалните герои 28, от които болшинството имат своите прототипи сред гостите на Луциан Ридел. За тогавашните зрители разчитането на тези прототипи е било лесно, но трябва да се помни, че не може да се извършва повърхностно отъждествяване. Действителните хора служат само като основа за създаването на измислените герои, които познаваме от литературната творба.
Съдържание:
Първо действие:
Начало на сватбата, гостите се запознават, разменят си банални забележки, но още от самото начало се налага различието на двете социални слоя. Доста подробно е определено мястото на действието- това е стая на селска къща, където за момент сватбарите присядат и започват да говорят с другите поканени. Гостите на сватбата, като за да си починат от сватбената суматоха, се спират и започват да обръщат внимание на различни теми. В разговора Czepiec и Журналиста се оказват на различни мнения. Czepiec, искренно интересуващ се от политическата система задава на Журналиста известния въпрос: “Какво става там, господине, в политиката?”. Но Журналистът няма желание за политическа дискусия, за него сватбата е повод да се откъсне от проблемите, с които трябва да се занимава на работа, освен това не вижда и възможност да говори за важни проблеми с един селянин. Така че се опитва да прекъсне лаконо дискусията: "Niech na całym świecie wojna,/ byle polska wieś zaciszna/ byle polska wieś spokojna". Czepiec, обаче не се отказва, припомня на интелектуалеца за значението, което са изиграли селяните по време на въстанието на Косцюшко, също така изразява убеждението, че господата трябва да вземат под внимание ентусиазмът ипатриотизмът на полския селянин.
Зошя и Ханечка са млади госпожици, които са дошли от града и са запленени от атмосферата на селската забава, те са представителки на младото поколение, което има положително отношение към народа.
Яшек и Каспер са млади и пълни с ентусиазъм, принадлежат към селското население, характеризирани са със здраве, жизненост, хумор и здрав разсъдък.
В стаята са и жената на съветника и домакинята, в разговора се откроява високомерна природа на интелигентката, която хората приемат с резерва. Стараят се да поддържат разговор в проформа, задават си въпроси от вида на: „Посяхте ли вече?”, което е доста абсурдно за втората половина на ноември, селянката също осъзнава това и ù отговаря кратко: „По това време не се сее”. В творбата това е едновременно проява на хумор, но и критична оценка към интелигенцките среди, които са прехласнати по селото, а нямат реална представа какво точно се случва в него.
Следващата сцена ни преставя двама млади „Pan młody” е много щастлив и влюбен в своята в своята млада невеста, изразява своето възхищение от нейната красота и простота.
Поетът опитва да флиртува с Марина, но при това малко цинично, девойката обобщава усилията му казвайки: „ Полушеговито, полусериозно, господинът се забавлява галантно”.
Към веселящите се присъединяват нови гости, това са: Евреинът, представител на малцинството, въведен тук, за да подчертае неразбирателството, което цари в полското общество- поделението не само на обществени слоеве, но и на малцинства. Взаимоотношенията тук са определени с името приятели:”които не се обичат”.
Заедно с баща си се появява също Rachela- девойка, влюбена в поезията, забелязваща красивото и изяществото във всяко нещо. Тя забелязва в градината chochoł и иска да покани и него на сватбата. В разговора с нея също е показно очарованието на Pan Młody и неговото егзалтирано слово за селото:” от месец ходя бос/ и веднага се почувствах здрав,/ ходя бос и с гола глава,/ отдолу вече нищо не слагам/ и съм все по-добре”- това звучи доста комично и предава повърхностното знание за селото. За младия интелигент това е повече приключение, отколкото осведоменост и съзнателен избор на път в живота. Свързва селото с ходенето бос и в това вижда най-голямото благо.
Младополските артисти разговарят за изкуство, но свързани с техните интереси, поетът представя на домакина своя план за нова драма, но прекъсва, когато в стаята влизат Czepiec и Ojciec. Поетът не смята, че селяните са в състояние да разберат дилемите на декадента, но им споделя, че животът напомня "żurawca", които ням а постоянно жилище. На това Czepiec го съветва да се ожени.
