Творчеството на Ч. Айтматов


Категория на документа: Литература


УНИВЕРСИТЕТ ПО БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ И ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ

КУРСОВА РАБОТА

ПО
РУСКА НАЦИОНАЛНА ЛИТЕРАТУРА

НА ТЕМА:

Чингиз Айтматов

ИЗГОТВИЛИ : Калоян Чолаков - 3 курс
Фак.ном. 5075

СОФИЯ

2011 г.

Чингиз Торекулович Айтматов

1928 - 2008

Творчеството на Чингиз Айтматов е много популярно в България. От съвременните рускоезични автори той има най-много издания у нас с най-голям тираж и най-голям брой рецензии, отзиви, интервюта в периодичния печат. Той е предпочитан автор от редица преводачи и критици.

Изключително талантливият киргизки писател придоби и най-голяма световна извесност в сравнение с всички неруски писатели. Умело съчетавайки една богата фолклорна трдиция, каквато е киргизката, светоусещането на източен човек с дълбокото познаване на високохуманната руска литература и модерното разбиране на света , той постигна големи творчески висоти.

Обстоятелствата на неговия живот от ранно детство му дават възможност да съчетае две стихии- фолклорната и литературната. Роден в аула Шекери в семейство на просветени хора (баща му е учил в Москва, работил е като партиен работник), той имал възможност от малък да се обучава в руско училище.След ареста на баща му по времето на култа Айтматов живее при баба си в аула. '' Баба ми - пише той в ,, Бележки за себе си'', -без да подозира разпали у мен любов към родния език. Чудото на родната реч е необяснимо. Само родното слово, опознато и осъзнато в детството може да изпълни душата с поезия. Само в детството могат да се усвоят органично два успоредно достигнали до човека езици. За мен руският език е толкова роден ,колкото и киргизкия, роден за цял живот.''

Рано възмажал в трудното военно и следвоенно време, той се отдава от 1956г. изцяло на литературата.Още през 1958г. , когато отпечатаната в сп. ,,Новьй мир'' негова повест ,,Джамиля'' попада у Арагон и е преведена на френски език, започва неговата литературна извесност.Така чрез руския език един представител на неизвестна литература получава възможност да се появи пред световната литературна общественост. ,,Аз пиша - отбелязва Айтматов- на киргизки и на руски. Ако книгата е написана отначало на киргизки,аз я превеждам на руски и обратно. При това получавам дълбоко удовлетворение от тази двустранна работа. Това е изключително интересна вътрешна дейност на писателя, която води до усъвършенстване на стила, до обогатяване образността на езика.'' Така например,,Джамиля'' е писана на кергизки и после преведена на руски, ,,Майчино поле'' и ,,Тополчице моя с червена забрадка'' също са писани първо на кергизки,а след това са преведени от автора на руски.

Повестта ,,Джамиля'' се появява на българси език още през 1962г. в превод на И. Васева. През 1963 г. за сборника ,,Повести гор и степей" Айтматов получава Ленинска награда. У нас тази книга е издадена под заглавието ,,Сред гори и степи"(1964, прев. И.Василева и Е.Николова). Същата година е публикувана и забележителната му повест ,,Майка земя" - една от най-вълнуващите теорби сред огромната литература, посветена на Отечествената война. С тази голяма тема са свързани и повестите ,,Лице срещу лице"(1957), ,,Първият учител" (1961) и ,,Ранни жерави" (1975). Важен момент в творческия път на Айтматов е повестта ,,Сбогом Гюлсаръ" (1966), в която дълбоко, по човешки са разкрити поражението на култа към личността върху обикновенния човек. С трагичната повест ,,Белият параход" , публикувана в сп. ,,Новъ‌‌Ій мир" през 1970 г., приключва един голям етап от творчеството на автора. Двутомникът на издателство ,,Народна култура" ,,Избрано" с предговор от И.Цветков обхваща най- значителните произведения на автора от първия етап на неговото творчество. Първи том включва повестите: ,,Джамиля"(прев. И.Васева), ,,Тополчице моя с червена забрадка"(прев. Е.Николова), ,,Белият параход"(прев. Н.Христолова). Във втори том са включени: ,,Сбогом Гюлсаръ"(прев. Н.Чекърлиева), ,,Лице срещу лице"(прев. С.Яневска), ,,Флейта и земя"(прев. А.Мечков), ,,Ранни жерави"(прев. Г.Чешмеджиева), ,,Камилско око" (прев. Н.Левенсон) и няколко разказа.

