Трагедията на дядо Горио от едноименния роман на Балзак


Категория на документа: Литература


Трагедията на Дядо Горио от едноименния роман на Балзак
Френският писател Оноре дьо Балзак успява чрез силата на словото да разкрие на читателя реалистичната и безрадостна картина на парижкото общество през 19 век. Романът "Дядо Горио", част от цикъла "Човешка комедия" е история за човешките нрави, които се менят според обществото, в което живее индивида. В него е направено сравнение между света на привидно бляскавото парижко общество, в което обаче властват пороци и лицемерие и живота на бедното простолюдие, в който мизерията и нищетата са ежедневие.
Дядо Горио е пример за човек, заслепен от любовта си. Той сам допринася за собствената си трагедия, поради своята бащинска наивност. Поради силната любов, която изпитва към децата си героят цял живот търпи лишения, докато не се превръща от предприемчив и заможен търговец в беден старец, обект на подигравки. Дядо Горио посвещава целия си живот на двете си дъщери и се старае по всевъзможен начин да осигури щастието им, като в замяна не получава дори и най-малка благодарност и в края на дните си остава сам и нещастен.
В началото на романа се срещаме с бивш търговец, чиито живот му е поднесъл късмет и благодарение на предприемчивостта си господин Горио е успял да забогатее. След като се е оттеглил от бизнеса, мъжът заживява в приличен апартамент в дома Воке - място, на което са събрани бедни хора, разполагащи с малко средства. Първоначално Горио разполага с пари и останалите пансионери се държат добре с него - те го уважават, а госпожа Воке дори желае да се омъжи за него. Нещата обаче се променят напълно след като състоянието му започва да намалява и мъжът е принуден да замени апартамента си с малка мизерна стаичка на последния етаж. Животът на Горио се мени в противоположна посока - по време на младостта си той се е издигал успешно по стълбата на обществената йерархия към успеха, сега се изкачва постепенно по етажите на пансиона към мизерията и нищетата. Беднотата му буди ненавист у останалите - те си мислят, че той е стар развратник, който пилее парите си по жени и лоши навици. Започват да му се подиграват, уважението им изчезва, наричат бедния човек "Дядо Горио". Оказва се обаче, че никой не знае каква е истинската причина за лишенията и нещастията на героя.
Дядо Горио е един всеотдаен баща, готов да направи всичко за своите две дъщери. След като губи съпругата си след само 7 години щастлив живот, той намира утеха в дъщерите си. Тяхното щастие се превръща в негова цел. Горио е готов да направи всичко за дъщерите си, да задоволи всяка тяхна прищявка. Стреми се да им осигури добър живот и ги омъжва за заможни съпрузи. Дъщерите му обаче се срамуват от него и го отблъскват. Единственият начин да получи любовта им е като я купи. Дядо Горио е готов да продаде дори и сребърния сервиз, спомен от съпругата му, за да купи на дъщерите си рокли и бижута. Те обаче така и не го обикват. Анастази и Делфин изпитват презрение и дори ненавист към баща си. Отчасти старецът сам е виновен за трагедията си. Той е научил децата си да очакват всичко от него наготово и не може да им откаже. Горио е наивен, до последно вярва, че те го обичат. В последните моменти от живота му обаче до него е единствено младежът Йожен дьо Растиняк.
Растиняк е най-близкият човек до Горио. Той става свидетел на страданията и мъките на героя в края на неговия жизнен път. Йожен се сблъсква с промяната в живота на Дядо Горио, той пръв разбира истината за нещастната любов на Горио към дъщерите му, единствен се интересува от здравето му и се мъчи да отвори очите на дъщерите му. Младежът е беден провинциалист, който се мъчи да успее в Париж. Благодарение на своята амбициозност, той успява да се запознае с Анастази и Делфин. Йожен дори и не предполага, че бедният старец, с който делят един пансион е баща на момичетата. Растиняк е първият от пансионерите, който разкрива ужасната бащинска трагедия на Горио. Отначало той също като нещастния баща мисли, че не е възможно сестрите да са толкова студени. Йожен се превръща в посредник между дъщерите и Дядо Горио, той прави стареца щастлив, когато споделя новините от тях, тъй като бедният човек не е допускан до техните домове и рядко има щастието да се види с тях. Горио споделя щастието на Йожен, когато той става любовник с Делфин. Единствената цел на клетия баща е задоволяване на капризите на дъщерите му. Той харчи и последните си пари за дрехи, бижута и любовници на Анастази и Делфин, а в насреща получава коравосърдечие и егоизъм.
Дядо Горио до последно се надява дъщерите му да го посетят, да бъдат до него в последните мигове от живота му. В края на жизнения си път обаче, героят осъзнава истината. Той разбира, че те са го използвали, изхарчили са парите му до стотинка и не искат вече любовта му, защото тя не им носи никакви облаги. Горио умира в присъствието на двамата студенти Растиняк и Бианшон. Въпреки нищетата и мизерните условия, в които прекарва последните си моменти, той не мисли за това. Не това е което го измъчва. Бащата страда за дъщерите си, които до последно очаква. Когато те не идват, той разбира истината - че те никога не са го обичали. Старецът се чувства измамен, болно му е. Въпреки предателството и болката, които му причиняват обаче, неговата любов към тях не умира. Последните му думи са "Ах, моите ангели!"
Целият живот на Дядо Горио е посветен на дъщерите му. От високото си положение, той стига до пълно падение, благодарение на тяхната алчност и безочие. Когато си прави равносметка, Горио разбира грешката си - той е бил използван и изоставен. И въпреки това, той не престава да обича децата си. Не е тяхна вината, че не са способни да обичат баща си. Героите живеят в свят, в който водеща роля имат парите, а Дядо Горио е готов да даде всичко на децата си и несъзнателно ги превръща в егоистични същества, стремящи се да изкопчат и последната стотинка на баща си без изобщо да се интересуват от чувствата му.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Трагедията на дядо Горио от едноименния роман на Балзак 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.