Евреинът и Czepiec спорят затова кой колко дълго не си е изплащал дълга, към коео се включва и свещеника, който също споменава за някакъв заем.Свидетел на спора е домакинът, в паметта му изкача картина от „четиридесет и шеста година”, по-точно за събитията, които се случват 1846г. в Галиция. Това е годината на бруталното избиване на шляхтата от селяните. Начело на селяните по онова време е Jakub Szela. Pan Młody също знае за това събитие, но не иска да мисли за него, иска да забрави за него изобщо: "jak się wszystko dziwnie plecie;/ myśmy wszystko zapomnieli: o tych mękach, nędzach, brudzie;/ stroimy się w pawie pióra". Настоението поправят Jaiek i Kasper. Действието завършва с сизпълването на молбата на Rachela, кани на празненството млада двойка Chochoł и други привидения: "Sprowadź jeszcze, kogo chcesz, ciesz się z nami, ciesz godami".
Второ действие: В драмата започват да се появява „лицата на драмата” или привиденият. Тяхната поява посочва: "co się komu w duszy komu gra, co kto w swoich widzi snach". Благодарение на което можем по-добре да се запознаем с героите и да разберем положението на полското общество в началото на века. Привиденията се появяват в полунощ, тяхната поява е заповядана от Chochoł. На Мариша ( най-малката сестра от сестрите Mikołajczykówien ) и се показва духът на любимия 9 т.е., свързано с Ludwika de Laveaux, за когото е била сгодена. На журналиста му се появява Stańczyk, за да му напомни, че народът е в плен. Журанлистът е бил редактор на консервативния печат, появява му се в образа на шут последният от Ягелоните, нарушавайки спокойствието, на което се е надявал да се отдаде на празненството, излива му „отрова горчи в кръвта”. Stańczyk осъзнава, че той, както и целия народ са потънали в немощ. На поета се появява Черния Рицар, т.е. Zawisza, символ на отдавнашната мощ. Самият Тетмайер е автор на фентази драма, в която си служи с този символ на народна слава и могъщество. Но след разговорът, когато рицарят сваля шлема си, се появява празнота. На Pan Młody се появява Хетман Браницки, символ на това, което е най-лошо, кавгаджийство и държавна измяна. На празника пристига вече споменатия Jakub Szela, предводител на галицийския бунт, появява му се духът на дядо му, фигура представяща селската беднота. В края се появява Вернихора, духът на мистериозния Kozak-гадател и певец, пристига при доамакина, но също така е видян и от другите герои. Вернихора пристига, за да потикне народа към действие, домакина, представител на интелигенцията, трябва да застане начело на този обрат. Той трябва да мобилизира селяните, които само чакат сигнал от шляхтата. Вернихора остава домакина да заповяда на селяните да се съберат, също така му дава златен рог, чийто сигнал ще бъде знаг за действие. Случайно призракът губи златна подкова, която е доказателство за неговото присъствие. Умореният домакин преразказва заръките на Jaśko, заедно със златния рог, докато той спи.Така завършва второ действие.
Трето действие: Всички са уморени, цари тягост, гостите заспиват в хижата, само Nos,декадент, търси облекчение в алкохола. Czepiec, на когото Kuba обяснява важността и голямото значение, което може да има посещението на Вернихола, започва дасъбира селяните. Опитва също да уговори интелигенцията за действие, тя обаче е изморена и обезкуражена, домакинът спи, Pan Młody се наслаждава на красивото утро, поетът не иска да слуша, в края Czepiec заплашва: Panowie, jakeści som,/ jeźli nie pójdziecie z nami,/ to my na was - i z kosami!". На края се събужда домакина, започва да си спомня нощния призрак. Всички тревожно и напрегнато слушат приближаването на галопиращ кон. В стаята влиза очаквания Jasiek, но без златния рог. Обяснява, че го е загубил, когато се е опитвал да достигне шапката си, отвяна от вятъра. Гостите се вцепеняват,златният рогът, който може да ги събуди е изгубен. Потапят се в танц, като Chochoł им пее и свири: "Miałeś, chamie, złoty róg,/ miałeś, chamie, czapkę z piór:/ czapki wicher niesie,/ róg huka po lesie,/ ostał ci się ino sznur,/ ostał ci się ino sznur" . Дали полското общество ще се откъсне от танца на Chochoł творбата не е еднозначна. Може би Chochoł e роза, покрита със слама, за да не измръзне през зимата и през пролетта да цъвти отново?



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Виспянски - "Сватба" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.