През първия етап от своето творчество Ч.Айтматов е по-тясно свързан с киргизката национална традиция, базира се на личните си богати впечатления от детството, от живота на киргизкото село по време на войната и на тази основа постига големи философски обобщения и художествени висоти.

С романа си ,,Голгота''(1987 г. издателство ,,Народна култура", преиздаден 1989 г. от ,,Интерпринт"), както и с романа си ,,Денят по-дълъг е от век"(1982 г. издателство ,,Народна култура") и двата в превод на М.Златанова, Ч.Айтматов излиза на широкия път от световни обшествени проблеми на нашето съвремие. Той вече е световно известен писател, общественик, борец за мир, активен публицист и инициатор на големия форум на писателите от Азия и Африка. През 1989 г. ,,Партиздат" подготви сборник с най-значителните му публицистични творби ,,Разумът в ядрена обсада"( преведен от М.Златанова и К.Топчиева). С тези книги Айтматов подчертава важността на общочовешките проблеми пред класовите, националните и съсловните.

Освен споменатите издания заслужават внимание също така сборникът ,,Белият параход" (1973 г.), в който са включени: ,,Белият параход", ,,Джамиля" и ,,Тополчице моя с червена забрадка" в познатите преводи, както сборникът ,,Ранни жерави" (1980 г.), който съдържа освен споменатите повести и ,,Ранни жерави"(прев. Г.Чешмеджиева) и ,,Първият учител" (прев. Е.Николова). Едно интересно издание от произведенията на Ч.Айтматов е ,,Синеоката вълчица"(1990 г.), което съдържа романтичните легенди от романите ,,Голгота" и ,,Денят по-дълъг е от век", а именно: ,,Шестимата и седмият", ,,Песента на Раймалъ ага" и ,,Легендата за птицата Донанбай" (прев. М.Златанова) и органично свързаната с тях повест ,,Джамиля".

Още с първата, преведена у нас, повест ,,Джамиля", Айтматов привлича вниманието на читателите и на литературната критика. Това е повест за всепобеждаващата сила на любовта, която руши предрасъдаците на патриархалния морал - една изключително важна тема за периода, когато се създават нови отношения в киргизкото село. Написана като разказ в разказа, през погледа на непредубеден, чуствителен младеж, повестта има изключително поетично звучене. Това е уловено много добре от преводачката Е.Васева и пресъздадено като лирично настроение. Най- големите постижения на преводачката са местата, в които авторът описва зараждащата се любов между двамата млади, вдъхновена песен-зов за любов, описанията на свидната за автора родна киргизка природа. Той пестеливо използва киргизки думи, главно битови и названия на лица по родствени отношения, като ги обяснява в самия текст за чуждоезичния читател. "Джамиля" Айтматов посвещава: "На моите връстници, израсли в шинелите на бащите и по-големите си братя".

