Трагичното и комичното в образа на Дон Кихот


Категория на документа: Литература


Мигел де Сервантес Сааведра
1547 - 1616

1. Историческо време - известно е като "Златен век"; развитие на литературата и изкуствата
2. Моменти от жизнения път
а) произход - типичен представител на идалгията
б) битки против турците - герой от Лепанто
в) отново в родината - живее в бедност
3. Литературно творчество
а) първо произведение - романът "Галатея" (1583 г.)
б) първи том на "Дон Кихот" (1605 г.) още приживе на Сервантес претърпява шест издания
в) "Поучителни новели", "Пътуване в Парнас" (1613 г.)
г) втори том на "Дон Кихот" (1616 г.)
д) "Персилес", "Сигизмунда" (1616 г.)

Дон Кихот

1. Идеен замисъл
"Да възбуди отвращение към глупавите и лъжливи рицарски романи, които, поразени от моята истинска история с Дон Кихот, се разклащат, губят равновесие, скоро съвсем ще пропаднат и никога вече не ще се въздигнат."
Сервантес
2. Сюжет и композиция на "Дон Кихот"
Верига от случки, които разкриват сблъсъка на героя с обкръжаващата го действителност.

Испанската действителност през XVII век според Сервантес

1. Как е изградена представата за испанската действителност
а) чрез бита
* на идалгията
* на други социални слоеве
б) чрез представата за характера и съдбата на тези социални групи
в) чрез социалните им взаимоотношения
г) чрез духовните им интереси
д) чрез природата - неприветлива
През средните векове в Испания няма обособени три класи, т.е. има само висша и низша класа. Средната класа, която да обедини другите две, липсва. Битът на идалгията много повече се доближава до бита на низшата класа. Беден и еднообразен живот, изцяло зависим от другата, по-висшата класа. Скучно и безкрайно, подлудяващо ежедневие, което заедно с рицарските романи (почти единствено четиво за хората) води до лудост. Животът е на границата между старото и новото, като в Испания все още преобладава властта и потисничеството на църквата. Много малко хора разбират новите мисли и течения. Селяните (в частност Санчо Панса, както по-горе е Дон Кихот) са повечето неуки и невежи, лековерни и алчни. Санчо е типичен представител на испанското селячество, което прекарва цялото Средновековие под влиянието на църквата и под натиска на нейните канони. Селяните са низши духом и единственият им интерес е да си осигурят средства за преживяване.
Въпреки всичко обаче има една зараждаща се средна класа, представена от ханджиите, търговците и по-богатите селяни.
Ханджията е безскрупулен, хитряга на дребно, мръсен духом и телесно, алчен и т.н.
Търговците също са печалбари, гонят интереса си и прегазват пречките по своя път.
Висшата класа (херцогът и херцогинята в частност) има възможност за духовно извисяване, но не се стреми към него. Единственото им желание е да си доставят удоволствия и понеже имат пари за тях, нямат пречки.
Освен това в "Дон Кихот" Сервантес ни среща с група каторжници, които разказват за бита на хората в градовете. Нищета и мизерия царуват не само в селата. Низкият дух на хората навсякъде е взел връх.
Но ето, че се появява един човек, който иска да промени действителността и чрез своя роман и героите си в него, поставя въпроса за промяната и за новото и по-човешкото.
С романа "Дон Кихот" Сервантес слага началото на ренесансовата хуманистична идея в Испания. Сервантес изгражда една критично-реалистична картина на испанската действителност чрез преживяванията, обстановката, мислите и героите в книгата си.

Трагичното в образа на Дон Кихот

Комично - външният му вид е смехотворен: висок, мършав, жилав, доспехите му седят като на закачалка. Не му отива да върши лудости - да грабне меча, да яхне коня и да тръгне да оправя света.
Трагично - остава неразбран от съвременниците си; много мъдри мисли, които наистина не са за времето си, но все пак са верни и истински, остават нечути и неразбрани. Отритнат от своето общество, той може единствено да бъде рицар, борещ се за правдата и истината, но това не е актуално.
Вътрешен портрет - добър, мъдър, любознателен, благороден и смел. Типаж от идалгията. Възвишен в целите си и отстояването им.

Санчо Панса

Санчо се явява антитеза, контраст на Дон Кихот. Сервантес го въвежда в действието, за да омекоти трагизма в образа на Дон Кихот. Освен това, за да бъде пълна пародията на рицарския роман, писателят въвежда оръженосец на рицаря, а именно Санчо Панса. Санчо е прогресиращ образ. Той се развива във времето, в него покълват семената на мечтателността и благородството. В началото той тръгва с Дон Кихот от користолюбие, а в друг аспект и от желание за промяна и приключения. Стреми се към новото и непознатото и фактически това е мотивът му да тръгне с Дон Кихот. Санчо Панса носи в себе си нещо от авантюристичния дух на господаря си, подобно него е склонен да гони мечтата си. Той олицетворява реализма в живота на човека.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Трагичното и комичното в образа на Дон Кихот 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.