Истински шедъовър е повестта на Айтматов ,,Майка-земя", за първи път издадена в превод на М.Пенчева. Трябва да се отбележи преди всичко умело намереното заглавие на повестта, което даже в сравнение с руското ,,Материнское поле" звучи по-обобщено и извисено. В първи том на ,,Избрано"(1976) повестта е поместена в превод на Н.Христова. Новият превод в по-голяма степен се доближава до жанра на повестта, която има характер на древно сказание, сурово и мъдро. Идеята за душата на човека, вплетена в съдбата на народа по време на трудни изпитания , прави творбата така близка до читателя и същевремено толкова възвишена. Старицата Толгонай е въплащение на страданията на майките, загубили във война децата си и едновременно конкретен, земен образ на типичната киргизка селянка. Като сравним двата превода, виждаме, че в превода на Н.Христова са избегнати някои ненужни думи, които на български биха нарушили ритъма. По този начин фразата става по-изчистена и по-благозвучна. Н.Христова е избегнала думи, свързани с чужд колорит, изчистила е някои повторения и е използвала доста сполучливи инверсии. Айтматов, който сам е превел творбата от киргизки на руски, е използвал много малко киргизки думи, без тя да изгубва своя колорит.В повестта му обаче ,,Лице срещу лице",преведена от киргизки на руски от А.Дроздов, са оставени голям брой киргизки думи, обръщения, възклицания, които преводачката С.Яневска е превела на български, като някой ги е транскрибирала и обяснила под линия.

Високохудожествената повест ,,Белият параход" носи важно послание от автора към съвременниците му. Той утвърждава положително в традициония морал, необходимистта от историческа памет. Повестта има особено лирично-тргично звучене, поради специфичното поетично възприемане на света от малкото момче, лишено от родителска ласка. Преводачката Н.Христова е пресъздала умело тази поетична атмосфера, която обгръща както реалистичното повествованиеза живота на детето, така и легендата за произхода на бугинците. Христова използва характерните за приказката семантични повторения и инверсии, които създават особен ритъм на легендата. Тя е взаимствала от нашите народни приказки изрази и епитети, които са и помогнали да преведе успешно и песента за река Енисей.

Дълбокочовечната, вълнуваща повест ,,Сбогом Гюлсаръ" има някои специфични особености, които определят нейната стилистика. Това е преди всичко умението на автора да предаде специфичното възприемане на света, усещанията, преживяванията на коня, връзката му с човека, традициона за един номадски народ в миналото. Преводачката(Н.Чекърлиева) е съумяла да предаде този бавен ритъм на повествованието, съответстващ на хода уморено животно. Предала е успешно и атмосферата на повестта - тъжна и мъдра.

Романите от втория етап на творческото развитие на Айтматов представляват още по-голяма трудност за превод, поради разнообразието и богатството на тяхното съдържание, което води до наличието на няколко стилови пласта в едно произведение. Романът , излязъл на руски под заглавието ,,Буранный полустанок", доста конкретно и трудно преводимо на български, излиза у нас с подзаглавието си ,,И долъше века длится денъ"- ,,Денят по-дълъг е от век", тъй като то много по-дълбоко изразява съдържанието на романа. Повествованието се разгръща в три стилови потока: единият е реалистичния разказза живота на труженика Едигей, другият - легендите за манкуртите и за певеца Раймаллъ ага и третият - фантастичният сюжет за космическа станция ,,Паритет", с руски и американски екипажи. От стилистична гледна точка последният няма съществено значение, въпреки, че носи много важно послание от автора към читателите. Преводачката М.Златанова, се е справила много успешно със стила при превода на легендите, като е използвала инверсията, повторенията и редица народни думи. Специфична трудност представлява преводът на песните на Раймаллъ ага. Тя ги превежда, съобразявайки се с ритъма и духа на епоса. Романът ,,Денят по-дълъг е от век" се вплита естествено и логично и като форма, и като съдържание в досегашното творчество на Чингиз Айтматов и представлява продължение на философско-нравствените му търсения и открития, от друга страна, той е нещо съвършено ново за автора не само като композиция, но и като обем (за първи път писателят напуска сферата на малките и средни форми). Просто Чингиз Айтматов сякаш се е намирал на кръстопът, трябвало е да избере нова посока. Виждаме, че е тръгнал по друга пътечка, някъде успоредна на предишните му опознати вече пътища, но и често пресичаща ги и криволичеща. Изправил се е пред нов праг в развоя си и е трябвало да го прекрачи.
И други писатели са държали изпита на прелома, когато трябва да се напусне цял един свят от люде и взаимоотношения, един тематичен кръг и да се мине в нова действителност (от Михаил Шолохов след "Тихият Дон" до Валентин Распутин, който потопи родната Матьора във водите на изкуственото море и търси брод към нови естетически снегове, близки до обетованата земя на "митическия", "магически" реализъм).
Първо, никога преди Чингиз Айтматов не е бил толкова близо до страстите, пристрастията и предразсъдъците на своето време, никога героите му не са имали толкова силно политизирано мислене. "Червена звезда над степта" - това заглавие на критика Евгений Сидоров най-точно определя идейно-тематичния и географски стожер на новата книга на писателя. Макар хронологично действието на романа да протича в един-единствен ден, в неговите рамки е заключен целият 60-годишен живот на героя, заключена е и неговата епоха. По-точно - две исторически епохи: една, която си отива, и друга, която се заражда. Защото недалеч от железопътния кантон, където ще преминат дните на Едигей, в глухата и безлюдна степ, дето сякаш времето е спряло, прорязвано само от прелитащите влакове, на някакви си 30 или 40 км, се намира космодрумът, от който се излита не само извън нашата планета и се навлиза в космоса, но се навлиза и в XXI век. Там, в кантона, XX век все още закъснява, още няма вода и електричество и борбата с природата е сурова и примитивна, а хората зад телената ограда влизат в съприкосновение с представители на друга цивилизация, с които търсят общ език, за да оцелее планетата.
Парадоксалното е, че тези два свята, които живеят от едната и от друга страна на телената мрежа, не влизат в съприкосновение един с друг, а когато това им се налага при погребението на Казангап, те напълно се разминават. Този конфликт е само брънка от веригата безкрайни конфликти от нищожен до глобален характер, които съществуват в нашия разделен свят. Към тях отправя благия си поглед писателят, пълен с хуманизъм и надежда, призоваващ към силите на разума, развълнуван и разтревожен, тъй като телената мрежа на враждебността и неразбирателството преминава през сърцето му. Както цял век може да се побере в един-единствен ден, така и цялото мироздание може да се отрази в един човек. Мъничък, нищожен, загубен в някаква точка в степта, която не съществува и на картата, но той носи огромен духовен заряд и затова привлича писателя. В обикновения труженик Едигей Жангелдин е концентрирано времето. В начина, по който реагира героят на всевъзможните жизнени ситуации, се отразява и историята, и съвремието. И привидно Едигей не извършва никакви особени подвизи, но самото му достойно съществуване е вече един героизъм от нов тип. Железопътният работник Едигей не чете лекции по етика и не проповядва на думи кое е добро и кое - лошо; той изповядва като религия нравствените норми, формирани от народа през столетията. Той ги съблюдава и ги проповядва чрез опита на своя собствен живот - там те съществуват в своя изконен, първичен вид. Много се говори напоследък за опазване на природната среда от замърсяване - това е работа на екологията в епохата на научно-техническата революция. За изкуството е по-важно да се опази обществената среда от замърсяване, а тук вече са неприложими технически средства и филтри. Но когато човек е и личност, чрез самоусъвършенстване той може да повлияе на околната среда, може да озонира нравствения климат, да смекчава неговата суровост. Само в областта на утопията можем да поставяме засега въпроса за необходимостта от всемирна хармония, за единен свят без войни и насилия, без експлоатация и унижение на човешката личност. Затова и писателят се е принудил да прибегне до формите на фантастиката, за да облече в художествена плът своята мечта за общество, уредено по законите на хармонията, справедливостта и красотата. Както сам признава в предговора, за пръв път в своята практика той използва чисто фантастичен сюжет. Но и тук, както и в легендите и митовете, алегорията е прозрачна и лесно разгадаема. Леонид Леонов казваше, че в наши дни се решава съдбата на човечеството за няколко столетия. Чингиз Айтматов го доказва с романа си - в космическите глави се поставя въпросът "Да бъдеш или да не бъдеш" за съдбата на човечеството в цялата му глобална мащабност. Не някой друг от чужда галактика ще дойде да реши земните ни проблеми, а земята се крепи на плещите на такива скромни и величествени работяги като Едигей и Казангап, преминали през страшни изпитания, но оцелели, намерили във всекидневния труд висшия смисъл на съществуването. По метежност на духа и издръжливост на характера героите от новия роман на Чингиз Айтматов ни напомнят кръстните мъки и въземвания на Дюйшен от "Първият учител", Толгонай от "Майчино поле", Танабай от "Сбогом, Гюлсаръ!" и Бахиана от "Летящият ястреб". В живота на тези хора има малко радости и много мъка, съдбите им изпъкват в някакво трагично озарение. Спомняме си думите на писателя: "Лично аз си оставам на предишните позиции и считам трагедията за връх на изкуството: тя ни помага по-ярко да осмислим и по-контрастно да видим тъмното и светлото, по-дълбоко да почувстваме радостното, което жадуваме и за което се борим." В романа "Денят по-дълъг е от век..." читателят ще се срещне с множество трагични колизии, напомнящи величавата трагика на преданията. Чингиз Айтматов застава честно и мъжествено срещу крещящите противоречия и парадокси на времето си. Неговата равносметка е безжалостна. Тук той се обръща не само към съвременниците си, но и към младите, към бъдните читатели. Новото поколение не познава лишенията, недоимъка, бедността, войната, произвола на култа, масовите страдания, непредотвратими като природно бедствие. Затова на него ще бъдат още по-необходими поучителните като притча сказания на Чингиз Айтматов, съхранили в себе си вековната мъдрост на народа, неговите непоклатими нравствени устои. ..........................Особено интересно(от гледна точка на превода) е търсенето на заглавие за романа "Плаха". Когато книгата се появява в бившия СССР, в първите рецензии у нас заглавието остава непреведено на български език. В някой от критиките и отзивите заглавието се появява като ,,Ешафод", но това не е българска дума, поради което е избегната и в изданието на ,,Народна култура" е заменено с заглавието ,,Голгота". Преводът е поверен на М.Златанова, показала с превода на предишния роман на Айтматов големите си възможности. Като част от втория етап от творчеството на автора, ,,Голгота" е сложно и разнообразно по съдържание и стилистика произведение, в което се преплитат няколко основни сюжетни линии, свързани помежду си с обща проблематика от философски, морален и естетически характер. Романът на Чингиз Айтматов представя хаоса и дисхармонията в човешките отношения, тъмната и светлата страна на живота, но е и израз на тревогата на автора за отнетата вяра в нравствената чистота и идеалите. Айтматов разглежда противоречивостта на човешката природата и задава много теми за размисъл като една от тях е за личната Голгота и корените на злото. В романа, който напомня на притча, са преплетени три основни сюжетни линии. Първата - представя живота на двойка вълци, които са принудени да се изселят от степите и чиито рожби са избити от хората. Втората сюжетна линия е историята на Авдий - млад човек, който напуска духовната семинария и започва да се занимава с журналистика, но продължава да търси своята мисия в света и смисъла на съществуването. След като прониква в бандата на наркотрафиканти и бракониери той е убит жестоко. Историята на Авдий препраща към библейския сюжет, защото според автора всеки носи своята Голгота и трябва да я преживее. Третата нишка в романа е разказът за съдебния процес срещу Христос, ръководен от Пилат Понтийски, където често житието на Сина Божий се преплита със съдбата на героите от романа. Айтматов нанизва историите като в стара притча, разказва увлекателно, емоционално, поетично и използва много образен език. Преводачката е съумяла да съчетае тези стилови потоци, в едно цяло, което на български звучи плавно , без резки промени в стила.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Творчеството на Ч. Айтматов 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.